Освен спестяването на разходи, директната сеитба връща живота в почвата и повишава нейното плодородие. Британски фермери разказват за приложението на технологиите No-till и Mini-till в техните полета
Технологията за минимална обработка на почвата е възникнала в Средния запад като начин за противодействие на ветровата ерозия и съхраняване на влагата в почвата, която там често не достигала и по-рано, преди глобалното затопляне. Но днес тези технологии се внедряват дори във Великобритания, където до този момент валежите, а и ветровата ерозия никога не са били проблем. Кое подтиква британските фермери да преминават към технологиите No-till и Mini-till?
Съчетаване на Strip-till и директната сеитба
Фермерът Брайън Баркър, който със синовете си обработва 5800 дка глинести и песъчливо-глинести земи в окръг Съфолк, си поставил за цел на намали разходите за поддръжка на плодородието на почвата и с времето да подобри общото й състояние. Той разчитал, че намаляването на обема на разместване на почвата и въвеждането в сеитбоорот на покривни култури ще повишат добивите и ще подобрят състоянието й в дългосрочна перспектива. Сега вече Баркър отбелязва намаление на разходите за гориво и резервни части и се надява структурата на почвата да се подобри.
Независимо от относително малката площ, фермата закупила две сеялки за директна сеитба – решение, което не е било лесно, но било оправдано. „Разбира се, ние оценихме предимствата от по-малкото разместване на почвата с цел подобряване на нейната структура и намаляване на разходите. Все пак на определени участъци в определени години и при определени култури се налагаше да обработваме почвата по-активно – по технологията Strip-till, докато в други условия – преимуществено на леки почви за сеитба на пролетни култури след зимни покривни култури, прилагахме сеялки за директна сеитба“, казва Брайън Баркър. Затова с две технологии на сеитба може да се работи в широк спектър на почвите — от висококарбонатни глинести до глинесто-песъчливи.
Предшествениците на пшеницата са едновременно пролетни и покривни култури. Сега сеитбооборотът се състои от две поредни години отглеждане на пшеница, след което сеят покривни култури и пролетни бобови или маслодайни култури. Следват отново две поредни години пшеница, по-нататък вече друга покривна култура, после тревна смеска, в която подсяват пролетна пшеница или ечемик и след това двугодишни треви.
„Ние не смятахме, че пълният преход към директна сеитба беше най-правилното решение, още повече че то не подхожда за всички наши почви, не обхваща всички технологии на отглеждане и не се отнася за всяка година“, отбелязва Баркър. По-рано фермерите обработвали половината площ без оран, след което преминали веднъж или два пъти на продълбочаване и правели сеитбата с 6-метрова дискова сеялка с култиватор. На другата половина, където отглеждали пшеница втора поред година, правели оран без обръщане на пласта, валиране и сеитба.
При избора си на сеялка, фермерите държали не просто да е най-изгодната, но и да копира колкото се може по-точно релефа на полето и да поддържа дълбочината на сеитба. „Имаше сеялки с твърда рама, но ние избрахме сеялка с независими ботуши със стабилно натоварване, която точно копира релефа на полето и по този начин поддържа точна дълбочина на сеитба“, разказва Брайън. Фермерите преценили, че останалите сеялки размествали прекалено много почвата или имали прекалено големи лапи. Освен това те търсели сеялка с минимална мощност, за да намалят разходите за гориво и минимално да се преобръща почвата, затова купили сеялка с тесни лапи. „Обърнахме внимание и на възможността за калибриране и лесна проверка на състоянието на ботушите“, обобщава Брайън Баркър.
Във фермата използвали 5-метрова сеялка за Strip-till или 4-метрова сеялка с длетообразни ботуши за директна сеитба в зависимост от типа почва на конкретното поле, влажността, културата-предшественик и културата, която се сее. 5-метровата сеялка агрегатирали на AGCO Challenger 765C – с 320 к.с., а 4-метровата на Fendt 826 с 260 или Fendt 516 със 160 к.с.
Преходът към новата технология на обработка още в самото начало довел до положителни резултати. „За лятото и началото на есента ние икономисахме 20 хил. литра дизелово гориво, отбелязва фермерът. – Още не сме пресметнали разходите за сеитбата, но сеялката за Strip-till е много подходяща за зимни култури“, добавя той. Сега във фермата планират да я използват и за сеитба на пролетни бобови култури. Затова сеялката за директна сеитба ще използват за пролетна сеитба: на пшеница, ечемик, лен – директно, като покривна култура, а така също и за подсяване на пшеница в миналогодишната тревна смеска в необработено твърдо семенно ложе.
