Преходният или транзитният период при млекодайните крави обхваща периода няколко седмици преди отелването и няколко седмици след него. Отелването и преходният период не са лесно изпитание за животното. Именно през това време се увеличават рисковете от сериозни заболявания и физиологични нарушения при кравите. Неадекватните техники за управление и хранене на животните в прехода могат да доведат до сериозни проблеми, които могат да повлияят отрицателно върху производството на мляко, здравето и репродуктивния капацитет на млекодайните крави, а също да доведат до преждевременното им напускане на стадото. Следователно компетентното и безпроблемно преминаване през този период до голяма степен определя ефективността от използването на ценни животни и ефективността на икономиката като цяло.
Преходният период традиционно се счита за проблемен. Предлагаме обаче да погледнем на този въпрос под друг ъгъл и да разгледаме транзитния период като възможност за подобряване на производството и възпроизводството на стадото.
Продължителност на преходния период
Съществуват различни подходи за определяне на продължителността на преходния период. Често срещан, но опростен възглед е: три седмици преди отелването и три седмици след това. Ако разгледаме продължителността на преходния период от гледна точка на лактацията обаче, тогава той продължава по-дълго. Тук се изчислява интервалът от време между пиковете на лактация – това са 20-25 дни преди отелването и до 120 дни след отелването. Ако имаме предвид енергийния баланс, тогава за преходен период може да се счита цялото време, през което кравите са в отрицателен енергиен баланс. При крави с висока млечност балансът може да бъде отрицателен в течение на 3-4 месеца след отелването.
Защо кравата губи живо тегло през преходния период?
Съвременните високопродуктивни крави отслабват интензивно след отелването. Това се дължи на факта, че началната млечност е значителна. Например, при млеконадой за 305 дни от 8000 килограма (средно 26 кг на ден) през първите 100 дни от тази лактация средната дневна продуктивност на крава вече е 33 килограма. Поради това разходите за хранителни вещества и енергия са значителни. И не е възможно да се компенсират напълно тези разходи от фуражи, тъй като след отелването животните са физиологично силно ограничени в консумацията на сухо вещество. Така че крава с живо тегло от 600 кг и при посоченото по-горе ниво на производителност през втората седмица на лактацията тя е в състояние да консумира само 14,8 кг сухо вещество от фуража, на петата – 18,1 кг, в седмата – 19,5 кг, на деветата – 20,4 кг, на дванадесетата – 21,2 кг.След това нивото на приема на сухо вещество в рациона на животните не се променя толкова значително.
Този дисбаланс на лактацията и храненето е основната причина за отпадналостта на организма и рязката загуба на тегло по време на преходния период. Животното е принудено в началото на лактацията и през първите 100 дни да използва енергията и хранителните вещества на своя организъм. По принцип това е съвсем нормално. В научни публикации бе даден примерът с високопродуктивната крава на име Лорна. През първите пет седмици на лактацията, с дневна млечност от 49 кг, тя ежедневно е заимствала 30 000 ккал от собственото си тяло. В същото време енергията се е освобождавала главно поради разграждането на телесните мазнини – до 2 килограма на денонощие. Това е било причината за рязкото намаляване на живото тегло на животното. По време на транзитния период такава обща загуба на тегло при животно с висока млечна продуктивност може да надхвърли 150 килограма.
След такъв силен спад животното, разбира се, трябва да възстанови телесното си тегло. Това трябва да стане през вторите и третите 100 дни от лактацията и в течение на сухостойния период. Но наддаването трябва да става постепенно. Затова при нормирането на храненето е необходимо да се вземат предвид загубите на енергия, на хранителните и биологичноактивните вещества за възстановяване на телесното тегло на животните от 0,2 до 0,5 килограма на ден, започвайки от 4-ия месец на лактацията. Тук могат да се използват научните данни, че енергийните разходи за образуването на 1 килограм маса на кравата са на ниво 25 MJ (мегаджаули).
Защо кравата не се разгонва по време на преходния период?
На теория периодът на лактация на животните не трябва да надвишава 305 дни. Като се вземе предвид максималната продължителност на сухостойния период на кравите до 60 дни, периодът между отелванията ще бъде 365 дни. И това е, при положение че отелването премине успешно, че получаваме най-малко едно теле и новата лактация има високо стартово ниво на млекодобив.
В реални производствени условия ситуацията е малко по-различна. Вследствие на високата млечност в транзитния период, организмът на кравата е с продължителен отрицателен енергиен баланс. При такива условия не може да става и дума за някакво възпроизводство, за разгонване на кравата или за плодотворно осеменяване. Докато енергийният баланс в тялото на животното не стане положителен, проблемите с възпроизводството са трудни за решаване. Например при същата крава Лорна енергийният баланс в тялото се изравнява едва на 12-ата седмица и става положителен едва след 175 дни лактация – тоест за 25 седмици.
