Множество организации бият аларма, защото икономическите им изследвания сочат, че след очаквания спад на основна земеделска продукция, самата продоволствена независимост на Европа ще бъде поставена на карта. При това, ползите от зелената саможертва се очертават нищожни.
Европа е на път да стане нетен вносител на храни
Проучвания, проведени от USDA, HFFA, Съвместния изследователски център на ЕС (JRC), Университета в Кил, както и Wageningen University and Research (WUR) заключават, че има няколко значителни въздействия, компромиси и слепи петна, които спешно трябва да бъдат разгледани от политиците в ЕС (и извън него).
Проучването на JRC прогнозира, че очакваното намаление с между 40 и 60% на емисиите на парникови газове от европейското селско стопанство, произтичащи от изпълнението на целите от „От фермата до трапезата“, ще доведе до преразпределение на европейското селскостопанско производство, включително до изнасянето му в трети държави.
Проучването на университета в Кил прогнозира, че Европа може да стане нетен вносител на храни, в пряко противоречие с отворената стратегическа автономия, насърчавана от Европейската комисия по време на COVID-кризата.
Проучването на USDA заключава, че целите, определени в стратегията „От фермата до трапезата“, могат да доведат до продоволствена несигурност за 22 милиона души.
След Brexit ЕС намалява износа си и към пазара на Обединеното кралство, отворен за трети страни. Това ще потисне както производството в ЕС, така и приходите на земеделските стопани.
Европейската комисия предвижда снижаване на добивите при прилагане на Зелената сделка
Европейската комисия публикува проучване на въздействието на своите предложения за F2F („От фермата до трапезата“) и от стратегията за биологично разнообразие в селскостопанския сектор.
При намаляване на употребата на химически пестициди с 50% и на торове с 20%, връщане на най-малко 10% от земеделската площ с характерен ландшафт към т.нар. голямо разнообразие (с буферна ивица, угари, жив плет, непродуктивни дървета, тераси и езера) и най-малко 2% от земеделската площ към органично земеделие, резултатите ще са потресаващи: предлагането е намалено с 10-15% в ключовите сектори – зърнени култури, маслодайни семена, говеждо, млечни крави; с над 15% при свинското и птичето месо, и с над 5% при зеленчуците и трайните насаждения.
При положение, че цените на говеждото месо вероятно ще скочат с над 20%, това ще засмуче значителен допълнителен внос.
Приходите се сриват със среден спад от 2 500 до 5 000 евро на стопанство (включително субсидиите). Най-пострадали ще бъдат производителите на зърнени култури и млекопроизводителите (-5 000 €), с по-малко съкращения на приходите за другите сектори. Приходите от плодове и зеленчуци, евентуално ще се увеличат с около 2 500 €, а от свинското месо до 10 000 €.
Наскоро Farm Europe също публикува оценка на предложенията на Комисията, която показва, че производството ще претърпи значителен и бърз спад, -12% за пшеница, -10% за царевица, -7% за цвекло, -25% за маслодайни семена, -7% за червено месо, -4% за мляко, -1% за свинско месо, -3% за домашни птици.
Всичко това ще доведе до намаляване на износа с 20% и значително увеличение на вноса на растителни протеини (соя), за да се справи със спада в европейското производство на маслодайни семена, противно на европейските заклинания за протеинов план, подпомагащ по-голямата автономия на Европейския съюз и борбата срещу вносното обезлесяване. Доходите в селското стопанство биха намалели с повече от 8% при такъв сценарий.
Освен останалото, изброено дотук, предложението на Комисията за засаждане в добри екологични условия на 3 милиарда дървета би отклонило голяма част от земеделската земя (между 1,5 и 2,7 милиона хектара) към горското стопанство.
Всички публикувани анализи показват сходни резултати – ще се сблъскаме с рязко свиване на селското стопанство в ЕС, предизвикано от „зелената сделка“.
