Най-често заболяването се проявява през 1-вата до 4-тата седмица след отелването. Причини за неговото появяване, клинична картина, диагностика и лечение
Д-р Георги Ацев
Следродилната хемоглобинурия е остро протичащо спорадично метаболитно заболяване при високомлечните крави. Характеризира се с интраваскуларна (вътресъдова) хемолиза, хемоглобинурия и анемия. Най-често тя се проявява през 1-вата до 4-тата седмица след отелването, без смущения в инволуцията на матката (свиването й до нормални размери в следродилния период). Боледуват кравите при максимума на млечната продукция. При кравите в сухостойния период и тези, които се отглеждат за угояване, следродилната хемоглобинурия не се явява. Наблюдава се в много страни от Европа, в Австралия, Нова Зеландия и т. н. Среща се често при продължително оборно отглеждане на кравите през зимния период без осигурено движение на открито и сушата през летните месеци в райони с ниско съдържание на фосфор и мед в почвата.
Разпространението на следродилната хемоглобинурия в засегнатите стада има спорадичен характер. Рядко боледуват повече от една или две, до три, крави по едно и също време в едно и също стадо. Смъртността достига до 50%. При излекуваните животни е възможно да се появи рецидив (повтаряне на болестта) при следващото отелване.
Етиология и патогенеза
Не е напълно изяснена. Извършваните многобройни клинични наблюдения на различни изследователи свързват появата на болестта с небалансирано и едностранчиво хранене, което води до смущения в обмяната на веществата, предимно на минералните вещества (фосфор, калций и мед), по време на интензивно увеличаващия се млеконадой. Ниското съдържание на фосфор във фуражните дажби е главният етиологичен фактор за възникване и развитие на болестта. Това се обяснява в недостига му в почвата в много райони в различни страни.
Заболяването настъпва след продължително хранене с фуражи с ниско съдържание на фосфор (като: кръмно и захарно цвекло, цвеклови листа, цвеклови резанки, люцерново сено и силаж от люцерна, отпадъци от захарната промишленост – меласа, царевична каша, сладови коренчета от биреното производство) при рязко спадане на неорганичния фосфор в кръвния серум (хипофосфатемия) от 7мг/%, което е нормално, на 1мг%. Друг етиологичен фактор, освен хипофосфатемията, са някои видове отровни за животните сапонини, причиняващи хемолизата. Съдържат се (до 1%) в цвекловите листа, цвеклови резанки, фуражно зеле. Срещат се в някои кръстоцветни растения – ряпа, рапица, цветно зеле и др. по време на паша. Повишеното им съдържание в тези фуражи довежда до разпадане на еритроцитите (червените кръвни телца) с последваща хемоглобинемия (преминаване на пигмента хемоглобин от червените кръвни телца в кръвния серум) и хемоглобинурия (поява в урината на хемоглобин при хемолитичното разпадане на еритроцитите). Урината е тъмночервено-кафява на цвят и мътна, в нея няма червени кръвни телца. Понижава се съдържанието на калций в кръвта и се нарушава съотношението калций: фосфор, което в много случаи достига 4:1, вместо нормалното 2:1. Същевременно се повишава активността на алкалната фосфатаза. Спадат стойностите на еритроцитите, хемоглобина и хемотокрита.
Етиологични фактори за появата на болестта са различни бактериални и вирусни инфекции, паразитни заболявания, интоксикации от химичен и хранителен произход, изхранването на животните с некачествени фуражи (замръзнали, плесенясали и вкиснали).
Във ветеринарномедицинската практика е наблюдавана появата на пароксизмална (пристъпна) хемоглобинурия при кравите, провокирана от много студено време или от пиене на много студена вода.
