„ОСП на 65 години-време за пенсиониране или ..? Бъдещото на ОСП след 2027 г.“ Това беше темата на семинар, организиран от групата на Обнови Европа в Европейския парламент. По покана на българския евродепутат в Обнови Европа г-жа Атидже Алиева- Вели в един от панелите му взе участие и български представител – Ивелина Папазова, успешен млад фермер от Добруджа. Тя представи предизвикателствата по отношение на екосхемите пред земеделците и сподели как вижда бъдещето на ОСП.
Участие в семинара взеха още професори от университета Гьотинген, Германия, представители на Асоциацията на младите фермери в Европа CEJA, на Farm Europe и на най-голямото земеделско обединение в Европа-Копа и Коджека.
Ивелина Папазова е управител на ЗСК Бдинци ЕАД. Дружеството развива дейност в областта на зърнопроизводството в Североизточна България и обработва над 14 000 дка земеделска земя – собствена, под наем и аренда в землищата на общините Добричка и Вълчи дол. Има изградени традиции в производството на пшеница, ечемик, слънчоглед, царевица и протеинови култури. Отглежда 140 бр. овце под селекционен контрол – порода “Ил дьо Франс ”. За изхранването им произвежда тревни фуражи – люцерна, а като вторичен продукт използва стъблата от леща.
Спазва всички изисквания за тяхното хуманно отглеждане и реализира на пазара качествено, прясно и вкусно агнешко месо. Приоритет на стопанството е високото качество на произведената продукция и хуманното отношение към животните.
Стопанството се стреми да прилага устойчиви земеделски
практики, които са насочени към опазване на околната среда и природните ресурси- вода, почва и други.
Самата Ивелина Папазова е красива и образована млада дама, завършила образованието си във Франция, и завърнала се в България да прави земеделие.
Потърсихме я, за да разкаже за читателите на „Гласът на земеделеца“ повече за участието си в този интересен и важен за всички земеделци семинар и, за да разберем дали в ЕП са чули нейните думи. Ето какво сподели тя:
Темата на панела, в който аз взех участие беше „Желаните иновации ще доведат ли до стагнация?“ . Преди мен се изказаха двамата германски професори, които обясниха, че има нужда от промяна в ОСП. Съгласна съм, че индустриалното земеделие допринесе за деградирането на почвите. И новата ОСП има за цел да накара по някакъв начин земеделците да екологизираме нашите производствени практики.
В моята презентация аз казах, че ние, земеделците също искаме това. Искаме да правим малко по-зелено земеделие. Много от моите колеги пробват технологиите но-тил, регенеративно земеделие, био земеделие. Аз специално съм изучавала регенеративното земеделие. То се основава на няколко принципа – създаване на пермакултури, управление на пашата на животните, преминаване към биологично земеделие, използване на покривни култури, компостиране и намаляване на почвообработките. Целта е да се запази въглерода в почвата и да използваме по-малко синтетични и химични торове и препарати.
Изучавайки тези практики, заключението, до които аз стигам е, че за да се премине от конвенционално към регенеративно земеделие, има нужда от сериозни инвестиции в машинния парк. Процесът на регенерация на почвата започва едва след третата година. Необходими са 17 години, за да възстанови почвата своя потенциал. И със сигурност добивите през първите няколко години са много ниски. Това е дълъг инвестиционен процес с бавна възвръщаемост. Това не може да стане изведнъж. Процесът на преминаване трябва да бъде плавен. Имаме нужда от инвестиции за преминаването от конвенционално към регенеративно земеделие.
Следващият момент, към който акцентирах в моята презентация беше да покажа реалността, в която ние работим, следвайки новите правила по новия Стратегически план, които са релевантни към новата ОСП 2023-2027. Направих и оценка на пазара, на който ние продаваме нашата земеделска продукция.
По отношение на новите правила в Стратегическия план, се спрях на ДЗЕС5 И ДЗЕС6, които за мен изискват малко по-дълъг период на адаптация от страна на земеделските стопани. ДЗЕС6 казва, че трябва да има минимална почвена покривка през определени периоди на годината на чувствителни площи. А ДЗЕС5 визира управлението на обработката на почвата и подходящи техники за култивиране за намаляване на риска от деградация на почвите. Тук е засегната темата за наклоните, върху които трябва да се прилагат по-специални техники на обработка и да се съобразяваме с културата, която трябва да сеем, особено при наклони над или равни на 10 процента. Ако ние трябва да съобразим с ДЗС5 и ДЗЕС6 и ротацията на културите, това предполага известни трудности и предизвикателства пред земеделския стопанин. Вероятно е необходим малко по-дълъг период от една година за адаптация. Според мен, трябва да има и възможност за дерогация за наклоните за малките парцели.
