Предстоящите два месеца са изключително важни за розопроизводителите. Маслодайната роза и в частност Роза Дамасцена е богатството на България. Масло от розите, расли по нашите ширини е абсолютно несравнимо и ценено в цял свят, а качествата му го правят неизменна съставка в козметика и парфюмерия. Макар в момента, потенциалните политическите рестрикции да заплашват българското производство на етерични масла, производителите не скланят глава в борбата за опазване правото си да останат на световната търговска сцена.
Какво обаче означава Розата за земеделците и с какви проблеми се сблъскват те? Тази статия цели да бъде оптимално полезна за системата на производство извън политическата нестабилност по въпроса, затова ще засегне основните опасности + стратегия от практиката на агронома.
Държавата има програма за подпомагане на розопроизводството, като финансира две годишни третирания. В тази програма, както и във всички останали е важно да отбележим, че не е заложено оптималното за едно производство. Все пак това е механизъм за подкрепа, който предоставя възможност за частично покриване на нуждите. Производителите, опитвайки да се впишат в отпуснатата сума, правят невъзможното – избират между фунгицидно или инсектицидно пръскане. Истината е, че със започване на вегетацията, проблемите тръгват като октопод и избирайки едното или другото, все едно се обръщаме само към една част от пипалата му. От опита на агронома и състоянието на пазара за растителна защита, можем да заключим потенциал в комплексна грижа до голяма степен покрита от държавните помощи с минимално лично участие.
Какво трябва да знаем за болестите при маслодайната роза и кои са те?
- Брашнеста мана
- Черни и лилави петна, септориоза, церкоспороза
- Ръжда
- Пероноспороза, мъхеста брашнеста мана
- Инфекциозно изгаряне
- Рак по розите
- Сиво гниене
Реакцията ни тук трябва да бъде комплексна, защото масовите опасности при насажденията са Черните петна, Маните и Ръждата. Още с началото на вегетацията до началото на месец май, е важно да се направят две пръскания със системен фунгицид срещу тях. Това са болести, които “спят” и с началото на вегетацията и дъждовете могат да се активират и да доведат до непоправими поражения.
В зависимост от възможностите ви, изберете системен фунгицид със съдържание на Сяра и Калций, а приложенията в минимално-оптимален вариант трябва да бъдат две до началото на месец май. За жалост в програмата финансирана от държавата, одобрените препарати не винаги са оптималното решение, а при био производството изборът се свежда до бордолезов разтвор, който не е пълноценна защита. За щастие повечето търговци разполагат с гъвкави системи, кои биха могли да оптимизират процеса.
При дъждовен месец май е възможно ръждата да избие на места, но при прилагане на горното и според качеството на избраните продукти, ситуацията ще е овладяна.
Кои са неприятелите по маслодайната Роза и какво трябва да знаем за тях?
- Зелена розова листна въшка
- Листни бръмбари, листояди
- Паяжинообразуващи акари
- Розова цикада (Typhlocyba rosae)
- Трипси
- Гъсеници
- Агриус
По-опитните от производителите знаят, че някои от неприятелите зимуват в почвата и стъблата на растенията. При голяма зараза се налага мулчиране, но дори след него трябва да се вземат категорични мерки. Агрономите споделят за изключително работещо почвено третиране с контактен инсектицид на базата на гъбата Буверия Басиана. Третиране може да се случи в периодите в годината, когато температурата на почвата е между 10 и 25 градуса. Действието и остава в почвата докато има преносители.
Третирането с инсектицид листно в началото и през периода на цъфтеж е важно, защото тогава стават активни неприятелите. За жалост няма 100% защита, но българският пазар разполага с инсектициди със системно действие, които дават добри резултати, гарантиращи икономическата защита на розовата градина. Защо е важно да е системен? Защото активното вещество прониква в тъканта на растенията, влиза в проводящата им система и сокове, а всеки неприятел се храни с тях. Още нещо ключово за системните инсектициди е че няма значение къде по растението имаме нападение и дали пръскането е било от всички страни на насаждението, защото препарата е вътре, а не по повърхността му, какъвто е риска при контактните инсектициди. Третиранията срещу неприятели също трябва да бъдат поне две и то във фазите Бутонизацията и Цъфтеж.
От какво се нуждае маслодайната Роза, като хранителни вещества и в кой период?
Тук е важно да отбележим, че почвен анализ е от изключителна важност, за да се изгради оптимален календар на торене. Все пак основните компоненти при отглеждането на този вид растения са Азот, Фосфор, Калий, Бор, Органично вещество, а последните проучвания показват отличното въздействие на Аминокиселините, които стимулират метаболитните функции на растенията. В предишните статии засегнахме темата за различните форми на подхранване, които могат да бъдат, както почвени, така и листни. Почвеното основно торене е добре да бъде на есен и пролет, а резултати от последната година потвърждават ефекта от листни биологични стимуланти (каквито са Аминокиселините) във фазата на оформяне на пъпките. Наблюдава се образуване на повече цвят, което е от икономическа значимост.
Наличието на органично вещество е изключително важно за маслодайните насаждения и в частност розата. То може да се получи, както чрез внасяне на торове богати на органична материя, така и посредством покривни култури (вижте статията за Покривните култури). Определено по-добър резултат би бил постижим при комбинацията на двете практики + увеличаване на разнообразието от микроорганизми, гъби и бактерии (вижте статията за Микоризата). Розата е трайно насаждение и усилието в посока почвеното биоразнообразие е инвестиция, която има хиляди плюсове както за добива, така и за околната среда и полезните насекоми.
Важно напомняне е да избирате тези препарати, които са безвредни за пчелите и нямат остатъчни количества, които могат да понижат качествата на добитото масло.
Прекрасното на съвременните продукти на пазара е възможността те да бъдат комбинирани, като по този начин се намаляват разходите за техника и работна ръка – това също е критично за производителите звено, особено за по-малките собственици на розови градини. Последните години кризата за работна ръка по време на розобер се отразява пагубно. Ниските изкупни цени на цвета от преработвателите, обрича сектора на стагнация. Много малки производители отбелязват, че ръцете им са извити пред обстоятелства, независещи от тях, макар точно те да съставят голям процент от розопроизводителите в страната. За безспорен плюс, те считат цикълът на производство и преработка да бъде затворен, но не всеки има тази стартова възможност.
Моника Господинова