При това целта – намаляване на емисиите на парникови газове с по-малко от 30% – се елиминира поне наполовина, тъй като ЕС увеличава вноса и следователно останалата част от света увеличава производството.
Не се отчитат инфлацията и кризата
Поради санкциите и останалите затруднения, предизвикани от военния конфликт в Украйна, вече и фермери, и потребители са в много тежко положение, за да се увеличават законодателно разходите им. Внедряването на технологии за смекчаване, като прецизно земеделие и анаеробни ферментатори, би изисквало от земеделците инвестиционни средства, с които те вече не разполагат.
В много европейски държави се провеждат многохилядни демонстрации срещу европейската политика, която докарва небивала инфлация и проблем с доходите и производството. В Нидерландия нова фермерска партия спечели първо място на изборите за Сенат, с намерение да защити интересите на производителите, безогледно атакувани от държавата.
Това от своя страна оказва значително влияние върху действителното очаквано намаляване на парниковите газове, като отново вместо вредните емисии да се намалят, те просто ще „изтекат“ в трети страни, от които Европа ще трябва да внася земеделска продукция.
Климатични изследвания предвещават десетилетия на по-къси лета и нестабилен климат
Въпреки често повтаряни мантри за глобално затопляне, истината е малко по-друга. И не е по-приятна… Научните данни сочат, че Европа навлиза в период на по-хладно време, с много по-малко стабилни и по-предизвикателни условия за отглеждане на храни. (През последните 40 години условията за отглеждане на култури в световен мащаб са били изключително добри – почти безпрецедентна поредица.)
Въпреки че дългосрочни прогнози за времето се правят трудно, шансовете сега са в полза на все по-чести значителни разрушителни метеорологични явления, включително по-ранна слана през есента и по-късна слана през пролетта. Също така това ще бъде първият път, когато намаляващ цикъл на слънчевите петна се случва по време на засилващ се цикъл на Ла Ниня. Има редица метеоролози, според които комбинацията от тези два цикъла ще доведе до екстремна нестабилност на времето през следващите години, което от своя страна ще създаде много по-предизвикателни условия за отглеждане на зърно.
Много държави прибързаха да наложат данък върху потреблението на месо и мляко
С цел намаляване на въглеродните емисии от кравите, за които Богари Медия нееднократно писа, както и за пораженията от тази недоказана теория върху употребата на месо и производството в животновъдния сектор, много държави наложиха данък върху употребата на продукти, придобити от крави. В списъка са Испания, Нова Зеландия, Германия, Великобритания, Нидерландия и други.
Европейската комисия също споменава необходимостта от по-висока цена на месото в стратегията „От фермата до трапезата“ и нулева ставка на ДДС за зеленчуци и плодове.
В ЕП се спори защо от известно време екоминистрите са иззели функциите и правото на глас на земеделските и горски министри
Твърде много законодателни документи, които засягат пряко както селското, така и горското стопанство, вече се обработват от министрите на околната среда, вместо от специалистите по земеделие и гори. В това отношение е поразително отсъствието на шефа на ЕС по земеделието Януш Войчеховски, когато е представена хранителната част от Зелената сделка, известна още като стратегия „От фермата до вилицата“.
Евродепутат предлага отново да се дадат права на националните държави да управляват собствените си земеделски кризи
Въпросът за продоволствената сигурност е „престъпно пренебрегнат“ от Европейския съюз на фона на продължаващия недостиг на торове, твърди д-р Силвия Лимер от Алтернатива за Германия (AfD), която обвини ЕС, че е напълно погрешно управлявал продоволствената сигурност в блока.
Изявлението на Лимер предшества дебат относно продължаващия недостиг на торове, опустошаващ фермерите в блока. Лимер описва продължаващата централизация на правомощията в Европа като частично отговорна за настоящия недостиг, като твърди, че делегирането на правомощия на националните държави и общности традиционно е най-добрият начин да се гарантира ефективна селскостопанска политика.