„Ние се надяваме, че можем да намалим разходите си за внасяне на семена, торове, препарати за растителна защита и да върнем почвеното равновесие. Опасяваме се, че някои разходи могат да нараснат и да се появят проблеми, например от рода на охлюви. Едновременно с това очакваме, че други проблеми пък ще изчезнат при реализацията на нашата дългосрочна стратегия по подобряване състоянието на почвата и отглеждане на културите“, обобщават фермерите. Освен това, използвайки новите сеялки във фермата, в която имахме 3 трактора Fendt (826, 280 и 516), решихме да продадем единия от тях. Сега фермерите смятат, че с времето потребността от сеялки за Strip-till може да намалее, но те ще държат все още плуговете, в случай че се върнат към старата технология.
История на прехода към Strip-till
Фермерите Ричард и Хю Аджли, баща и син от същия окръг Съфолк, които работят тежки глинести почви, се сблъскали с радикални промени в мокра есен, влажно време по време на жътва следващата година и спад на цените на селскостопанската продукция. Те стигнали до извода, че им е необходима по-малко разходна технология от тази, по която са работили цял живот.
„Другите фермери ни наричаха смелчаци, като виждаха какъв голям риск поемаме с прехода от обработка към Strip-till, спомня си Хю Аджли. –Според нас в ситуация на огромна несигурност и ценова нестабилност в селското стопанство ние трябва да бъдем смели, безразсъдно би било да продължаваме работата си по старому. Затова решихме, че е по-добре да променим технологията по обработка на почвата, в момент когато цените на селскостопанската продукция са на разумно ниво, за да имаме време за внедряване, а не да чакаме ситуацията да ни притисне към стената“, продължава фермерът.
Фермата, която сега обработва площ от около 3000 дка, е била създадена още в началото на ХХ век от предците на Аджли, които също с ентусиазъм са внедрявали нови технологии. В последно време фермата е преминала от захарно цвекло (поради намаляване на цените и негативното влияние на тази култура на структурата на почвата) към зимна пшеница, зимна рапица, пролетен пивоварен ечемик, или пролетни бобови култури, или грах, в зависимост от цените на пазара и предложенията за отглеждане по контракти. Механичният състав на почвата е променлив от глинести до песъчливо-глинести.
Преди 3 години фермерите откроили три начина за съхраняване на конкурентоспособността на сравнително малката ферма спрямо големите производители, обяснява Хю Аджли.
Първо, фермерите преценили, че разходите можели да намалеят, ако влязат в кооператив, който принадлежи само на земеделски стопани. Такъв кооператив бил намерен, фермата станала негов член и това й позволило да получи по-голяма независимост и стабилност при осъществяване на обществените поръчки. Според фермерите това действително им е позволило да намалят разходите и да осъществяват закупуването на препарати за растителна защита, семена, торове и дори електроенергия и услуги, свързани със строителни материали, със значително малко разходи на време и проблеми. Така също те отбелязват ползата от възможността за консултации от напълно независими специалисти на кооператива, които нямат никаква комерсиална заинтересованост и им помагали да съставят схеми за защита с използване на сравнително евтини генерични продукти.
Второ, независимите агрономически консултанти им помогнали по-изгодно да съставят схеми за защита и торене.
И трето, преходът към по-малко интензивна обработка на почвата им позволила не само да намалят разходите, но и своевременно да изпълняват технологичните операции, което довело до повишаване на добивите и доходите и по-бързо справянето с работата.
Съсредоточавайки се на култури с висока добавена стойност, които осигуряват максимални доходи при оптимални разходи, Хю Аджли добавя: „Ние прилагахме различни агротехнологии – през осемдесетте години например – изгаряхме стърнищата, през 90-те използвахме тежки дискови сеялки и валяци“.
Повратният момент за фермата настъпил преди 3 години, когато фермерите почувствали как времето за получаване на качествено посевно ложе е малко и своевременното изпълнение на есенните полски работи се превръщало в проблем дори ако реколтата се прибирала навреме и след жътва времето било хубаво. Няколко години подред с мокри есени създали проблеми за своевременното изпълнение на работата. „Ние започнахме да губим борбата с плевелите, защото начинът, по който обработвахме почвата, доведе до изваждане на плевелните семена в повърхностния почвен слой, което не решаваше проблема. Разпространиха се и охлюви, което е обезпокоително в ситуация на ограничаване използването на металдехида“, спомнят си фермерите Аджли.
