Проект на решение по повод питането на народния представител Джевдет Чакъров от ДПС към министър Кирил Вътев относно политиката на правителството за развитие и защита на селскостопанското производство в България, осигуряващо храни от първа необходимост за населението като хляб, мляко и млечни продукти, телешко и свинско месо, плодове и зеленчуци, беше прието днес в парламента.
Решението изисква в срок от 2 месеца Министерството на земеделието и храните (МЗХ) да представи пред парламента проект на преразпределение на средствата, предвидени за интервенции в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. Целта е постигане на по-справедливо разпределение на директните плащания в полза на производствените площи, екосхемите, секторните интервенции, инвестициите за подпомагане на малките и средните земеделски стопанства в производството на български плодове и зеленчуци, мляко, месо и пчелен мед, претърпяло през последните години сериозни щети и застрашително намаляло като дял от селскостопанското производство. Проектът трябва да бъде изготвен въз основа на единодушно приетото от Комисията по земеделие и храни на 21 декември 2022 г. решение за промяна на Стратегическия план.
След това съответните промени трябва да бъдат внесени за одобрение в Европейската комисия (ЕК).
По думите на Десислава Танева от „ГЕРБ-СДС“ трябва да се направи необходимото, за да се разбере как са били разпределени средствата в Стратегическия план. Тя добави, че в настоящия програмен период основните цели са озеленяването и постигането на съответните зелени цели. В тази връзка 25 на сто от пакета за директни плащания отива в инструменти, предложени от държавата, за да стимулира екологосъобразни земеделски практики. Този бюджет за България е 1 млрд. евро, от които 20 процента са насочени към непроизводствени площи, посочи Танева и подчерта, че това е вреда за всеки стопанин, който произвежда продукция.
Тя се обърна към министър Вътев с апел тези несправедливости да бъдат поправени, защото в противен случай ще се засили тенденцията от последните 2 години за намаляване на всички интензивни производства в растениевъдството като овощарство, зеленчукопроизводство, животновъдство.
„Смятаме, че ставките бяха изключително нецелесъобразни и несправедливо разпределени по пера. От друга страна, трябва да преразгледаме Стратегическия план, за да покажем, че всеки план може да бъде предоговарян. Доказахме го с Плана за възстановяване и устойчивост, сега трябва да го затвърдим със Стратегическия план за земеделие“, изрази мнение Даниел Петров от „Възраждане“.
Той заяви, че ставките ни за субсидиране са неизгодни, което прави земеделските ни производители неконкурентоспособни, като даде за пример Нидерландия, където ставките са над 7 пъти по-високи.
„Според нас стратегическата важност на сектор земеделие изисква диалог, но и обединение, и земеделието да бъде национален приоритет. Целта ни днес е да се обединим в намирането на решения за проблемите на българските земеделски производители“, каза Ализан Яхова от ДПС.
По думите ѝ Стратегическият план в този си вид остава като план, изготвен без диалог и без обсъждане, затова промените в него са неизбежни.
Яхова цитира сравнителен анализ на одобрените стратегически планове по Общата селскостопанска политика, публикуван от ЕК, според който България е с най-нисък интензитет на годишно финансиране на хектар използвана земеделска площ – при средно 352 евро годишно на хектар, в България интензитетът е под 250 евро. Анализът също така показва много ниска интеграция между екосхемите и останалите интервенции. Финансирането е разпределено в 99 интервенции в българския Стратегически план и ЕК препоръчва по-нататъшна консолидация.
Следващата точка от проекта за решение е в срок от 6 месеца МЗХ да представи проект за възстановяване на напоителните системи и механизъм за предоставянето на вода за напояване на селскостопанските производители на поносими цени.
Последната точка в проекта за решение е в срок от 3 месеца МЗХ да представи конкретни мерки за национално подпомагане на секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци и пчелен мед, които са тежко засегнати от последствията от войната в Украйна.
„Досегашната структура на земеделието ни е крайно неудовлетворителна. България използва земята си, за да произвежда най-евтиното, което може. В последните 20 години се превърнахме в монокултурна държава – под 15 на сто от земята се използва за продукти с по-висока добавена стойност като плодове, зеленчуци, трайните насаждения са крайно малко, а поливното земеделие на практика изчезва“, коментира Росен Костурков от „Продължаваме Промяната – Демократична България“.
Министър Вътев припомни, че на 5 юни т.г. се проведе първото заседание на комитета по наблюдение на Стратегическия план. На заседанието започна обсъждане на постъпилите предложения на браншови организации, както и заинтересовани страни и решението на Комисията по земеделието, храните и горите за промени в Стратегическия план.
Той изтъкна, че стъпките, които ще бъдат предприети в тази насока, ще бъдат в съответствие с правителствената програма за развитието на страната. Те включват актуализиране на слот анализа за състоянието на земеделието и селските райони и изготвяне на анализ на заявените за подпомагане интервенции от прилагането на Стратегическия план. „Вземайки предвид постъпилите от комисията становища и предложения на земеделската комисия, ще бъдат изготвени актуализирани методики за размера на подпомагането“, продължи Вътев.
Той допълни, че следващата стъпка, с цел по-добър контрол на управление на финансирането чрез субсидии на база площ, превенция и по-добро управление при оценка на селскостопанските дейности и практики, ще въведат автоматизация на процесите и доразвиване на системата за мониторинг на площта, както и системи за допълнителна идентификация и проследимост на животните.
На тази база ще бъде изготвено предложение на Управителния орган за изменение на Стратегическия план.
„По отношение на националното подпомагане на секторите мляко, месо, плодове и зеленчуци и пчелен мед, които са тежко засегнати от последиците от войната в Украйна, през 2022 г. ЕК прие временна рамка за мерки за държавна помощ при кризи и преход в подкрепа на икономиката. МЗХ използва този инструмент през 2022-2023 г. като подкрепа за осигуряване на достатъчна ликвидност на земеделските стопани от първичното селскостопанско производство. Финансирането за 2023 г. е в размер на 213 млн. лева, което е 50 процента от планираното за годината подпомагане по мярката“, обясни Вътев, допълвайки, че от МЗХ е поставен въпросът за отпускане на останалите средства, за да се подпомогнат земеделските стопани и през втората половина на годината.
По думите на аграрния министър, МЗХ е разработило нотифицирана пред ЕК схема за държавна помощ в подкрепа на разходи за вода за напояване при отглеждане на земеделски култури. Тя е одобрена на 14 юни т.г. и се предвижда помощта да покрива до 80 на сто от разходите на земеделските стопани за вода за напояване за поливен сезон 2023. Финансовият ресурс по мярката е в размер на 16 млн. лева.
„Най-големият ни проблем не е субсидирането, имаме много резерви в производителността и в ефективността“, посочи Вътев, споменавайки, че липсват основни неща, като например дирекция „Хидромелиорация“, която трябва да се занимава с политиките за напояване. Аграрният министър съобщи, че в момента я възстановяват и имат за цел максимално да повишат поливните площи.