Що се отнася до конюнктурата на пазара, то тя е изключително нестабилна. По данни на Консултативния съвет по зърното към Министерството на земеделието и храните към месец март в България има останали 5 милиона 943 хиляди тона зърнени култури в складовете на земеделците. Над 3 милиона тона пшеница, над 1 и половина милиона тона царевица и над 1 милион и 300 хиляди тона слънчоглед. Такава ситуация наблюдаваме за първи път в България. Досега никога не се е случвало по това време на годината да има толкова огромни налични запаси по складовете на земеделците. А трябва да се има предвид, че всяка една земеделска продукция, която се съхранява има разходи – за фумигация, фира и т.н. Доколкото ми е известно, към днешна дата няма промяна в наличните количества в складовете. Всички знаем защо се получи тази ситуация тази година.
Но се получава парадокс. Ние имаме слънчоглед, произведен по екологичните стандарти на ЕС, при отглеждането на който е забранено използването на различни препарати. Ако се открие в продукцията наличието на някакви пестициди или инсектициди, на нас ни е забранено тази продукция да бъде вкарвана в хранителната верига. В същото време вкарваме в нашата хранителна верига стоки, които идват от държави, които не произвеждат по правилата на ЕС и за тях тези стандарти не важат. Тези продукти по никакъв начин не се контролират за съдържание на пестициди и инсектициди. Точно това се случи и с украинския слънчоглед тази година, който наводни българския пазар. Не мога да кажа, че това е основната причина за падането на цените. Цената на зърното е борсова, тя се контролира от механизмите на борсата и свободната ръка на пазара. Но все пак това беше нелоялна конкуренция на нашите земеделски продукти.
Същият проблем го има и при лещата, например. Аз отглеждам 570 дка леща, но няма реализация. Продавам я на цена под нейната себестойност. Причината за това е, че има огромен внос на леща от Азия, най-вече от Иран. Лещата е култура, която може да бъде смятана за регенеративна, тъй като тя е азотофиксираща култура, обогатява почвата, може да бъде използвана и за зелено торене, ако не се жъне. Но веднъж я продавам под себестойност, и втори път по ДЗЕС8, който казва, че най-малко 7% от обработваемите площи на едно земеделско стопанство трябва да бъде предназначена за непроизводствени цели, ако се сеят азотофиксиращи култури. Тоест, ако имам 4% азотофиксираща култура, аз трябва да оставя още 3% непроизводствени площи. Докато преди беше, ако сея азотофиксираща култура на 3% от моите площи, няма необходимост да оставям непроизводствени площи. Така се получава, че аз трябва да оставя общо 7% от стопанството си за непроизводствени площи. А в същото време в моето стопанство, което е около 14 000 дка, има 150 дка необработваема земя. И допълнително трябва да оставя още 7 %. От една страна идеята на новата ОСП е да станем малко по-зелени, а от друга ние земеделците не сме мотивирани да сеем такъв тип култури. Това трябва да се обмисли по-добре.
Протеиновите култури са изключително подходящи и за регенерацията на почвата, а са и много полезна храна за хората. Ние земеделците трябва да бъдем мотивирани да сеем такива култури.
Понеже ние отглеждаме и овце от породата Ил дьо Франс, засегнах и въпроса с пазара на месото. И тук при реализирането на нашата продукция сме изправени пред ниски нива на цените. Причината е отново големият внос от страни както от ЕС, така и извън него. Това прави трудно да се покриват разходите по отглеждането на животните. А тъй като аз съм и зърнопроизводител, и животновъд, смело мога да кажа, че животновъдството е много по-труден отрасъл. Ако в зърнопроизводството имаме 2-3 дни за реакция на даден проблем, то в животновъдството нещата опират до часове. Тук също трябва да се обърне внимание.
Пашуването е един интересен елемент, който може да спести разходи за изхранването на животните. За съжаление, това в България е труднопостижимо. За мен причината е сушата и липсата на дъждове, което прави пасищата неплодородни или недостатъчно плодородни. Пашуването по-скоро се използва за разходка за животните. Но то е интересен момент в бъдещото въглеродно земеделие, за което всички говорят. При него се стимулира земеделския производител да секвестира въглерод в почвата, а индустриалните компании го възнаграждават, закупувайки тези въглеродни сертификати, за да компенсират емисиите, които те произвеждат. Движението на животните по пасищата е част от процеса по запазването на въглерода в почвата. Все още обаче не е напълно ясна рамката на сертифициране на въглеродните кредити.
Почвообработките без обръщане на пласта също са важна част от въглеродното земеделие. Но тук пак става въпрос за инвестиции в нов тип прикачен инвентар, с които можеш да разбиваш буците и да продълбочаваш почвата без да я обръщаш. И тук е важна ролята на тези въглеродни сертификати. Със сигурност ще трябва да търсим по-висока финансова стабилност за нашите предприятия и въглеродното земеделие е един такъв вариант, надявам се. Не знам все още как ще вървят цените на въглеродните кредити, но все пак е вариант за повишаване на финансовата стабилност на земеделските предприятия.
