В монтанското село Стубел посетихме семейна ферма за брашнен червей. Вече четвърта година тук Борислав и Весела отглеждат Tenebrio molitor, Zophobas morio и Blaptika Dubia. Бизнесът им е нов и непознат за страната ни и Европа, но успешен и добре развит в Азиатските държави. Идеята за него се ражда случайно, след като първоначално две години съпрузите отглеждат крави, но в един момент процесът се оказва труден и непосилен за тях и накрая решават просто да се откажат. Семейството е обмисляло вариант да вложи ресурс и в отглеждане на аквакултури, но тогава ги възпира скъпият фураж, така и не започват.
Впускат се стремглаво напред в новото си начинание с фокус – супер червеи, като в началото само събират информация и проучват пазара, а заедно с това модифицират кравефермата. „Първата ни реализация бе едва през лятото на миналата година, когато успяхме да продадем количества извън страната – в Италия и Гърция“, откровено заявява Весела. Сега ларвите от брашнения червей се отглеждат за храна на екзотични животни, като игуани, костенурки и други и се пласират в зоомагазини. Те самите се хранят с пшенични трици и отпадъци от плодове и зеленчуци, които семейство Ананиеви им доставя от зеленчукова борса, а най-обичат мандарини, зеле, тикви, банани, домати и картофи. Претенциозни са обаче към пестицидите, допълни Весела, която сподели и случай, когато след употреба на краставици, се е стигнало до неприятни последици. По думите на младата жена – ларвите не изискват особени грижи, нужна им е единствено специална температура и влажност.
Супер червеите са ценен източник на протеин (около 54 %), наситени мазнини (около 24 %), фибри, витамини и минерали. Във фермата сега се произвеждат до 500 кг месечно жива ларва.
„Този бизнес е доста екологичен от гледна точка на опазване на околната среда, а това че ЕС разрешава ползването и за фуражна суровина включително, изобщо не означава, че ние можем да го правим, защото е нужна по-нататъшна обработка – изсушаване, смилане на брашно – все още непознати за нас процеси, предвид оскъдната информация“, коментира още Весела, която не спира да чете външни изследвания за това как се отразява влагането на протеина в храната на пилета и прасета, например. По думите й, така се подобрява здравословният им статус, което би могло да намали употребата на антибиотици, а добавен протеин в храненето на кокошки – увеличава яйце носенето двойно.
„Всички сме си хапвали червейче в черешата, или слива“, казва с усмивка Веси и допълва, че супер червеите нямат специфичен вкус. Дали са алергени обаче, е въпрос на допълнителни изследвания. „Наясно сме всички, че рибното брашно, което се влага във фуражите е ресурс, който ограбва океаните, а производството на соево брашно има пагубно значение за световната екология и климат“, категорична е Ананиева.
Весела и Борислав работят сами и са сред малкото производители в България, въпреки че не им липсва конкуренция в Северозапада. До тях в друго монтанско село също има малка ферма за брашнен червей.
„За мен е голяма мечта да направим краен продукт – фураж, който да предлагаме на птицеферми и свинеферми, но на този етап сме много далеч от това, обобщава още Весела.
Десислава Андреева
