Вековната традиция привлича гости както от цялата страна, така и от различни страни по света
Над 600 агнета ще изпекат жители на пазарджишкото село Паталеница за Гергьовден. За местните жители е поличба за здраве и благополучие на този ден в дома им да се завърти чеверме. традицията е вековна, още от времето, когато в почти всяка къща е имало и големи стада. Днес обичаят се възражда, на него държат и стари, и млади. Всеки кани приятели и близки, като хората в селото на 6 май се увеличават неколкократно. Гости прииждат не само от цялата страна, но и от различни точки по света, разказа пред “Гласът на земеделеца“ кметът на селото Ангел Налбатски.
Подготовката за празника започва още от предния ден, когато агнетата се спяват в местните храмове. На следващата сутрин рано-рано в предварително изкопани трапове се палят клонки от лози и плодни дръвчета. После над жарта от тях се окачват агънцата, а самото печене на чеверметата продължава от шест до осем часа. Като започнат да се запичат, майсторите ги пръскат от време на време с водица от менче със зелена китка. През това време хората си честитят празника и се отдават на сладка приказка с чашка от легендарната местна ракия. Наоколо се вихри всенародна веселба, пеят се народни песни, ручат гайди, разтягат се акордеони, свирят кларинети.
На финала стопаните изпълняват още един ритуал – обхождат нивите си и бодват в земята разлистени клонки за плодородие и берекет.
Предстоящият Гергьовден е поводът от “Гласът на земеделеца“ да потърсим кмета на Паталеница, за да разкаже повече за колоритния ритуал.
– Г-н Налбатски, как очаквате да посрещне селото Ви тазгодишния Гергьовден, отново ли с няколкостотин чевермета?
– Разбира се! Гергьовден е най-големият празник на Паталеница, празнува се от векове и се надявам да продължи още векове! Най-напред това е бил празникът на овчарите и на пастирите, поне в нашето село, после вече е станал Ден на Българската армия и на храбростта. Ние сме 800 домакинства само постоянно живеещите тук, и до ден-днешен над 600 агнета се пекат всяка година. Това е въпрос на чест. на следващия ден може да ядеш хляб и сол. Хайде, да не е на следващия, че тогава още ще има от агнето, на по-следващия може да ядеш хляб и сол, но на Гергьовден чеверме трябва да има!
– И до днес ли във всяка къща, дори да е на небогати хора, се върти чеверме?
– Беше чеверме, преди да асфалтираме улиците. Ние с кмета на Пазарджик г-н Тодор Попов имаме една голяма вина към жителите на Паталеница, че асфалтирахме всички улици. И сега чеверметата се правят в покрайнините на селото или друга част от агнетата се пекат по къщите във фурни. Така че асфалтирането на улиците малко промени традицията. Това в кръга на шегата, разбира се, традицията е жива, макар и приспособена към новите обстоятелства.
– А традицията е да се пекат агнетата над ями с жар, нали така?
– Това е така – трап, около 40 см дълбок, се запълва с лозови пръчки или пръчки от плодни дръвчета. Това е задължително, като пожеланието е да има добро плодородие. После се покрива със слама, за да потисне силните пламъци и се слагат агнетата.
– Вие много пъти сте разказвали как социалистическата власт се е опитала да прекъсне традицията. Припомнете пак за този момент.
– Имаше такова нещо. Аз бях малък, но помня как забраняваха на нашите дядовци и бащи да правят чевермета, защото ставало голям зян на месо, много агнета отивали ей така нахалос. Въпреки забраната обаче нашите хора тръгваха през планината с дисагите на рамо към населените места по-високо в Родопите – Дорково, Костандово и други, вземаха заклани агнета и пак през гората се връщаха, а тук пак правеха чевермета. Спомням си даже пред църквата как стана едно сбиване. Бяха се насъбрали активисти, близки до тогавашната власт. И един много силен човек, като хвана агнетата за краката, както бяха вързани, започна да ги млати по фуражките. И въпреки тия раздори пък имаше Гергьовден, пак имаше чевермета. Така че коренът на тази традиция е много силен в Паталеница. А като гледам, и младите хора много държат на нея, което ме радва. Много официално си правят празника, даже на места паталенчани се обличат в народни носии, а това е много красиво и много тържествено! Прави ми впечатление дори, че празникът се разраства в последните години, все повече хора го честват, става по-хубаво и по-хубаво.
– Нека да кажем и това, че няма зяносване на агнешко месо, защото има достатъчно гости, които трябва да се почерпят с вкусно чеверме.
– Какво ти зяносване, то агнето в някои къщи може и да не стигне за всички! При нас идват хора от Бразилия, от Америка, от Англия, от Русия, от цяла Европа. Ние сме около 3000 души заедно с нерегистрираните, а на 6 май в селото се събират над 10 000 души и това е всяка година. Тази сутрин тъкмо говорих с хора, които са приготвили големи агнета, но купуваха и по няколко тарелки с кюфтета, за да са сигурни, че ще стигне храната за всичките им гости.
– Интересното е, че на този ден се прибират не само гурбетчии, но местни хора канят и свои приятели чужденци, за да им покажат традицията, с която се гордеят.
– Така е, идвали са хора от Англия, от Япония, откъде ли не. Интересно им е, снимат, питат. Не им е толкова за храната, колкото за различното изживяване. Аз имах случай с дете, също не от България, но разбира български. То сподели: “Ако не бях видял, щях да ям, но така ми изглежда варварско“. Но пак му беше интересно. Така че хората не идват за яденето, а да видят традицията. После, като седнат на масата, нещата се подреждат и е много хубаво!
– А запазен ли е овчарлъкът като занаят в Паталеница?
– Не, за съжаление много бързо се поевропейчихме. По-рано имаше във всяка къща животни – агнета, овце, кози. Имаше и поне 7-8 големи стада, отделно други животни си гледаха хората. В момента едва ли има повече от 200 овце в цялото село. Всички агнета се купуват от други населени места, най-вече – планинските. Животновъдството замря в Паталеница, за жалост. Но пък за сметка на това пък селото ни стана по-чисто и още по-красиво, така че това си има и предимства.
Пожелавам на всички добри хора здраве и късмет, свети Георги на всички да помага!
*Снимки – Никола Колев и Ангел Ташков
Стоимена Александрова
