Бюджетът за тази година е защитен. Има суми, които нямаше технологичното време да бъдат постигнати, само те са отпаднали, всичко друго ще бъде изплатено. Това каза министър Кирил Вътев по време на пресконференция в аграрното ведомство днес.
По думите му българското земеделие има твърде много пари за стимулиране на земеделието, но една част от тях не дават резултат, не водят до продукт, така че основното, което са започнали от ден първи, е да направят наредбите заедно с указанията към тях лесни за разбиране. Това е във връзка с поръчението на министър-председателя Николай Денков към всички ведомства да вървят към намаляване на административната тежест и опростяване на всички процедури до 40 на сто. „Целта е да се спести максимално времето на производителите, за да работят, където трябва и да произвеждат ефективно“, посочи Вътев.
Той съобщи, че до края на седмицата ще имаме структурирани всички консултативни съвети по всички линии на агрохранителната верига. Що се отнася до директните плащания, зам.-министър Таня Георгиева заяви, че биологичните производители ще успеят да си завършат заявленията до 21 юли.
В този контекст и по темата за Стратегическия план беше съобщено, че той ще бъде изцяло преразгледан, като в процеса ще бъдат анализирани предложенията на депутатите и резултатите от Кампания 2023 на фермерите. „Промените са насочени към това да бъдат подпомогнати плодове и зеленчуци, месо, мляко и пчелен мед“, допълни министър Вътев.
Георгиева сподели, че новата система за мониторинг, комуникационната системата с фермерите е предизвикателство за всички държави членки. „Работим активно с Държавен фонд „Земеделие“, като следващата седмица имаме среща с тях, за да видим дали имаме напредък. Заедно трябва да разработим системата за електронни услуги, която е заложена в Стратегическия план като негова система – модул, който да се ползва за инвестиционните интервенции“, разясни тя.
По отношение на напояването, министър Вътев посочи, че в МЗХ фигурират като име хидромелоарации, но там няма нито един човек. „Обикновено за „Напоителни системи“ се сещаме, когато започне поливният сезон или когато са големите бедствия. В тази връзка сме започнали подготовка по създаването на работна група с участието на научни и браншови организации, която ще работи за стратегия за развитие на поливното земеделие. Тя ще се внесе в парламента, който да я гласува, за да не може при следващо управление да отпадне“, коментира зам.-министър Георги Тошев.
По думите на министър Вътев има нагласа в парламента земеделието да стане приоритетен сектор за България и техният екип ще положи всички усилия това да се случи. Той допълни, че са на мнение, че трябва земеделието ни да се адаптира към климатичните промени.
„Другото, което ще направим, е да обвържем цялата агрохранителна верига с науката. Българската аграрна наука е на световно ниво, а нейната приложна част има място по цялата агрохранителна верига“, каза Вътев.
По отношение на украинското зърно, той посочи, че то едва ли се появява за първа година, но тъй като миналата година Украйна не успя да си изнесе цялата реколта, тази година продава две реколти, а не една. „Проблемът не е с украинското зърно, а с нерафинираното олио – то задържа българския слънчоглед в складовете“, коментира Вътев.
Той припомни, че Украйна е изключително мощна аграрна страна, още в рамките на бившия СССР и ние трябва да се адаптираме с присъствието на Украйна на европейския пазар, защото рано или късно тя ще стане член на ЕС.
„По линия на Плана за възстановяване и устойчивост има предвидени 10 центъра, които да помогнат на земеделските производители да подготвят своята продукция за предлагане към търговските вериги, но при предните управления те са сведени до 6“, обясни зам.-министър Александър Йоцев.
По негово мнение тази цел не е обоснована правилно и по-скоро не е обоснована правилно, защото тези центрове не подлежат на никаква класификация, а са просто центрове за харчене на обществени пари. „Първоначалната предвидена сума от 15 млн. лева не са достатъчни за изграждане, но са достатъчни за разработка на концепция и проучвания в тази област. Тези 6 центъра са крайно недостатъчни, за да изпълнят ролята на колекционни центрове“, сподели Йоцев.
Той допълни, че тържищата не обслужват производителите, а крайния потребител, така че те трябва да преформулират задачата, за да я изпълнят успешно.