В зърнопроизводството, културите като слънчоглед, царевица, пшеница, до скоро носеха някакъв приход, но това вече не е така. Положението при слънчогледа е ясно. При царевицата тази година имаше огромен проблем с царевичния хоботник срещу когото препаратите за борба са забранени. Себестойността на производството на царевица и пшеница се повиши много, защото или препаратите за употреба са забранени или разрешените не са ефективни. При пшеницата, заради топлите зими, всяка година виждаме все повече нападения на болести – ръжда, септория и т.н. Имаме по-висока себестойност на продукцията, тъй като тя трябва да бъде третирана с фунгициди. Съответно имаме и намаляване на добивите, тъй като срещу някои болести и неприятели вече изобщо няма разрешени препарати. А в същото време, дори и сигурните приходи, които имахме доскоро, вече не изглеждат толкова сигурни. И в същото това време, трябва да екологизираме нашите практики, а както видяхме, това има нужда от значителни инвестиции.
Завърших моята презентация с това, че в България има много млади хора, като мен, които искат да работят на село, харесват и обичат земеделието. Има много земеделци, които искат да правят по-екологосъобразно земеделие. Имаме традиции в земеделието. Нашата работа се основава на разработките на научните институции, които имат богат опит в проучванията в България. Но понякога имаме чувството, че сме изоставени в периферията на Европа.
В България получаваме най-ниски субсидии. Което също ни прави недостатъчно конкурентноспособни на общия пазар. Конкурентноспособността е една от основните цели, които си поставя Общата селскостопанска политика. И със сигурност ОСП направи сектор земеделие малко по-атрактивен, отколкото е бил преди 30 години в България, но ние понякога имаме чувството, че сме изоставени в периферията на Европа. Така, че моля да ни извадят от там. И да не позволяват възможностите за въвеждане на иновации в нашите стопанства да се превърнат в стагнация.
Направи ми добро впечатление, че всички присъстващи ме изслушаха внимателно. Записваха си. И след това се разви дискусия по темата. Стана ясно, че е безспорен факт, че новата ОСП в някаква степен тежи на земеделските производители. Не само в България. Участниците от останалите държави също имаха критики към някои моменти на Общата земеделска политика. Особенно пазарът е голям проблем навсякъде. Беше споделено, че във Франция последният производител на лешници приключва своята дейност. Лешници във Франция повече няма да се произвеждат. А в същото време в Северна Франция е фабриката на Нутела – най-големият купувач на лешници.
Пазарът позволява внос на стоки от страни извън ЕС, при производството, на които няма никакъв контрол при употребата на пестициди и нивата на нитрати, а в същото време ние при производството на нашата стока имаме изключително стриктен и ограничаващ контрол, който оскъпява производството. Получава се един парадокс и на този въпрос определено трябва да се обърне внимание в ОСП. Защото в ЕС вече се говори за ОСП след 2027 г.
Вярвам, че думите ми бяха чути. В дискусията, която последва стана ясно, че проблемите са общи. Да, учените преди мен говориха, че интензивното земеделие води до проблеми. Моето лично мнение също е такова. Виждам, че и много от колегите смятат така и всеки се опитва по някакъв начин да подобри нещата – и биоразнообразието в стопанството си, и агротехническите си мероприятия и т.н. Но това изисква инвестиции, време, намалява добивите. От друга страна и пазарът ако не ни помага е много трудно.
Пазарът беше в центъра на всички изказвания. Субсидиите са една малка част от нашите доходи. Но за да има финансова стабилност в земеделските предприятия, особено в такива трудни години, каквато беше тази, която мина, с такава голяма амплитуда в цените, и която никой не очакваше, трябва да има пазар. Ние в момента сме на продажни нива, които са много под себестойност. Върнахме се на цени от преди 3-4 години, а консумативите, които вложихме в производството, бяха на пикови цени.
Земеделският сектор е в началото на продоволствената верига и е най-важен в продоволствената сигурност на населението. Една от основните цели на ОСП е да направи този сектор атрактивен. Да, тя успя. Но нещата вече доста се усложниха и дори в Брюксел виждат, че нещата трябва да се променят. И търсят посоката.
Аз смятам, че първо трябва да бъде регулиран пазара. Ако няма пазар, няма как да стане. В момента вносът от Украйна показа проблема прекалено очевидно. Но този проблем съществува отдавна. И това не може да се остави само на търговците, защото на всеки търговец работата му е да си увеличава икономическата печалба. Регулативната рамка е работа на политиката.