„Ние не владеем технологията Strip-till, тя е много различна от технологията на обработка, с която ние сме свикнали, но открихме, че прилаганата от нас технология престана да бъде ефективна“, добавят те. Това е станало особено очевидно през есента на 2013 година, когато годината е била влажна и прохладна, което довело до късно прибиране на реколтата. Започването на жътвата е могло да стане едва втората половина на август, когато вече е трябвало да се сее рапицата. „Затова трябваше да действаме много бързо, като нямахме много варианти“, връщат се към началото Аджли.
Това е продиктувало решението им да наемат външна компания за сеитбата на рапица, която направила това с 6-метрова сеялка за директна сеитба. „В предишни години тази компания сееше рапица у наши съседи и ние видяхме колко добри бяха пониците и как затова бяха положени малко усилия. 340 дка бяха засети за ден и въпреки че почвата беше далече от оптималната структура поради влажната есен, пониците изглеждаха много добре“, продължават фермерите. Затова те потърсили фирмата да им засее 90 дка зимна пшеница на тежка заплевелена почва като експеримент.
„Ние бяхме силно впечатлени как бързо пониква пшеницата и как добре изглеждаше в продължение на сезона. Пшеницата и рапицата, засети със сеялка за директна сеитба, напълно надминаха нашите очаквания спрямо общия брутен приход“, казва Аджли. Разбира се, това засилило техния интерес да разпространят експеримента на цялата площ. „Сега виждам, че нашето първоначално отношение към Strip-till е било продиктувано от неразбирането ни как тази технология може и трябва да работи“, потвърждава Хю Аджли.
За сеялката за директна сеитба е необходима зъбна брана
Следващата година фермата купила на първо време 7,5-метрова зъбна брана, която пуснали веднага след комбайна, за да провокира прорастването на плевелите. Също така закупили и 3-метрова сеялка за директна сеитба.
„Сеялката беше с много проста конструкция. Дълбочината на култиваторните лапи може да се регулира в съответствие със състоянието на почвата. Такава гъвкавост осигурява работа в различни почвени условия при минимални обеми работа по настройката. Например във влажни условия лапите на култиватора могат да са хоризонтално, за да минимизират задълбаването в почвата и едновременно да осигуряват добро дрениране на зоната, където се разполагат семената. А при необходимост при сеитбата на рапица например, лапите на култиватора могат да се забият до 15 см“, разказват фермерите.
В началото фермерите искали да използват сеялката за директна сеитба за рапица и пшеница, но тъй като са били впечатлени от резултатите от първата реколта, решили с нея да сеят всичко.
Ключът към успешно прилагане на новата система на обработка фермерите отдават на това, че са проучили предварително начина на работа и са разбрали важността на добрия влагообмен, дъждовните червеи, органичното вещество в почвата, а така също и каква трябва да бъде идеалната структура на почвата.
Оказало се, сеялката работела добре там, където сламата била добре раздробена и разпръсната по повърхността на почвата. Затова фермерите заточвали ножа на раздробителя на слама на комбайна всеки ден, за да постигнат нужните резултати.
Фермерите отбелязват, че специалната зъбна брана е съществен елемент от системата Strip-till. Есента на едно от полетата в условия на мокро време и глинеста почва на рапична слама е имало толкова много охлюви, че фермерите са се притеснили за следващата реколта на зимна пшеница. Но с две минавания гореспоменатата брана в интервал от 1 ден се е справила с охлювите много по-добре, отколкото гранулите на химичния препарат.
Използвайки тази брана навсякъде, фермерите намалили обема на внасяните химични препарати срещу охлювите до много по-малко количество, отколкото по-рано. Така според думите им браната помогнала да изпълняват технологичните операции в оптимални срокове, отколкото е могло по-рано да започват механичното унищожаване на плевелите. Второто минаване на браната унищожава плевелите още във фаза първи-втори лист и по този съществено намалява обема на внасяния глифозат.
Есента на 2015 година фермерите придобили още една такава брана, но вече два пъти по-широка – 15-метрова. Агрегатирали я на Claas Axion 820 с 220 к.с. и обработили цялата площ за зимна пшеница за 2 дни със скорост 14 км/ч с много добри резултати. И браната се изплатила благодарение на намалените разходи за глифозат и препарати за охлюви. „През последните два сезона ние сме впечатлени от това как Strip-till разшири „прозореца“ за сеитба. И там, където по традиционната технология ние рискувахме, работейки в неблагоприятни условия – ту прекалено влажни, ту прекалено сухи, то със Strip-till можем да почакаме, докато условията станат благоприятни за сеитба и въпреки това да засеем в оптимални срокове в най-добри условия“, обобщават баща и син Аджли.
