Маститът при юниците е сериозен, но недооценен проблем

Възпалението на вимето отдавна вече не поразява само кравите. Все по-често болестта се открива и при млади животни

Маститната инфекция е сериозен проблем в млечните ферми. През миналата година заболяването е струвало на страните от Евросъюза над 1,5 млрд. евро! Потенциалните причинители на болестта са над 140. Те проникват във все още неактивните млечни жлези. Първите случаи на мастит при юниците са описани през 30-те години на миналия век, а след 80-те години се наблюдава постоянен ръст на заболяването. Доказано е, че до първото си отелване 75 на сто от младите животни поне веднъж са страдали от инфекцията. След отелването заболяването се открива при 12 – 45%. В много случаи веднага след излекуването започва ново възпаление.
Това означава, че всяка трета – четвърта юница започва първата си лактация, след като има възпаление на вимето. Бракуването на такива първотелки нараства до 10 пъти: заради мастит много от юниците не доживяват до края на първата лактация.
ЗАГУБИТЕ СТРУВАТ СКЪПО
Всеки случай на клиничен мастит води до загуби за фермата: заболелите крави не могат да бъдат използвани (68 евро), бракуване на млякото с антибиотици (17 евро) и повишен риск от бракуване на кравите (118 евро). Маститът при юниците води до намаляване на млеконадоя при първата лактация средно с 10 на сто. При различните причинители на заболяването снижаването на количеството издоено мляко варира в широки граници: от 150 л при коагулаза-негативните стафилококи до 425 л при Staphylococcus aureus.

КАКЪВ Е РИСКЪТ ЗА ВИМЕТО ОТ ТЕЛЕТО ДО КРАВАТА
По принцип при юниците не би трябвало да има проблеми с вимето: те все още не се доят от доячи, не са им поставяли доилни чашки от апарата, жлезистата тъкан на вимето все още не е напълно развита, а хормоните оказват незначително влияние на вимето. В действителност нещата съвсем не стоят така. Проблемите започват още от най-ранна възраст, когато телетата получават мляко, съдържащо инхибитори или даже самите причинители на възпалението (този факт е потвърден за причинителите на безплодие през 80-те години на миналия век). Инфекциозното напрежение нараства и от постоянното взаимно сукане между телетата, което завършва с пълното отваряне на цицковите канали през последните седмици преди отелването. Най-новите изследвания на новозеландски учени доказаха по безспорен начин, че при две трети от юниците естествената кератинова тапа просто изпада от цицката. Германските изследователи потвърдиха, че до 80 на сто от юниците в Долна Саксония и Саксония-Анхалт през последните седмици преди раждането остават на практика незащитени от инфекции. Огромна част от тези животни се заразяват. За щастие, не всяко заразяване прераства в мастит, но заболеваемост от порядъка на 30 – 35% едва ли е успокоително.
Взаимното сукане съществено увеличава риска от развитие на мастит. 11 на сто от младите животни от Холщайн-Фризийската порода са склонни към подобно поведение. При Симентал случаите са още по-чести.
Сукането на чуждо виме се среща и при лактиращи крави, но е трудно да се открият причините за подобно поведение. За да се избегнат подобни случаи, в близост до поилките може да бъдат поставени „слепи цицки“, които телетата ще могат свободно да сучат, докато кръвта им не се насити с глюкоза. За да се ускори процесът, в напитката може да се постави глюкоза – 3 г/литър.
КОИ СА ПРИЧИНИТЕЛИТЕ НА ЗАБОЛЯВАНЕТО
В периода от седмица преди отелването до 14 дни след отелването се регистрират между 33 и 75 на сто от клиничните случаи на мастит при юниците. При това много рядко става дума за нова инфекция. При 60% от случаите заболяването се заражда няколко седмици по-рано. Сред причинителите, които най-често поразяват юниците, най-голям дял – до 50 на сто, имат коагулаза-негативните стафилококи (КНС). Следват Staphylococcus aureus, стрептококите и (много по-рядко) коли-формите на микроорганизмите, например E. coli.
Все още не е напълно изяснена ролята на КНС. От една страна, те предизвикват лавинообразно инфектиране на ювенилните млечни жлези. От друга страна, те се прикрепват към епитела на вимето и не позволяват на вече „заетото място“ да се размножават много по-опасните микроорганизми като стафилококи и страптококи.
КНС рядко (в 10% от случаите) предизвикват остър клиничен мастит, но в повечето страни се смятат за основен виновник за субклиничния мастит, тъй като водят до удвояването на соматичните клетки и намаляване на млякото с до 10 на сто. До момента са регистрирани над 50 различни вида КНС. Много от тях са познати от хуманната медицина. Както и при човека, КНС във вимето са много устойчиви. Неотдавна стана известно, че те, както и стафилококите, са в състояние да се прикрепят в епитела на млечната жлеза и там да избегнат атакуването от левкоцитите. Процентът на самоизлекуване при инфекции от КНС е около 30, а резултатността от излекуване с антибиотици – 50-70%, което означава че остават микроорганизми, които преживяват и продължават да се размножават. Последните изследвания доказаха, че тези стафилококи се срещат и във фермите, които имат отлични показатели за здравето на вимето (под 200 хил. соматични клетки в литър мляко). В тези стада КНС се срещат почти във всяка втора положителна на бактерии проба, докато в проблемните стада (над 400 хил. соматични клетки) те съществено отстъпват по разпространение от стрептококите и Staphylococcus aureus.

