Фермерът Николай Димов: Животновъдството загива и нищо не се прави за спасяването му

От сектора се надяват новото ръководство на Министерството на земеделието да направи необходимото за разрешаването на дългогодишни проблеми, довели почти до унищожаването му

Българското животновъдство загива, а нищо ефикасно не се прави, за да бъде спасено като бранш. От страна, която е изпращала цели кораби с месо за чужбина допреди малко повече от три десетилетия, родината ни в момента е вносител, а на пазара родното производство е екзотика. Ядем 20-годишно замразено месо с неясен произход и дори колбаси със защитена марка като горнооряховския суджук вече се произвежда основно от говеждо месо, внесено от Румъния. Официално признат факт от трите фирми, които имат правото да произвеждат традиционния деликатес.

Същевременно българските фермери продължават да намаляват добитъка си или напълно да ликвидират стадата, принудени от икономическите загуби и нищожното подпомагане. Под ножа отиват и селекционни животни, а така шансовете за възраждане на сектора още повече се редуцират.

Преди малко повече от година в “Гласът на земеделеца“ разказахме историята на един такъв говедовъд – Николай Димов, собственик на ферма, сочена за пример, в ямболското село Стефан Караджово. Тогава и той беше стигнал до отчаяното решение да ликвидира елитните си стада от породите Лимузин, месодаен Симентал и Галоуей и да си остави само 50-100 животни Абърдийн Ангус. Днес намерението вече е факт. Това научихме от г-н Димов, когото потърсихме за продължение по темата.

– Г-н Димов, да припомним Вашата история, защото тя е и история на много други български говедовъди. Вие сте сочен за еталон в сектора, но въпреки това преди година бяхте принуден да се разделите с повечето от стадата си с елитни животни. Направихте ли го?

– Да, това вече е факт. Оставих си само около 15-20% от животните, така че почти съм ликвидирал производството. Такъв човек съм, че съвсем без животни не мога да остана, но трудностите, които бяха създадени тогава, самата икономическа обстановка, пък мога да я нарека и политическа, ме принуди да взема това крайно решение.

– Много жалко! Още повече, че става въпрос за елитни породи…

– Наистина, пет породи отглеждах тогава. Бяха внесени от чужбина – от Франция, от Ирландия, от Германия. Говорим за Абърдийн Ангус, Лимузин, месодаен Симентал, Галоуей, Гаскон. Бяха чудесни животни. И се адаптираха отлично към нашите условия, както и към условията на отглеждане. Показаха много добри резултати, но икономическата ситуация ме принуди да ги ликвидирам.

– Тоест – един бизнес, показал потенциал, е бил свит, да не кажем чак унищожен?

– Да, дейност с доказани резултати и възможности да съществува, да произвежда, да носи печалба, ако ситуацията му позволява. Но, за съжаление, нещата не се случиха както би трябвало да се случат при нормални обстоятелства. Оставих си само стотина глави добитък, само Абърдийн Ангус.

– В предишното интервю споделихте, че тези животни си ги запазвате, защото все пак се надявате да дойдат по-добри времена и това малко стадо да помогне за възраждане на бизнеса Ви. Случи ли се това?

– Надявах се да дойдат по-добри времена, но засега поне не ги виждам. Ще разчитаме на новото правителство и на новия министър на земеделието Кирил Вътев – той поне е в преработвателния бранш, така че се надяваме да влезе в положението на животновъдите и да бъдат предприети подходящите мерки, за да можем да запазим поне това, което е останало. Животните, които аз съм си запазил, всички са селекционни. Това е стадо, внесено от Ирландия и неговите приплоди. Много хубави животни, с добри показатели. Беше престъпление да ги унищожавам. Като знам и другите такива прекрасни животни къде отидоха… Направо не ми се мисли!

– Къде отидоха? Смятахте да ги продавате в Румъния, тъй като оттам имахте предложение.

– Една част отидоха в Румъния, а този, който ги взе, дори още не ми ги е платил всичките. Излязоха мошеници заедно с участник – български представител. Повечето животни са заклани и няма връщане назад. Жалко!