Кондиция на кравата и състоянието на търбуха
Преходният период при кравите се характеризира със сериозни физиологични проблеми. Ето защо е важно да се обърне внимание на кондицията на животните. По петобалната скала (1 – много слаби, 5 – много дебели) идеалната оценка е 3,50 – 3,75. Кравите в слаба кондиция имат понижена млечна продуктивност и ниски енергийни резерви, недостатъчни за ефективно възпроизводство. Кравите в свръхкондиция имат намален апетит и са предразположени към кетоза, трудни раждания, метрити и кисти на яйчниците. За да се поддържа норма над три бала по скалата, е необходимо през последните три седмици от сухостойния период делът на комбинираните фуражи в диетата на кравите да бъде възможно най-близък до нивото на дажбите след отелването за възстановяване на живото тегло. Това ще позволи на микрофлората в търбуха да се адаптира към обработката на увеличеното количество нишесте с най-нисък риск от ацидоза. В крайна сметка голямото увеличение на микрофлората за краткия период на сухостоя може да доведе до сериозни последствия и проблеми с черния дроб на животното, както и до общо метаболитно нарушение.
Недостатъчното запълване на търбуха е често срещан проблем. Това се дължи на факта, че през първия период на лактация съотношението между грубите и сухите вещества в обемистите и концентрираните фуражи в диетата на кравите често клони към концентратите. Но през първите месеци на лактация една високопродуктивна крава не може да консумира достатъчно количество сухо вещество по физиологични причини, свързани със скорошното отелване. Следователно, нивото на метаболизиращата енергия в сухото вещество на храните трябва да бъде максимално. Може да се постигне чрез увеличаване на съотношението на комбинираните фуражи до 50% или повече сухо вещество. Това прави приблизително от 10 до 15 килограма комбинирани фуражи в натурален вид. Но в резултат на такова хранене напълването на търбуха с обемисти храни не достига необходимите параметри.
Желателно е през целия сухостоен период кравите да имат свободен достъп до ливадно сено. Така търбухът се поддържа пълен и не позволява свиване под натиска на растящото теле. Свиването на търбуха води до намаляване на приема на сухо вещество през първата седмица след отелването, а оттам понижена продуктивност и матаболитни нарушения.
Друг фактор за избягване на субклиничната (скрита) ацидоза е размерът на частиците в дажбата. Съвременната технология за прибиране на фуража дава възможност да се получат надробени частици за силаж под 1 см. От гледна точка на производствения процес на заготовката на храни това е добре, тъй като осигурява добро уплътняване и ефективно силажиране на фуражната маса. Но когато се консумира само толкова добре накълцан фураж, в търбуха не се образува слой от големи частици, което нарушава съотношението на хранителните слоеве и причинява смущения в храносмилането – малките частици водят до намаляване на преживянето и на слюноотделянето и увеличава риска от ацедоза. Освен това се намалява ефективността на действието на търбушната микрофлора, която осигурява на организма на животното енергия и необходимите хранителни вещества.
До какво води увлечението по концентрирани фуражи
Убедихме се защо е важно да се увеличи делът на зърнените фуражи в диетите на високопродуктивните крави в ранните етапи на лактацията. Съществува проста закономерност – количеството мляко до голяма степен зависи от концентрацията на пропионовата киселина в търбуха на животните. Именно тя се явява ефективен източник на глюкоза, необходима за синтеза на лактозата в организма на кравата. От своя страна липсата на лактоза ограничава производството на мляко на животното. По този начин, колкото повече комбинирани фуражи има в дажбата, толкова по-висока е млечността на кравата.
Този модел обаче трябва да се използва много внимателно и особено по време на преходния период, когато в диетите на високопродуктивните крави има явна липса на структурни въглехидрати – фибрите (целулоза). Проблемът е, че еволюционният състав на микрофлората на преживните животни е адаптиран към преработката на груби фуражи, а не на зърно. Целулозолитичните бактерии тук заемат най-голямата част, около 26%. В същото време амилолитичните микроорганизми, които преработват нишестето, представляват само 6% от микробиотата на търбуха.
Какво се случва, когато в търбуха на кравата, с цел увеличаване на нейната млекопродуктивност, заедно с комбинираните фуражи постъпи едновременно и голямо количество нишесте? Отговорът е ясен – преимуществено развитие получават именно бактериите, които разграждат нишестето. На тях не им е необходимо много време, за да увеличат популацията си. Бактериите, които разграждат захарите и нишестето, удвояват популацията си само за 1-2 часа. В резултат на това в търбуха започват да преобладават амилолитичните бактерии. По-нататък следва бързо разграждане на големи количества нишесте до млечна киселина. Времето за използване на млечната киселина е по-дълго от това на оцетната и маслената киселини. Следователно, рН на търбуха се намалява стремително от 6,8 на 4,8 – 5,5. В резултат на това се развива ацидоза.
