След сухата зима и продължителните валежи има полета с над 900 кг от декар, има обаче и с под 250 кг
Пъстра картина с много добри на места посеви и с много лоши другаде – така описва ситуацията в житните масиви в Североизточна България проф. Иван Киряков, ръководител на отдел „Селекция на зърнено-житни и бобови култури“ към Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево пред репортер на “Гласът на земеделеца“. Природата тази година не беше благосклонна към тези култури – сухата зима забави развитието на растенията, а дъждовете напролет не успяха да компенсират изоставането им. Въпреки това обаче не се оправдаха най-песимистичните прогнози за слаба реколта, тя се очертава да бъде около средната за този регион на България.
“На този етап в Североизточна България почти са приключили с прибирането на ечемика, а добивите в повечето случаи са над 600 кг от декар, което е нормално на фона на климатичните условия, които видяхме тази година – коментира проф. Киряков. – Тепърва започва да се прибира пшеницата в Добричко, а в Каварненско започнаха вече да я прибират. Горе-долу по 500-700 кг в различните райони са добивите, но това е само началото, по-точни данни ще имаме по-късно. До седмица очаквам да започне и масовата жътва в региона“.
В предишно интервю за “Гласът на земеделеца“ проф. Киряков предпазливо призна, че в такава особена година е много трудно да се правят прогнози за очакваните резултати от кампанията. Наблюденията му до момента сочат, че засега очакванията за добиви около средните за този край на страната се оправдават. Има места, за които 700-800 кг са нормални. Вчера са проучвани резултатите около Нови пазар и Провадия. Има полета с по 700-750 кг, други – с по 400-450 кг. Разбира се, това зависи и от това къде е паднал дъжд в подходящия момент, дали е направена навреме сеитбата, какъв е сортът, каква е почвата и ред други фактори. Но като цяло картината е “шарена“.
“Продължавам да твърдя, че в Добричко ще имаме около 500-550 кг среден добив, като говорим за цялата област – допълва проф. Киряков. – Това не е чак толкова нисък резултат. Разбира се, не можем да очакваме постижения като тези през 2021 година, която беше много благоприятна за житните, климатичните условия тогава бяха коренно различни. Но и 2023-та бих казал, че е нормална, а не лоша година за тези култури. Един среден добив от 500-550 кг за Добричко означава, както и министърът на земеделието вече го спомена пред национални телевизии, някъде около 6-6,5 милиона тона събрана пшеница, като се има предвид, че площите са около 11,5-12 милиона декара. Така че ситуацията към момента е нормална. Ако вземем данните от десет или повече години назад, има такива, в които добивите са били много ниски, има и други, в които са били много високи, но средното за страната се движи около 450-550 кг в зависимост от района и климатичните условия през годината“.
Очаква се това лято да има полета и с над 900 кг реколта от декар, но и такива с под 250 кг. Надеждата на производителите е да няма много превалявания в следващите две седмици, защото всяко от тях води до падане на хектолитъра, а оттам се сриват и добивите.
“Нека да започнем от това какво е необходимо на България за осигуряване на хлебния и фуражния баланс – пояснява проф. Киряков. – Около милион и половина тона пшеница вече са ни достатъчни, най-много 2 милиона тона. Всичко друго е за износ. Такова е потреблението на държавата, според мен. Навремето е стигало до 2,5-3 милиона тона, но тогава е имало и животновъдство и тогава пшеница, ечемик, тритикале са се използвали за изхранване на добитъка. А сега животновъдството ни е силно свито и съответно потреблението на тези зърнени култури е по-малко“.
Експертът цитира любопитни изводи от проучване, което сочи, че българинът, когато е богат, яде хляб, когато е беден, предпочита месо. Така че спадът с общото потребление на страната по отношение на зърнените култури не е чак толкова от намаляването на населението, макар че и то от 9 милиона се е стопило до под 6 милиона души. Този фактор обаче би дал разлика от около 500 000 тона. По-големите разлики идват обаче от това, че нямаме животновъдство.
Причината за това българинът да предпочита месото – килограм от него често се оказва по-евтин и по-засищащ вариант от килограм зеленчуци. Ако то е внесено от страни, където това производство се субсидира както трябва, е нормално и цената му да е по-ниска. Лошото е, че това не е в интерес на българските производители.
“А потреблението на хлебни изделия в последните години намалява страшно много – казва още проф. Киряков. – Анализите на пазарите на различните продукти го показват. Преди дни по едно от радиата слушах половин час изказване на един господин, който обясняваше колко отровна е пшеницата. И че отглежданата сега нямала нищо общо с онази, която сме гледали преди 30 години. Такова нещо няма! Проблемът с тази зависимост към глутена е другаде. Маржът между хлебната и “фуражната“ пшеница е много нисък – имам предвид висококачествената и нискокачествената, та маржът в България е не повече от 20-30 лева на тон, а разликата в продуктивността е в стотици килограми. Примерно, една качествена пшеница от високите групи – А или Б първа група, с повишена сила, дават максимум от 800 кг, докато една пшеница от по-ниските групи дава 1000 кг. Нали се сещате, че земеделският производител би предпочел да има по-голяма продуктивност, отколкото да има някакво качество. Всъщност няма такова нещо като “фуражна“ пшеница, по-коректно е видовете да се делят на групи. Та, откъде идва проблемът със съмненията относно това дали хлябът е здравословен – всеки може да потърси в интернет и да види колко много изкуствени глутени и глутамини се предлагат на пазара. Качеството на пшеницата се определя именно от съдържанието на глутени и глутамини, те определят дали тя е подходяща за хлебопроизводство. А когато една пшеница е с по-ниско качество, мелничарите прибавят изкуствено синтезирани глутени и глутамини, за да достигнат показателите на хлебното брашно. Към това се прибавят избелители, подобрители, набухватели – всичко това е изкуствено. Но хлябът, произведен без добавки, няма причини да се смята за нездравословен. И няма основания да се търси причина за заболеваемост в качеството на пшеницата. Няма такава зависимост, когато една пшеница е качествена и балансът между хранителните вещества в нея е нормален, хлябът от нея е съвсем друг“.
Дали тазгодишната пшеница ще бъде качествена, е рано да се каже, признава проф. Киряков. Има такива изгледи, но категоричен отговор ще може да се даде след изследване на реколтата.
*Снимки – Добруджански земеделски институт – Генерал Тошево и архив на “Гласът на земеделеца“
Стоимена Александрова
