Рапицата е взискателна към храненето

Торенето на културата трябва да е съобразено с ролята на отделните елементи

Продуктивността на рапицата се определя от биологичните особености на избрания сорт, от прилаганата агротехника, гарнираността на посевите и др. фактори, които зависят от компетентността и възможностите на земеделския производител. Тя е силно зависима и от влагоосигуреността и температурния режим, които принадлежат към абиотичните фактори, на които човек трудно може да повлияе, дори практически е невъзможно. В случай че абиотичните фактори са благоприятни, необходимо условие за получаване на висок добив е оптималното осигуряване на растенията с хранителни елементи – комплекс от макро- и микроелементи. Те трябва да бъдат внимателно подбрани още през есента, защото от това зависи в какво състояние рапицата ще влезе в зимата. От оптималното хранене зависи и пролетното възобновяване вегетацията на културата, и в крайна сметка – добивът.
От семейството на зелевите култури рапицата е най-чувствителната култура към условията на отглеждане и хранене. Добре планираното използване на торове може да увеличи добива с до 70%. Особено внимание трябва да се отдели на зимната рапица, която се характеризира с по-висока добивност в сравнение с пролетните форми и е по-ценна в агротехнически аспект. При достатъчно снежна покривка зимните сортове рапица могат да издържат студ до -30°С, а без сняг до -15- 18°С. Въпреки това, ако посевите не са стигнали до подходящата фаза – розетка, и влязат в зимата неподготвени, те могат за загинат в резултат на измръзване, изтегляне и изсъхване, ако през зимата не вали сняг. Затова в предзимния период достатъчното запасяване с хранителни елементи е изключително важно.
Азот
Рапицата е култура, която през вегетацията си формира значително количество вегетативна маса. Това предопределя и високата й потребност от азот. При недостатъчното осигуряване на този елемент в ранни стадии на развитие и растеж, растенията забавят формирането на листна повърхност, което води до намаляване фотосинтетичната активност. Това е основна причина за слабо развитие на растенията през есента и в ранна пролет. В същото време прекаленото увличане по азотните торове също е вредно, защото завишаването им намалява съдържанието на масло в семената и неговото качество. Азотното хранене трябва да бъде оптимално и да не превишава общо 4,7 – 6,5 кг акт. в-во на декар. Половината от тази норма е добре да се даде есента със сеитбата, а останалото количество като пролетно подхранване предшестващо възобновяването на вегетацията.
Фосфор
Що се отнася до фосфора, неговата основна роля при рапицата се изразява във формиране на мощна и добре разклонена коренова система. Това е особено важно за години, когато няма равномерно влагообезпечаване, за да могат растенията да усвояват влага както от повърхностните, така и от по-дълбоките слоеве на почвата. При условия на достатъчна осигуреност, фосфорът повишава устойчивостта на растенията към полягане и болести, стимулира процесите на формиране на семена с повишено съдържание в тях на масло и протеин. В по-късна фаза, достатъчното количество усвоен K2O способства за обилния цъфтеж на рапичните растенията и подобрява нектароотделянето, резултатът от което е формирането на голямо количество семена. Потребността от фосфор на рапицата е 2,2 – 4,0 кг акт. в-во на декар.
Калий
Безспорно, за натрупването на въглехидрати в рапичните растения в есенния период е необходим калий, тъй като той благоприятства протичането на процесите на синтез и акумулиране на въглехидрати, има голямо значение за повишаване устойчивостта на растенията към ниски температури в зимния период. При достатъчно натрупване на въглехидрати осмотичното налягане в клетките на кореновата система се повишава. Това подобрява усвояването на вода и хранителни елементи. Потребността от калий на рапицата средно е 50 – 80 кг акт. в-во/т продукция.
Докато потребността на рапицата от макроелементите е ясна, то с микроелементите нещата са по-сложни, тъй като те трябва правилно да се приоритизират и да се знае точно кога, какво и колко да се даде.
Основните функции на микроелементите, внесени есента, са повишаване устойчивостта на растенията към биотични и абиотични стресове. Не на последно място изпълнението на тази задача е отредено и на сярата, която влиза в състава на аминокиселините, мастните киселини и витамините, а най-важното – способства изработването на имунитета на растенията към гъбни заболявания.
Сяра
Този елемент участва в ензимните реакции, които влияят положително не само на растежа и развитието, но и на добива и качеството на реколтата. Основната роля на сярата е да помага на растенията да усвояват азота, внесен с основната обработка и активно участващ във формирането на хлорофила. Рапичните растения имат нужда от този елемент два пъти повече, отколкото зърнените култури. За получаване на 1 т продукция са достатъчни 5 – 30 кг акт. в-во. При недостига на сяра се затормозява синтезъ т на протеини, забавя се растежът на растенията, образуват се малко количество семена и тяхното качество е ниско, вследствие намаленото съдържание на масло в тях.
Магнезий
Той има специално място в системата на хранене на рапицата, тъй като работи в тандем с калия, като повишава съдържанието на суров протеин в семената. За получаване на 1 т продукция са необходими 7 – 12 кг акт. в-во. Неговият недостиг обикновено се наблюдава на почви с pH >6,0.
Бор
В сравнение с другите зимни култури, рапицата има много голяма потребност от бор. При неговия недостиг се нарушават обменът на веществата в нуклеиновите киселини (ДНК, РНК), въглехидратният обмен, деленето и формирането на клетъчните мембрани, функционирането на клетъчните мембрани и регулирането на водния режим. Като следствие, растенията късно формират фаза розетка, младите листа придобиват светла окраска и се завиват. За достатъчно осигуряване на растенията, за по-нататъшното им развитие и оплождане на цветовете и получаване на 1 т продукция са достатъчни 45 г акт. в-во. При достатъчна осигуреност с бор се увеличава количеството шушулки на растенията и количеството на семената в тях, което води до повишаване на добива и неговото качество.
Цялата статия е достъпна само за абонати на електронното издание на вестник „Гласът на земеделеца“. Абонирайте се тук!

За повече земеделски новини може да ни последвате във Фейсбук!

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини