45-годишният Найден Найденов е потомствен пчелар с разностранни интереси. Започва да отглежда пчели преди 6 години, като първият му кошер е хванат на дърво високо 6 метра. „Залагам капани, тази година се хванаха два рояка на гаража, след това ги пренасм на село“, казва с усмивка младият мъж. В момента той има общо 21 кошери, които са атрактивни на вид. Изрисувани са. „Рисувам ги аз – шарени, понякога съпругата и дъщеря ми. Така носят настроение и емоция“, казва още Найден.
Като основно предизвикателство пред един пчелар той определя индустриалното земеделие, което за щастие не е широко застъпено в монтанското село. За това и в еко фермата, разположена в Предбалкана на гр. Чипровци, която носи името на покойния му дядо Ванчо, се произвежда чист мед и пчелен прашец. „В полските райони земеделците пръскат с химикали, така убиват пчелите“, категоричен е Найден.
Той произвежда предимно билков букет, от който добива 300 кг годишно от 10 кошера. „Първо ми започва акациевата паша, след това липата и треви. Нямам от рапица и слънчоглед“, признава земеделецът, който след поставена преди 10 години диагноза от множествена склероза, става привърженик на здравословното хранене и начин на живот.
Найден не кандидатства за субсидии по пчеларски програми. „Разчитам само на себе си“, признава той и възнамерява, ако не сега, то поне следващата година да построи къщичка за кошерен въздух за терапия. Проектът ще бъде изграден изцяло от естествени материали – дърво и камък. В една от стените ще има три вградени кошери. „Вътре с маски хората ще могат да вдишват въздуха. Полезно е за страдащи от белодробни заболявания. Така се повишава имунната защита на организма“, добавя пчеларят който възнамерява да инвестира в идеята си от 3 000 до 5 000 лв собствени средства с тенденция след години да развие и селски туризъм в Горна Ковачица.
За доброто качество на меда е от изключително значение добрата хигиена. Найден често подменя пчелните рамки, така намалява опасността от болести.
Той е един от малкото в региона, който отглежда и позабравената у нас древна култура, иначе позната на човечеството от хилядолетия – еднозърнест лимец. Дивото жито, засято на площ от 5 дка, е непретенциозно и не изисква особени грижи като торене и пръскане. „Храната на боговете е богата на жизнено важни за организма минерали и често става мишена на гъгриците“, признава Найденов, който носи ожънатата продукция в пловдивското село Първенец за олющване и смилане.
Лимецът се сади най-късно в началото на месец ноември, нивата преди това трябва да е добре изорана. Жътвата е сега през юли, а добивът е средно 120 кг от дка. „За повечето земеделци това е нерентабилно“, на мнение е фермерът, който има намерение и занапред да разширява пчелните семейства и засятата площ с нетрадиционната за българските ширини култура. Част от първата си реколта с лимец той подарява на ентусиасти от Оряхово и Враца, които тръгват по неговия път.
В семейството на Найден са на почит изпитани рецепти с мед и лимец. Той си закупува дървен уред с два камъка, задвижвани с електромотор, който смила брашното, а от него приготвят хляб с квас и палачинки. „Ако към един буркан с мед прибавите 100 гр пчелен прашец се получава смес, която давам на децата, гарантирано предпазва от заболявания. В меда може да се сложат и няколко стръка сушена мента, получава се билков екстракт, както и какао или сусамов тахан като гарнитура към сладкиши“, обобщава Найден, който отглежда също на капково напояване и градинка с домати и краставици, за нуждите на домакинството си.
Десислава Андреева
Браво, Начо.
Много успехи и бъдете живи и здрави цялото семейство!