Интересът на фермерите към новите екосхеми е по-сдържан от очакваното
Дебат за реформата на Общата селскостопанска политика след 2028 г. вече активно се води в Германия. Като част от своята кампания за фундаментална реформа на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2028 г. Федерацията на производителите, преработвателите и търговците на органични храни (BÖLW) публикува документ, в който се предвижда нов модел на разпределяне на средствата по селскостопанската програма на ЕС. Биопроизводителите смятат, че субсидиите трябва да се разделят на три нива – Базисно, Базисно+ и Био в съответствие с Регламента на ЕС за органични продукти – и задълженията по всяко ниво да се спазват в продължение на няколко години.
Повече пари за първите 50 хектара и за младите фермери
Според концепцията на BÖLW пари от Брюксел трябва да получават само онези компании, които отговарят на изискванията на поне един от трите етапа. Според асоциацията изискванията за опазване на водите, почвите, климата и биоразнообразието трябва да се повишават на всяко следващо ниво на финансиране. Всеки етап е съпроводен и със специфични разпоредби в сферите растителна защита, торене, животновъдство, сеитбооборот и отглеждане на бобови култури.
В новия модел се предлага, с повишаването на екологичните показатели да се увеличават и финансовите възнаграждения на компаниите. За да се насърчат дребните ферми, е предвидено да се изплащат повече пари за първите 50 хектара. Освен това федералното и провинциалните правителства в страната трябва да финансират така наречените „допълнения“ – цял набор от различни мерки – от стимули за закупуване на техника срещу измръзвания до специални плащания за млади фермери. Предвижда се, земеделските производители да могат да избират от този списък с „допълнения“ според специфичните за региона нужди.
Недостатъци в дизайна на мерките от Втори стълб
В своя документ BÖLW критикува настоящата структура на селскостопанската политика на ЕС по ясен начин. Браншовиците посочват, че от 2023 г. административната тежест е станала непропорционална както за властите, така и за компаниите. Забраната за двойно финансиране, например, създава ненужна конкуренция между екологичните мерки от Първи и Втори стълб. Вследствие на това размерът на субсидиите трудно се изчислява и дори се стига до пълно отпадане на отделни финансови инструменти.
Според BÖLW във федералните провинции има значителни недостатъци при дизайна на Втори стълб, които водят до нарушаване на конкуренцията. Също така високото ниво на бюрокрация не допринася за по-добро постигане на екологичните цели. Изборът на доброволни мерки често се основава главно на икономически аспекти, а не на екологични изисквания. Освен това мерките обикновено са задължителни само за една година, което означава, че имат само ограничен ефект, посочват браншовиците.
„Публични пари за обществени услуги“
Биопроизводителите смятат, че ОСП трябва да следва принципа „публични пари за обществени услуги“. Разпределените средства трябва да бъдат обвързани с ясно определени показатели, за да имат положително въздействие върху околната среда. BÖLW вижда като пример за такъв показател целта на стратегията „От фермата до трапезата“ за намаляване наполовина на употребата на пестициди до 2030 г. Според BÖLW подобна цел може да бъде постигната на практика само чрез системния подход на органичното земеделие, което обединява мерки като сеитбооборот, торене и селекция на сортове, предава Agra Europe.
Сдържан интерес към екосхемите
Междувременно стана ясно, че интересът към екосхемите в ОСП е „по-сдържан от очакваното“ в Германия. Чрез тези мерки фермерите могат да получат допълнителни средства от ОСП в замяна на прилагане на мерки свързани с климата или околната среда от каталог, съставен от националните служби на всяка държава-членка. Желаният екологичен ефект от тези мерки ще бъде постигнат само, ако достатъчно ферми участват в отделните схеми. Според данните на германското министерство на земеделието обаче това може да не бъде постигнато в страната.
Федералното министерство сравнява броя на обработваните хектари, за които фермерите вече са кандидатствали по екосхемите, с прогнози, направени от държавния Thünen Institute, чийто екип от учени разработи мерките. С изключение на една мярка – отглеждането на регионални култури – всички екосхеми не отговарят на очакванията, като в някои случаи разликата е много голяма. Например, фермерите могат да получат допълнително финансиране по тези схеми, ако засаждат буферни ивици с определен размер върху обработваема земя.
Но докато институтът Thünen прогнозира, че това ще се случи на около 175 000 хектара, са подадени заявления само за по-малко от 1300 хектара или близо 1% от планираната стойност. Земеделските производители се оплакват от редица неща, едно от които е, че минималната ширина на буферните ивици не е осъществима, особено на по-малки парцели земя.
По отношение въвеждането на системи за агролесовъдство, като комбиниране на обработваемата земя с горски елементи, действителността още повече се разминава с прогнозата. Докато институтът предвижда 25 000 хектара за тази мярка, реално са регистрирани само около 50 ха или около 0,2% от предвиденото.
Липса на финансови стимули?
Въпреки сериозните разминавания в прессъобщение Министерство на земеделието на Германия изрази оптимизъм, че възприемането на екосхемите ще се подобри в хода на програмния период, който продължава до 2027 г. Посочвайки, че първите 2 години от новата ОСП ще преминат във „фаза на обучение“, министерството твърди, че фермерите все още не са склонни да приемат екосхемите поради новостта на тази подкрепа и „променените икономически и политически условия в резултат на военната агресия на Русия срещу Украйна”. Федералното министерство на земеделието обяви, че в най-кратки срокове ще предложи нови корекции в дизайна на екосхемите.
Ниското ниво на финансови стимули за поемане на скъпи екологични ангажименти беше многократно критикувано от Асоциацията на германските фермери (DBV). В своя позиция DBV идентифицира „прекалено ниските нива на субсидиите“ като „основната причина“, поради която много екосхеми остават неизползвани тази година. „За 2024 г. преди всичко трябва да се увеличат ставките на субсидията за съществуващите екосхеми, за да се гарантира пълното усвояване на бюджета и по този начин постигането на целите за субсидиране“, настоява асоциацията.
Лилия Александрова