– Въпроса за Румъния го задавам във връзка със смущаващата новина, че горнооряховският суджук – една защитена българска марка – вече се прави основно от румънско говеждо.

– Ние много добре сме запознати с политиката на Румъния към румънското животновъдство. Там фермерите се подпомагат адекватно и секторът се развива в положителна посока, не се унищожава като при нас. Тук държавата досега беше мащеха за животновъдите. И то в продължение на много години, прекалено много години!

– И все пак не е ли смущаващо една България, която има и пасища, има и подходящи условия, има всичко за развитие на животновъдството, да внася месо? Както казахте и Вие, даже породи, внесени отвън, се адаптират, защото природата е гостоприемна за тях, климатът е подходящ. Защо тогава се стигна дотам, че да внасяме месо?

– За да се стигне до внос, значи ние имаме недостиг на българско производство.

– Тоест – секторът до голяма степен е унищожен?

– Да, да, точно. Аз, като ги гледам колегите, поне тези, които са в асоциацията (Асоциация за развъждане на месодайни породи говеда в България – б.а.), пък и други животновъди по Хасковско, по Бургаско, по Ямболско – почти всички намалиха стадата. Тези, които си ги запазиха, са принудени от задълженията, които са поели по проекти от европрограмите и ги грозят санкции. Даже някои казват: „Ще си платя проекта и ще ги ликвидирам!“. И толкова отчаяни има. Дотам са стигнали, до такива крайности.

– Преди година и това прогнозирахте – че много животновъди ще се откажат. Имате ли данни колко от тях наистина са се оттеглили от този бизнес?

– Точни данни нямам, но поне това, което виждам, животновъдите, които познавам, останаха много малко хора. И аз Ви казах кои си запазиха стадата – основно такива с ангажименти по европроекти. Ако не поддържат бройката, ги заплашват санкции. Но пак Ви казвам – вече и част от тях са решили да си платят санкциите и да ликвидират стадата. Точни данни не можем да дадем, но фактът, че се внася месо отвън, красноречиво говори за недостиг.

– А това, че не може да дадете точни данни, вероятно се дължи на тази динамична ситуация с нови и нови отказващи се от тази дейност

– Динамичната ситуация е едното. Но и не всички членуват в асоциацията, така че точна информация би могло да има само Министерството на земеделието. Макар че и там е една стъкмистика… Все още съществуват виртуални животни в системата ВетИС. Тази порочна практика не е прекратена и не виждам какво може да се направи, за да се преустанови.

– Факт е също така, че внасяме не само месо, но и мляко. На фона на това за литър българското мляко преработватели се скъпят да дадат 50 стотинки…

– Да, и месо, и мляко… Колегите от млечното направление направо са обречени с тези цени! Колкото и да са паднали цените на фуражите, пак не излиза сметката.

– А защо се получава така, че вносното при транспортни разходи излиза по-евтино на преработвателите от българското?

– Защото себестойността сериозно се влияе от подпомагането. Където има адекватно подпомагане, себестойността е ниска и тези хора могат да си позволят да продават на по-ниски цени. Оттам идва това разминаване. Ако подпомагането беше еднакво навсякъде, нямаше да е така. За Украйна няма да говорим, защото те нито са в ЕС, нито пък имат някакво подпомагане, те продават от зор. Но разминаването в параметрите на подпомагане в страните членки на Евросъюза води до големите разлики.

– Какво е подпомагането в момента? В предишното интервю споделихте, че се отпускат по 120 лева за селекционна крава, а за обикновена – 150. Освен това – че се подпомага до 50-ото животно, а от 51-вото нагоре са оставени изцяло на грижите на фермерите. Има ли ги още тези парадокси?

– Ние все още не сме усетили подпомагането по новия програмен период. Там са заложени по-високи ставки. Но последната година, която беше по предишното подпомагане, ставката за месодайното направление под селекционен контрол беше още по-ниска- към 108 лева. И лошото е, че нямаме държава, която да компенсира. Не може една елитна генетика, за която са дадени много пари, направени са инвестиции, да си изостави по този начин. Това си е пълен парадокс!

– Продължавате ли като асоциация да търсите контакти с Министерството на земеделието, да представяте проблемите, де биете камбаната, както се казва?

