Земеделската комисия в Народното събрание вчера одобри на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона за данъка върху доходите на физическите лица.
С това се предлага ново данъчно облагане на земеделските стопани, които със сумата от субсидията да могат да намалят данъчната основа за изчисляване и плащане на данъчната ставка, както и за тези по Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ да намалят данъчната си печалба с размера на получената субсидия.
Става дума както за фермерските субсидии, така и за средства, получени по линия на европейско подпомагане, които са до 100 хиляди лева.
Така ще бъдат подпомогнати основно малките и средни земеделски производители.
Тъй като това е данъчен закон, предстои той да се гледа във водещата за него Комисия по бюджет и финанси, уточни ръководството на земеделската комисия.
… Предложението е направено още от 48-ото Народно събрание, но тогава не е останало време въпросните промени и изменения в закона да бъдат приети.
Ако сега парламентът продължи своята работа и приемането стане факт, субсидиите на българските земеделци вече няма да се смятат за част от облагаемите им приходи, посочи вносителят на законопроекта Росен Костурков и уточни, че законодателната инициатива предлага премахване на данъка върху субсидиите до 100 000 лева.
Според Костурков българското земеделие страда от тежки структурни дисбаланси, остър недостиг на работна ръка и на тесни специалисти, непропорционална концентрация на активи и земя, постоянно намаляване на малките и средните стопанства и непривлекателност на отрасъла, както и сме свидетели на отлив на инвестиции и липса на среда за иновации в първичното производство и преработката.
Структурните проблеми са се задълбочили още повече от ковид пандемията и войната в Украйна, които доведоха до нарушаване на веригите за доставки, пазарните механизми и продоволствените баланси.
Предлаганите данъчни облекчения ще позволят оцеляването на малките и средни земеделски стопани и ще дадат възможност да развият по-голяма устойчивост в силно конкурентната среда. В дългосрочен план очакваният ефект от предлаганите промени е повишаване на конкурентоспособността на българското земеделие.
Законопроектът беше приет единодушно от парламентарната комисия по земеделие, но оттук нататък въпросът е дали ще бъде приет на второ четене и в парламентарна зала, за да може да влезе в сила още от настоящата 2023 година.
Диана Ванчева
