Ако сегашната ситуация продължи по-дълго време, ще възникнат сериозни структурни проблеми в сектора не само в България
ЕК ще започне да вижда това през юли-август между жътвата на пшеницата и слънчогледа, смята Явор Гечев
Европа удължи с 1 година безмитния внос на стоки от Украйна. Как ще се отрази това на българските земеделски производители и защитени ли са правата им?
Според служебния министър на земеделието Явор Гечев ЕК е констатирала натрупванията на пазара и взима мерки, които обаче няма да успокоят нещата. Той потвърждава казаното от зам.-министър Георги Събев, че регламентът на ЕС от 2 май т.г. за подпомагане не върши работа на България и на още 4 държави, които заедно с нас продължават да настояват за други мерки, освен фискалния подход, който не е достатъчен.
Какво иска и трябва да иска България?
Според Гечев, който казва, че разсъждава и като човек дошъл от бизнеса,
България първо иска реални коридори
които да извеждат продукцията от Украйна извън ЕС.
На второ място България предлага да се въвеждат не само забрани, но и ЕС да разработи гаранционни механизми, като гаранционни фондове, които да подпомагат засегнатите държави.
Защото не само Украйна ни е изместила от нашите пазари, а и Русия, която на базата на много по-евтини горива, суровини и торове е направила същото.
Което показва, че е дошло времето именно за
битката за пазари в ЕС
В недалечно бъдеще ще стане така, че когато държавите, които са на първа линия от Украйна се пренаситят, това ще се случи и на държавите на втора линия и ЕС е задължен да помисли за това.
Не става дума само за слънчогледа, защото всъщност останалото зърно, което е дошло у нас от Украйна, не е толкова много. Но става дума и за сухото мляко и пчелния мед, които останаха невключени в списъка на ЕК, а те ни касаят, смята Гечев. А за теза два продукта всъщност от Комисията казват, че е установено, че има аномалии, но още нямало достатъчно данни.
За слънчогледа пък картината е повече от ясна – половината от семето, влязло в ЕС, всъщност е дошло в България. Пазарът е тежко пренаситен и има аномалии.
Нужни са повече експертност и пазарност
Това смята Явор Гечев, според който като че ли в Брюксел още не разбират това в детайлност.
Според него България през това време разработва варианти на държавна компания, която един вид на интервенира на пазара, както и на гаранционни фондове, които предложения ще внесе в ЕК.
На трето място ще внесем и предложението за реалните коридори, които да са базирани на реален транспорт. Защото транспортните коридори в цяла Европа, а и извън нея, като цяло са вече разместени, както и целият пазар.
Европа ще трябва да ни разбере, че проблемът е пазарен и логистичен, казва Гечев, че забраните в случая не са най-доброто решение. Затова в момента всяка от 5-те държави, които заедно с нашата, не са доволни от европейското решение, мисли и разработва собствени мерки, което обаче не може да се нарече солидарност от ЕС.
Така че трябва да си възстановим пазарите, а не да разчитаме на парите от ЕС, които са символични на база милионите декари зърнени култури. Защото загубите са толкова големи, че подобни фискални компенсации не вършат работа.
Ако сегашната ситуация продължи по-дълго време, ще възникнат сериозни структурни проблеми в аграрния сектор не само в България, предвижда Гечев, който смята, че ЕК ще започне да вижда това през юли-август между жътвата на пшеницата и слънчогледа.
Диана Ванчева