Очевидната липса на структурни въглехидрати под формата на груби фуражи се придружена от друго, не по-малко опасно явление – намаляване на преживянето. Процесът на преживянето на животните е свързан с отделянето на голямо количество слюнка. За едно денонощие кравата произвежда около 200 литра слюнка, с алкална реакция рН = 8,4. Тази алкална реакция на слюнката действа като естествен буфер, който оптимизира киселинността на съдържанието на търбуха. За това продължителността на преживянето трябва да бъде повече от 8 часа дневно, примерно 30-40 минути на 1 кг сухо вещество от основната хранителна дажба. При храненето на крави с концентрирани фуражи преживянето се забавя и слюноотделянето е недостатъчно.
Разбира се, това може да бъде коригирано. За регулиране на рН в диетата се добавя сода за хляб. Но тя струва достатъчно скъпо и използването й не носи ползи за здравето на животното.
Как да увеличим приема на сухо вещество при кравите
И все пак, как правилно да се хранят кравите по време на преходния период? Най-ефективният начин да се увеличи млечността на кравите е да се увеличи консумацията на сухо вещество във фуражите. Консумацията на крава на 1 кг сухо вещество във фуража й позволява да получи 1,8 – 2 кг мляко. Но по време на преходния период консумацията на сухо вещество е физиологично ограничена. Влизаме ли в задънена улица? Не. Има решение. И дори няколко.
Първото е смилаемостта на обемистите фуражи. Потреблението от преживните на сухо вещество във фуражите зависи от съдържанието на нeyтpaлно-дeтepгeнтните влакна (NDF), а смилаемостта на сухите фуражи зависи от съдържанието на киселинно-детергентните влакна (ACF). Следователно диетата на кравите трябва да бъде балансирана според съотношението на тези фракции от структурни въглехидрати.
От практическа гледна точка в производствените условия балансирането се постига много просто – захранване със силаж и сенаж от няколко траншеи едновременно. При приготвянето на фуражи от една и съща растителна суровина, но в различно време, нивото на тяхната усвояемост може да варира значително. За да се използват най-рационално фуражните запаси във фермата и да се запази микрофлората на търбуха на животните, е необходимо да се правят едновременно фуражни смеси от няколко хранилища за груби и сочни фуражи.
Второто са условията по отглеждането – както в преходния период, така и през цялата лактация. Тук се включва разделното отглеждане на първескините и на кравите с няколко телета на фуражната трапеза. Увеличаването на честотата на храненията помага да се избегне ацидозата, да се оптимизира физиологичното състояние на животните и да се увеличи млечната им продуктивност. И разбира се, създаването на оптимални условия за отглеждането на кравите е ключовата точка, от която зависи самият технологичен процес и неговият резултат. Високопродуктивните животни са изключително податливи на негативното въздействие на външната среда. Въз основа на изследвания е установено, че при повишаване на температурата в обора на всеки 0,6°C над 20°C консумацията на сухо вещество от кравата намалява с 3,3%. При температури на въздуха над 21°С и висока влажност повече от 75 – 80% животните могат да получат топлинен удар. Всичко това се отразява на консумацията на сухо вещество от грубите и сочните фуражи през транзитния период. Оптималната температура за кравите е 10 – 20°С. Отклоненията от тази стойност водят до увеличаване на разходите за фураж на 1 кг мляко.
Изводи
В съвременното високопродуктивно млечно говедовъдство преходният период на технологичния цикъл на млекопроизводството продължава от три седмици преди отелването и до 3-4 месеца след отелването. През този период кравата може да загуби над 100 кг живо тегло, което след определено време тя възстановява, като същевременно има проблеми със запълването на търбуха със структурни въглехидрати. В резултат на негативното влияние на отрицателния енергиен баланс върху репродуктивните способности на животното, продължителността на сервиз периода (интервала между отелването и заплождането) се удължава с 30 – 40 дни. Освен това концентратното хранене, предназначено да осигури високо ниво на млечната продуктивност на кравата, нарушава слоевото разположение на съдържанието в търбуха. В резултат на това слюноотделянето намалява значително, киселинността в търбуха се увеличава, което води до ацидоза и общи метаболитни нарушения в организма на животното.
През транзитния период е необходимо да обърнете голямо внимание на нивото на концентратите в структурите на дажбите на високопродуктивните крави. В дадения период трябва да се използва всяка възможност да намалите количеството на зърно в тях, като подобрите качеството на основните фуражи, въпреки допълнителните финансови разходи. За да постигнете най-продуктивен резултат, трябва даизползвате нощното хранене на кравите в горещия сезон, да увеличите честотата на храненията и да създадете оптимални условия на микроклимата за тях.