– Не сме спирали. Дано най-после да постигнем някаква чуваемост! Да има разбиране от страна на новото ръководство на министерството! Надяваме се да има! Надяваме се в лицето на новия министър да има такова разбиране и най-после – адекватно подпомагане.

– Какво най-напред трябва да се направи, за да се запази секторът или поне каквото е останало от него?

– Най-напред трябва да се оправи подпомагането. То решава проблемите ни. Но не е само то. Проблемите с пасищата също са тежки. Новият министър ги е заложил като проблем номер едно и дано се намери решение. Не може един човек, който няма животни или стадата му са на стотици километри да ползва пасищата в едно землище, където местните животновъди реално се нуждаят от тези пасища, а те са предоставени на друг. Реално те ги ползват, животните им поддържат пасищата, а подпомагането го получава някой си, който дори не ги знае и къде са. Много такива парадокси има. И този проблем сме се мъчили да го решаваме вече не помня при колко правителства, но резултат засега няма. Имаше опит, когато Десислава Танева беше министър на земеделието, но и тогава останаха вратички за ползватели, които нямат животни или пък стадата им са на стотици километри, но ползват подпомагането за пасищата.

– Какво би последвало в по-песимистичния сценарий – ако държавата продължи да нехае, продължи с неадекватната си политика към животновъдството?

– Вървим към окончателна ликвидация. То вече няма как! Ей сега, в момента, Министерството на земеделието ни задължава да правим искания за изграждане на електропастири на пасища, които сме получили от Държавния поземлен фонд. Поставят ни отново в смущаваща ситуация. Аз имам електропастири, а ако не ми дадат разрешение, какво – трябва да ги махам ли? Това е направена инвестиция. Предполагам, че ще има и такива, на които няма да позволят, и то при свършен факт – ние го имаме изградено сега ще искаме тепърва разрешение за изграждане. Ако ме накарат да си махна електропастира, все едно ми издават заповед да си ликвидирам стадото! Няма работна ръка, няма хора, кои животни вървят в днешно време с човек пастир. На пръсти се броят. Това е отживелица. Ние преди 10-15 години сме си изградили тези електропастири, някой сега се сетил, че трябва да искаме разрешение за изграждането им. Не дай боже, кажат, че няма да ни издадат такова разрешение, тогава вече настина ще трябва да ликвидираме до крак стадата.

Ние на пазара не можем да влияем и цените ги регулират пазарните обстоятелства. Но подпомагането, което се дава от държавата и от Европа, може да се промени и с това да се повлияе, за да може да бъдем конкурентноспособни. Иначе сме загинали! Ще ни принудят да ликвидираме всичко.

– Много жалко! Една държава, която допреди години изнасяше месо за страни с огромни пазари, днес е вносител и има риск да доунищожи животновъдството си.

– Аз добре си спомням от младежките и детските си години как от пристанищата в Бургас и във Варна се товареха кораби с месо за арабския свят – и агнета, и телета, какви ли не животни. За съжаление, в началото на демокрацията имаше много такива кораби. А след 2000 година няма такова нещо. Произвеждаше се много. България има ресурси, пасища, а не се използват както трябва. Това е даденост и е грехота да не го ползваме!

– А още по-голяма грехота е, че въпреки всичко все още има хора, на които им се работи в животновъдството, но не им се дава шанс. Следващото поколение се научи на лесното, едва ли ще поеме по тежкия път.

– И аз не виждам млади хора да се заемат с животновъдство, почти няма. И това е наистина огромен проблем. Синът ми, макар да е възпитан във фермерско семейство, не ще да чуе за животни. Той е агроном и се грижи за растениевъдството в нашето стопанство а за животновъдство не иска и да знае. С работа е закърмен, радвам се, че се занимава с нещо смислено и полезно, но може и да няма кой да продължи с отглеждането на животни след нас.

– Да си пожелаем следващото ни интервю с Вас да звучи поне малко по-оптимистично!

– Дано, дано! Много се надявам най-после да проблесне светлинка в тунела!

*Снимки – личен архив на Николай Димов

Стоимена Александрова

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини

X
X