Защо си останахме силно аграрни сбъркани като държава от поземлената реформа насам?
Какво трябва да се случи, за да можем оттук нататък да гарантираме продоволствената си сигурност и аграрният бранш да стане приоритет?
Диана Ванчева
Какво трябва да се случи в икономиката ни, и в частност в земеделието, за да започнем да гарантираме продоволствената си сигурност. Това беше първият и най-важен зададен въпрос на форум, посветен на малко по-друга тема – за отговорните производители. Първият въпрос обаче стана най-логичният, защото не всичко зависи само от производителите, а напротив.
Компетентни мнения на ръководители на институции, експерти и производители дадоха отговор чрез напомнянето за много несвършена досега работа в продължение на десетилетия.
Не случайно един от основните поставяни днес акценти, пак с въпросителен знак, е как при неотдавна случили се прекъсвания на веригите на доставки заради Ковид и войната, и при хипотезата, че пак може да ни се случат, ще гарантираме на първо място продоволствената осигуреност на страната ни.
Според Кирил Вътев, основател и съдружник в „Тандем-В“ ООД, трябва да си спомним, че вниманието и приотизирането на родното производство винаги са били първата стъпка за излизане на държавата ни от кризите, което днес го няма. Само за пример „отвътре“ той даде фактът, че когато неотдавна Турция беше обявила, че ще забрани износа на плодове и зеленчуци, е настанала истинска паника у нас в средите и усилено търсене на търговци от Северна Македония и Албания. Което изцяло потвърждава тезата за „родното“ и кризите.
Казаното бе на фона и на други унизителни за нас пазарни примери, като това, че роден български чесън у нас вече се търси от потребителите с лупа, а отскоро по търговските ни вериги се предлага например и див лук от Израел. Не дай Боже глобална криза утре да блокира каналите за доставки и дистрибуция отвън към нас, няма да имаме плодове, зеленчуци, мляко месо и ще минаваме на житната диета на Дънов, направи извод той.
Тук само ще вметнем, нещо което не е съвсем по темата, но на което даде отговор на изданието ни утвърдения експерт Владимир Иванов, председател на Държавната комисия по стокови борси и тържища. Според него на горчива житна диета вече са и зърнените ни фермери, които в този момент вече също са в много труден, и то преджътвен период, и пред сериозни проблеми. Според него
пазарът на зърното е сринат и го няма и в Европа
Складовете наистина са пълни, а тези производители, които продадоха зърното си по 550-560 лва за тон определено са спечелили в сравнение с други, които са очаквали цена по 850 лева, защото сега пазарът в Европа наистина просто го няма.
И тъй като толкова години на непреходен преход политиците у нас въобще не са съумяли да организират политики, които да помогнат на производителите, независимо кои, предвидимо да произвеждат, а държавата да си свърши работата и да може да ни изхрани, това сега явно трябва да става със самоорганизация и на браншовете, и на гражданското общество, което също трябва да носи отговорност и да е активно.
Свидетели сме на някои процеси, започнали в тази посока, като усилията за създаване на Бъларска аграрна камара…Но само да припомним, че мъките по раждането на закон за браншовите организации, за наш национален срам, са започнали още в далечната 1992 г. в лицето на три законопроекта, внесени в НС, и после още няколко опита без резултат, от които нито един не е стигнал до пленарната зала. Което категорично показва, че политиците и управляващите досега не са могли и не могат да помогнат на бранша, ако той сам не си помогне. Политиците нямат интерес от гражданско общество, министерството на земеделието няма интерес браншове да му се бъркат в решенията.
Експертите дори екзотично твърдят, че у нас няма нито една законна браншова организция, ако се търси отговор юридически по кой закон са регламентирани съществуващите и ако се пита какви са правата и задълженията им. Да не говорим, че в аграрното министерство и парламента никой не се наема да отговори на въпроса колко са на брой действащите у нас браншови организации, които ние броим до стотица.
За шефа на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов най-страшното в ситуацията ни е, че на този фон в света е ясно и доказано, че
няма нито една развита икономика без сериозен аграрен сектор и развит браншови сектор, което ние сме си позволили да допуснем
Сега има криза в снабдяването в целия ЕС, дано не се разрастне, но ако България имаше свой сериозен стратегически план, отдавна изработен за аграрния сектор и сериозен план по години и за 20 г. напред, щяхме да постигнем потенциала на държавата…А той е за производство на храни за 30 милиона души, нещо днес непостижимо, казва Иванов.
Трябва да се разбере от всеки бъдещ управляващ и политик, че ако искаме благоденствие, трябва планирано развит аграрен сектор и да наваксаме проспаното време, допълва той.
Сътресенията в света днес са достатъчно показателни, за да ни подсетят и чукнат по главата, че на първо място трябва да гарантираме нашата базова продоволствена сигурност. Дали двигател ще е държавата, или в по-силна степен фермерското и гражданското общество, но това трябва да стане със силно корпоративно аграрно участие и това на науката. А първото е
аграрният сектор да стане водещ приоритет
с разписани планове по години.
Иначе триъгълникът на напрежение между производители и преработватели, търговци и потребители няма да бъде разглобен. Според Вътев обаче нашите производители и преработватели и днес продължават да не си говорят и да не си познават проблемите. Да не говорим, че е твърде лека тежестта на браншовите им организации, за да ги чува властта и да им решава проблемите.
Защо у често сме твърде изненадани от изискванията на ЕС? Тук пък отговорът е, че защото нямаме представителна асоциация, която да участва при големите такива в ЕС, които правят стратегии и където нас ни няма,