ЗАРАЗЕНИ ПРЕЗ ПЪРВАТА ГОДИНА СЛЕД РАЖДАНЕТО
Още през първата година (най-често след осмия месец) телето може да бъде заразено (най-често с Staphylococcus aureus). Все още не е изяснено напълно как микроорганизмите попадат в вимето. Предполага се, както вече споменахме, че това става чрез мляко, което съдържа патогени или инхибитори. Това обаче е било доказано в началото на 80-те години само при един случай на заразяване с причинителя на безплодието. При последните опити в Унгария подобно заразяване не е осъществено, въпреки че телетата са хранени с мляко, наситено със Staphylococcus aureus.
ЛЕКУВАНЕ ПРЕДИ ОТЕЛВАНЕТО
За използването на медикаменти има много противоречиви мнения, но за стопанствата с проблеми и при определени условия лекуването на юниците е допустимо и икономически оправдано. Това се потвърждава и от последните американски и австрийски изследвания.
Добри резултати дават системните инжекции и комбинираните препарати. Локалното лечение е възможно само ако започне 8 – 10 седмици преди отелването. То дава добри резултати при инфектиране със Staphylococcus aureus и съществено намаляват случаите на възпаление на вимето при юниците.
При новозеландските опити въвеждането на изкуствена „цицкова тапа“ осем седмици преди отелването позволява да се съкрати първичното заразяване със Staphylococcus uberis почти с 80 на сто. Заболяванията от клиничен мастит намалели с 60%.
Други изследвания в Нова Зеландия показват, че поставянето на обща еднократна системна инжекция непосредствено преди отелването съществено намалява случаите на мастит при юниците и е икономически оправдано.
Много юници заради късното откриване на инфекцията преждевременно се бракуват. Често стопаните обръщат внимание на проблема една когато забележат „парцали“ в млякото. А заболяването може да бъде открито от повишеното количество соматични клетки чрез периодични контролни издоявания.
При късното откриване на инфекцията шансовете за първично излекуване съществено намаляват: при инфектиране със Staphylococcus uberis излекуването в ранните стадии е 60 – 70 на сто, а при долекуване вече и 20 – 30 %.

Рискови фактори и профилактика на мастит при юниците
 Отелване през лятото (2,5 пъти)
 Първо отелване след 27-месечна възраст (1,5 пъти)
 Решетъчни подове в зоната за лежане (2,2 пъти)
 Изтичане на мляко
 Изразено оттичане на вимето (4,6 пъти)
 Висока продуктивност
 Не добро здраве на вимето
 Лоша хигиена на вимето
 Прекалено къси цицки
 Форсиран растеж.
 Профилактика
 Да се отделят „сучещите се“ телета
 Саниране на стадото
 Намаляване на микробния фон са сметка на добра хигиена
 Ранно отелване (преди 27-ия месец)
 Начало на доенето преди първото раждане
 Редовно контролиране на състоянието на вимето
 Защита от насекоми на пасището
 Вътрешна или външна защита на цицките
 Обработка на юниците с антибиотиците за външно приложение в проблемните стада
 и/или системно лечение на животните с антибиотици преди отелването.