Клинични признаци
Отначало болестта се проявява с намаляване на млечността, апетита, преживянето и движенията на предстомашията. След това се появява диария с тъмни, вонящи фекалии. Болните животни са апатични, слаби, лесно се уморяват. На втория ден от появата на началните признаци на хемоглобинурия урината придобива тъмновишнев цвят, съдържа белтъчини, хемоглобин, уробилин и нерядко – кетонови тела. При изследването на кръвта се установяват типичните признаци на хемолитичната анемия: количеството на червените кръвни телца спада до 1,5 – 1,2 млн. в 1 куб. мм кръв и намаляване съдържанието на хемоглобина. Наблюдава се увеличение на белите кръвни телца (до 15 – 20 хил. в 1 куб. мм кръв).
При изследването в оцветени кръвни натривки понякога се появяват в еритроцитите телцата на Хайнц – своеобразни образувания в червените кръвни телца, по 3-4 в еритроцит, разположени по неговата периферия. Това е признак за настъпващата хемолиза (разпадане на еритроцитите), която, както по-горе посочихме, е последвана от хемоглобинемия и хемоглобинурия.
Телесната температура е завишена и достига 40-41 градуса Целзий и честотата на пулса от 80-100 удара в минута. Сърдечната дейност е неравномерна (долавят се екстрасистоли, а понякога и аритмия). Видимите лигавични ципи са анемични, а в тежки случаи на болестта – иктерични (пожълтяване). Явява се дехидратация (обезводняване) на организма. При перкусия в областта на черния дроб се долавя притъпен звук, а при палпация животното усеща болка. Кожата губи еластичността си и става суха и студена. Понякога, макар и много рядко, по млечните папили, на върха на опашката и в междукопитната цепка се появяват малки некротизиращи участъци. Животното прогресивно изпада в тежко клинично състояние.
Патологична картина
Характерно е иктеричното оцветяване главно на серозните тъканите. Далакът е умерено увеличен и препълнен с кръв. Черният дроб е увеличен, подпухнал, при разрез – с червено-жълт цвят, с мастна дегенерация и много дребни некротични участъци по него. Жлъчният мехур е пълен и бъбреците са с отоци.
Протичане и прогноза
Протичането в тежките случаи на следродилната хемоглобинурия е остро, животното се залежава и на 4-тия до 7-мия ден от началото на заболяването то умира, ако не се лекува навреме. Редица автори смятат, че смъртта се дължи, до голяма степен, на анемична аноксия. При по-леките форми на хемоглобинурия, дори и след лекуване, периодът на оздравяване е дълъг. Минералният и хематологичен профил се нормализира след 1 – 2 месеца.
Прогнозатасеопределя от степента на заболяването. Когато броят на еритроцитите в кръвта спадне под 2 500 000 куб. мл, прогнозата е неблагоприятна. Прекратяването на хемолизата, избистрянето на урината и постепенно увеличаване броя на червените кръвни телца (еритроцитите) са признаци на подобряване общото състояние на болното животно и навлизане в оздравителния (рековалесцентен) период.
Диагнозата
Поставя се въз основа на горепосочените клинични признаци. Що се отнася до диференциалната диагноза, тя е по-трудна за поставяне, защото за ветеринарномедицинската практика у нас следродилната хемоглобинурия е непозната от клинична гледна точка. Вероятно тя е срещана при лактиращите крави, но поради сходните клинични признаци с болести като хематурия, лептоспироза, пироплазмоидози, фуражни и химични интоксикации, не е възможно да се диагностицира клинично. За да се постави точна диагноза, е необходимо да бъдат проведени клинично-лабораторни изследвания на кръв и урина, за да се изключат посочените заболявания.
Лекуване
При леките случаи на заболели високопродуктивни крави е необходимо да се регулира храненето чрез дието-профилактични мерки – незабавно изключване от дажбите на фуражи, причиняващи заболяването (посочени по-горе). На болните крави трябва да се дават фуражи с високо фосфорно съдържание като концентриран фураж, доброкачествено сено, пшеничени трици и ежедневно да се прибавя към фуражната дажба костно брашно по 120 г 2 пъти дневно или дикалциев фосфат. Добър лечебен ефект се получава при болните животни след венозно прилагане на 5%-ов разтвор мононатриев фосфат. Да се включат в храненето на животните дажби, богати на растителни мазнини, въглехидрати, белтъчини, витамини, минерални вещества, които се съдържат във витаминно-минералните смески. Едновременно с това да се инжектират железодекстранови препарати, стимулиращи еритропоезата (кръвообразуването).