„Десетилетната промяна в селскостопанската политика от политика на националните държави към политика на ЕС подкопава нашата продоволствена сигурност и повишава цените на храните“, казва Лимер.
„Докато преди години всяка държава обръщаше внимание на възможно най-високата степен на самодостатъчност за себе си и своите граждани, ЕС – разбира се – престъпно пренебрегна това“, продължава тя, твърдейки, че политическите субекти, които са „по-близо до гражданите“, ще могат да отговарят по-добре на местните нужди отколкото тромавия ЕС.
Иде ли глад по идеологически причини
За подобно нещо може да се сетим само в „напредничав“ Китай, когато на Мао Дзедун му хрумва да избие всички врабчета, за да не ядат реколтата. Разбира се, неговата дума е закон, срещу който може да загубиш живота си. Населението изпълнява заповедта. След това се намножават насекомите и гладът, който следва, е неописуем! Официално от властите са признати 15 милиона починали, но според изследователи вероятно става дума за 45-78 милиона, което доближава жертвите от Втората световна война.
Ще допуснем ли в подобна ситуация да изпадне и разположената в благоприятен климат Европа, която няма нито пустини, нито много безплодни заледени земи? Без война или бедствие, единствено заради силно оспорвана еко-идеология и безотговорни идеи за „затъмняване на Слънцето“ може да се стигне до такава продоволствена и земеделска криза, която нито един от народите на ЕС не е искал или очаквал…
За да не се случи това, трябва да се дава думата на всички водещи учени, а не само на политкоректните. Заглушаването на неудобните истини е започнало да приема ужасяваща форма във все повече сфери, като особено внимание се отделя на науката.
Единството на държави в ЕС трябва да почива на собствената им традиция и мъдрост в управлението, вместо да се санкционира гласът на „инакомислещите“, и да се налагат тенденции, които видимо целят икономическо облагодетелстване на тесни кръгове.
Ангажирани с проблема организации:
- Земеделие и прогрес – Европейска платформа за устойчиво селскостопанско производство;
- Коалиция „Агро-хранителна верига“ – съвместна инициатива на Европейската агро-хранителна верига;
- AnimalhealthEurope – Европейска индустрия за лекарства за животни;
- AVEC – Европейска асоциация на птицевъдите и търговията с птици;
- CEFS – Европейска асоциация на производителите на захар;
- CEJA – Европейски съвет на младите фермери;
- CEMA – Европейска индустрия за селскостопански машини;
- CEPM – Европейска конфедерация за производство на царевица;
- CEVI – Европейска конфедерация на независимите лозари;
- CIBE – Международна конфедерация на европейските производители на цвекло;
- Clitravi – Център за връзка с месопреработвателната промишленост в Европейския съюз;
- COCERAL – Европейска асоциация за търговия със зърнени култури, маслодайни семена, варива, зехтин, масла и мазнини, фуражи и агроснабдяване;
- Copa-Cogeca – Европейски фермери и агрокооперации;
- CropLife Европа – европейската индустрия за растителна защита;
- EBB – Европейски съвет по биодизел;
- EFFAB – Европейски форум на животновъдите;
- ELO – Европейска организация на собствениците на земя;
- European Livestock Voice – Европейски глас на животновъдството;
- European Platform of the Livestock Food Chain – Европейска платформа на хранителната верига за добитък;
- Euro Foie Gras – Европейска федерация на гъшия дроб;
- Euroseeds – Европейски сектор за семена;
- ePURE – Европейска индустрия за възобновяем етанол;
- UECBV – Европейски съюз за търговия с добитък и месо;
- FEFAC – Европейска федерация на производителите на фуражи;
- FEFANA – Европейска асоциация на специалните фуражни съставки и техните смеси;
- Farm Europe – мозъчен тръст, който има за цел да стимулира мисленето за икономиките в селските райони в Европейския съюз;
- Торове Европа – Европейски производители на торове;
- IBC – Международна конфедерация на месарите.
