Взривяването на язовирната стена на Каховка унищожи важна транспортна инфраструктура за износа през Черно море
Генералният секретар на ООН Антонио Гутериш изрази загриженост, че на 17 юли Русия ще се откаже от Черноморската зърнена инициатива, позволяваща безопасен военновременен износ на зърно и торове през три украински черноморски пристанища. Москва заплашва да се оттегли от сделката, която беше сключена с посредничеството на ООН и Турция през юли 2022 година – ако пречките пред нейните собствени доставки на зърно и торове не бъдат премахнати. „Загрижен съм и работим усилено, за да сме сигурни, че ще бъде възможно да поддържаме черноморската инициатива и в същото време да можем да продължим работата си за улесняване на руския износ“, каза Гутериш пред репортери в кенийската столица Найроби, предаде reuters.com.
За да привлекат Русия към Черноморската инициатива, служители на ООН помогнаха на страната със собствения й износ на храни и торове. Така беше сключен тригодишен меморандум за разбирателство. Въпреки че руският износ на храни и торове не е обект на западните санкции, наложени след нахлуването в Украйна през февруари 2022 г., Москва твърди, че ограниченията върху плащанията, логистиката и застраховките представляват бариера пред доставките. Русия не може да бъде удовлетворена от начина, по който се изпълнява този меморандум, заяви заместник-министърът на външните работи Сергей Вершинин след среща с висшия служител по търговията на ООН Ребека Гринспан.
Сред исканията на Русия са възобновяването на износа на амоняк чрез тръбопровод до украинското пристанище Пивденний и повторното свързване на руската земеделска банка Роселхозбанк към международната платежна система SWIFT.
Възобновяването на износа след тези прекъсвания на Черноморската инициатива е много трудно, посочват наблюдатели и допълват, че по този начин атаката засяга не само Украйна, но и останалите черноморски страни.
Друга пречка пред износа от Украйна
Друга пречка пред износа на агростоки от Украйна създаде взривяването на стената на язовир Каховка в Южна Украйна, вследствие на което е унищожена важна транспортна инфраструктура за износа на селскостопански продукти през река Днепър и Черно море. Водоснабдяването до 31 напоителни съоръжения в Днепропетровска, Херсонска и Запорожка области е прекъснато, което също представлява фактор за намаляване на производството и ще има последствия за износа на украинско зърно, каза Оля Корбут, сътрудник в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA).
Последиците от скъсаната язовирна стена няма да се разпрострат върху целия селскостопански сектор на Украйна, тъй като „всички региони на страната са много важни за селското стопанство“, но се очакват значителни щети за производството на храни, посочи заместник-министърът на икономиката Тарас Качка, цитиран от Euractiv.com.
Украинското министерство на земеделието предупреди още, че риболовът също ще бъде засегнат, като вече е регистрирана масова смърт на риба. „Размножителният период току-що приключи и в резултат на спада на нивото на водата хайверът ще изсъхне в плитките зони“, се казва в изявлението. Изчисленията на министерството сочат, че още 95 000 тона възрастни риби могат да умрат.
Докато Москва и Киев взаимно се обвиняват за разрушаването на язовира, повечето експерти са съгласни, че руска атака е по-вероятната възможност, а ЕС направо осъди инцидента като руска атака. „Отново изразяваме подкрепата си за Формулата за мир на президента Зеленски, която включва отговорност за военни престъпления, ядрена безопасност, енергийна сигурност, продоволствена сигурност и защита на околната среда“, посочиха в съвместно изявление главният дипломат на ЕС Жозеп Борел и комисарят по управление на кризи Янез Ленарчич. ЕС и много от неговите държави-членки многократно обвиняват Русия, че използва храната като оръжие от началото на своята война.
Лилия Александрова