При тежките случаи на хемоглобинурия с клинично изразена силна анемия и при ексикоза (силно обезводнявяане на организма) на болното животно, единственият начин за спасяване на живота му е хемотрансфузията (венозно преливане на кръв). То трябва да бъде извършено много бързо, тъй като забавянето му с 12 до 15 часа води до фатален край. Кръвта за преливане трябва да се вземе от здраво, младо животно, което не е бременно и е с доказана проба за съвместимост на кръвната група с тази на реципиента (болната крава). Препоръчителната дозировка е минимум 4 – 5 литра кръв за крава с живо тегло 450 – 500 кг. Интравенозното вливане на посоченото количество е достатъчно за 48 часа. Ако през това време кравата е силно изтощена и видимите лигавици са много бледи, може да се извърши допълнително преливане. След благополучното кръвопреливане се препоръчва лечението с течности (флуидотерапия) като допълнителна терапия, за да се намали до минимум опасността от нефроза.
При прилагането на фосфор при тежкоболните животни трябва да се включва и интравенозното инжектиране на 60 г кисел натриев фосфат в 300 милилитра дестилирана вода и последващо подкожно инжектиране през 12- часови интервали.
В последно време се прилагат и кортикостероидите за лечение на болестта с противоречиви лечебни резултати.
Против чернодробното увреждане и профузни диарии да се инжектира хипертоничен (20%-ов) разтвор на глюкоза и рехидриращи (оводняващи) организма електролитни разтвори: рингер, серум глюкозе, хартман и др., които действат общоукрепващо на организма и ускоряват реконвалесцентния (оздравителния) период.
За предотвратяване на метаболитната ацидоза и неутрализация на токсините (отровните вещества) в предстомашието при по-леките случаи, да се прилагат вътрешно 80 – 100 г натриев бикарбонат в 5 – 10%-ов воден разтвор два пъти на ден в продължение на 3 – 4 дни. След прилагането им хемоглобинурията се прекратява и урината придобива нормален цвят.
Излекуваните животни често имат извратен апетит и заболяват от кетоза.
Профилактика
Правилното балансирано хранене на бременните и лактиращите крави през оборния период. При това особено внимание се обръща на съдържанието във фуражните дажби на фосфор, калций, каротин и мед. Особено значение трябва да се отдели на фосфора, защото по време на бременността на кравата той се отлага в тъканите на плода, който се снабдява с него, и е в ущърб на организма на майката. Затова по време на бременността животните трябва да се хранят с по-големи дажби и адекватни на нуждите на майката и на плода количества фураж, което е изключително важен профилактичен фактор за предотвратяване появата на следродилната хемоглобинурия. Приблизителните ежедневни нужди на кравата възлизат на 20 г фосфор поддържащо количество, към което следва да се добави и 1,8 г на 1 л произведено мляко.
От профилактична и лечебна гледна точка, за поддържане нормално функциониране на еритропоезата (кръвообразуването), медта, заедно с желязото, играят ролята на катализатор и спомагат за образуването на хемоглобина. Установено е, че при липса или недостиг на мед, желязото, което се приема чрез храната, се отлага в черния дроб, без да послужи за образуване на хемоглобина. Само при наличност на мед, отложеното в черния дроб желязо се отделя от него и служи като градивен елемент за образуване на хемоглобина, увеличавайки еритропоезата и се явява превантивна мярка за предотвратяване появата на хемоглобинурията. Особено внимание да се обръща на редовната разходка на кравите. В стадата с потенциална опасност от заболяване трябва да се осигури групово хранене на високопродуктивните лактиращи крави с богати на фосфор фуражи и основни хранителни вещества преди и след отелването, за да се предотврати хипофосфоремията. В райони с бедни почви по отношение на фосфорното съдържание се препоръчва торенето с фосфороорганични торове.
