Господин Делгянски, по покана на Аграрния университет в Пловдив, катедра „Земеделие и хербология“, наскоро изнесохте лекция пред студенти на тема „Консервационни обработки на почвата – предизвикателства, предимства и недостатъци (през погледа на агробизнеса)“. За нашите читатели също ще бъде изключително интересно да се запознаят с Вашето мнение по въпроса.
Консервационното земеделие в частта си с опазването на природата, почвите и водите в един идеален свят сигурно е най-хубавото нещо, но в реалността и на полето нещата не винаги са такива както ни се иска. Тръгването по този път, трябва да е съобразено не само със знанията и възможностите на всяко едно стопанство, но и най-вече с климатичните условия в района.
Консервационното земеделие, ако някой си мисли че е евтин начин за селскостопанско производство много се лъже, хората трябва да знаят и да бъдат информирани, че спестяването на определени разходи за обработки в началото и реализирането на някакви икономии не означават автоматично по-добър краен финансов резултат. Ако разделим консервационното на NO-till, и на земеделие с минимално обезпокояване на почвата, ще разберем че ресурсът под формата на машини струва доста скъпо… сеялки пръскачки, специални хедери, оръдия за минимална обработка и т.н. За какво иде реч, ако едно стопанство не е започнало този преход минимум преди 5 години в момента ще е доста трудно при тези условия на пазара- война в Украйна, Коронавирус, цени на техника и разходи за производство да стартира едно ново начинание.
Силна е връзката на въглеродното земеделие с консервационното. И все пак въглеродното земеделие само консервационно земеделие ли е?
Няма как да има въглеродно земеделие без да намалим значително обработките и използването на химични вещества и минерални торове, така че изразът въглеродно земеделие де факто е синоним на т.нар консервационно земеделие. Има много определения, които характеризират и двата толкова еднакви типа земеделие, но извън всички сложни изрази и трактовки, ние трябва да знаем едно основно нещо. И това е задачата на земеделците, прилагащи този начин на обработка да опазят ресурса и здравето на почвата за максимално дълъг период, а същевременно и да реализират нейния потенциал под формата на добив.
Налагането на всяко ново нещо води до много въпроси както в практиката, така и в тълкуването на чисто административните въпроси, свързани с поемането на един толкова различен курс в отглеждането на земеделски култури. На въпроса въглеродното земеделие консервационно ли е бих отговорил с едно голямо ДА.
В предварителния ни разговор споменахте, че сте скептичен към въглеродното земеделие, но политиката е такава, че няма да избягаме от него и е важно поне да сме подготвени да стигнем до финала, а не да приключим още в първата обиколка. Какво имахте предвид?
Хората без опит и знание ще приключат още в първата обиколка. Преходът при нас към намаляване на обработките е започнал преди повече от 10 години, видели сме и плюсовете и минусите в това начинание. Разбира се нашата цел не е само финалът, но и едно добро представяне, свързано с добри добиви, намалено използване на химични препарати за растителна защита, минерални торове и т.н. Ако сме си свършили добре работата, то природата ще го оцени това и ще ни възнагради под някаква форма. Разковничето е в това да успеем да интегрираме някои от добрите практики от стария тип земеделие в консервационното такова.
Защо съм скептичен?
Ами защото причините да ни се налага този тип земеделие не се крият в нас и дейността, която ние извършваме. Нима ние с нашата дейност сме най-големият източник на парникови газове? Нужно е само да видим какво се случва в силно развитите индустриални страни, за да разберем, че не ние сме проблема на човечеството. Аз смятам, че природата няма да ни се разсърди за това, че стремейки се да произвеждаме храна сме унищожили част от почвения микро живот. По-вероятно е да ни се разсърди за постоянното превръщане на планетата в едно огромно сметище…
Разбира се, аз не отричам нуждата от развитие в земеделието, аз съм ЗА намаляването на използването на химия в земеделието, НО това да става на базата на един нов тип УМНО и РАЦИОНАЛНО земеделие. Земеделието от третото десетилетие на този век трябва да е подвластно на рационалното използване на всеки един ресурс в едно стопанство от почвата до листа в принтера на бюрото! Това ще доведе до съхраняване не само на почвата, но и на целия ни заобикалящ свят.
Вашето стопанство ще участва ли в програма за въглеродно земеделие и какви са наблюденията ви върху фирмите, които започват да оперират на пазара у нас в този сектор?
Като стопанство с почти 25- годишна история, ние сме длъжни да лидираме един такъв процес и да се възползваме максимално от възможностите на пазара. След като начинът ни на производство отговаря на критериите на въглеродното земеделие, ние ще се включим на пазара на въглеродни кредити. Разбира се, не директно, а под формата на партньорство с фирмата, която сме преценили, че отговаря на нашите изисквания.
Не случайно споменах думата партньорство, очакваме открит разговор със свалени карти и за момента такова отношение сме получили само от една фирма, намираща се в нашия пловдивски регион.
Ще работим с този, който има разработена методика, адаптирана за нашите български условия!
Интервю на Ася Василева
