Екологичният аспект е важна част от селскостопанската политика. Това стана ясно от думите на Атидже Алиева, член на групата на „Renew Europe“ в ЕП, първият пълноправен член от България на Комисията по земеделие и развитие на селските райони в ЕП, по време на третия ден от форума „Зелена седмица 2023“ („Green Week 2023“), посветен на зеления преход в страните от Централна и Източна Европа и енергийната свързаност, зеленото финансиране и иновациите, който се провежда в София.
По думите й пандемията от КОВИД-19 и войната в Украйна ни накараха да се върнем към корените на европейската селскостопанска политика. Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС е създадена след Втората световна война с две основни цели – от една страна гарантиране на храната на населението и от друга – осигуряването на доходите на земеделските производители. Днес обаче в контекста на зеления преход продоволствената сигурност тези две понятия изглеждат недотам съвместими, защото след реформата на ОСП през 2019 г. тя има още една цел, още един фокус – екологизирането. Само след две години ще видим дали работи или не, каза тя.
По думите на Алиева за земеделските производители става все по-трудно да спазват зелените изисквания и да отговарят на високите стандарти, които се въвеждат. По нейно мнение дискусията не трябва да се води като противоречие между екоактивистите и земеделците, а от тях заедно. „Фермерите са първите жертви на климатичните изменения и ако сравним данните от 1991 г. насам, се виждат ясните усилия на земеделците по отношение на екологичната архитектура на ОСП“, посочи Алиева.
Според нея е ясна последователната връзка между чистото земеделие, опазването на биоразнообразието и доброто здраве на хората, но на европейско ниво дебатът става все по-труден. По думите ѝ в последните седмици имаше големи законодателни предложения от ЕК като регламент за устойчива употреба на пестициди, регламент за възстановяване на природата, изменение на директивата за индустриалните емисии, които са част от стратегията „От фермата до трапезата“ и засягат всички земеделци.
Алиева смята, че голяма част от тези предложения отиват твърде далеч и са твърде амбициозни. „Те не съвпадат с реалността и с конкретните действия, които биха могли да се реализират до 2030 г., когато са сроковете за постигане на целите“, сподели тя.
По думите ѝ показателни са резултатите и посоката между различните комисии в рамките на ЕП. Тя даде за пример гласуването на предложението за изменение на директивата за индустриалните емисии, когато в комисията по земеделие са застанали твърдо на страната на животновъдите. Същевременно в изминалия месец комисията по околна среда е приела тези предложения.
„Много е важно, работейки по тези регламенти, да имаме ясна национална стратегия. Смятам, че ако на национално ниво знаем нашата посока на развитие, ще е много по-лесно да я наложим в Брюксел“, изрази мнение Алиева.
