44-годишният географ, дипломирал се във Франция се занимава с биологично земеделие в България от 10 години. Био фермата му се намира в землището на мездренското село Лик и е пример за „синя“ икономика. В стопанството, което е енергийно независимо, почти не се внася електрическа и топлинна енергия, торове и препарати, голяма част от които се приготвят на място. „По този начин се създава по-висока стойност – пазарна и хранителна, една допълнителна защита“, на мнение е Мирослав Пешовски, който допълва: „Стремим се да запазим устойчив модел на осъзнато земеделие. Устойчиво и отговорно земеделие, което запазва и обогатява почвите. С термична инсталация се поливат растенията със затоплена вода, особено през зимата.“
Той е изградил собствена инсталация за производство на електрическа енергия, с литиево йонни батерии за съхранение през нощта например, както и за топлинна енергия. Всичко което се произвежда се употребява. Пести се природен ресурс, като се събира дъждовна вода за поливни нужди от скатовете на оранжериите и сградата, разказва още Мирослав, който преди да поеме към новото си предизвикателство е работил в сектор с възобновяеми енергийни източници – соларни панели за топла вода и фотоволтаични инсталации за производство на електрическа енергия.
С новината за появата на нов член в семейството му започва по-сериозно да се замисля за здравословно хранене и начин на живот. „Така се отключи нашата отговорност към предоставяне на качествена жива храна“, коментира Пешовски, който е категоричен, че биологичното производство е напреднало много последните години, въпреки скептичното отношение на голяма част от нашето общество.
Във фермата му се отглеждат биологично сертифицирани сезонни плодове и зеленчуци – стандартни и конвенционални, като домати, краставици, пипер, тиквички, картофи, кейл, алабаш и др. На площ от 20 дка е засадена също смесена овощна градина с ябълки, круши, череши, сливи и дюли, а в по-малки количества от преди се отглеждат и супер храните годжи и инка бери. През студените месеци преобладават зелено листните растения – маруля, спанак и рукола, тъй-като изискват по-малко светлина и топлина. Три дка и половина са заети с парници и оранжерии, останалото е 20 дка открито производство, а работната ръка от 10 души нает персонал, въпреки и помощта на семейството, си остава недостатъчна.
Мирослав закупува земеделска земя – 100 дка, обработва и още толкова под аренда. Модернизира стопанството по мярка 4.1 от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. „Постоянно вливаме ресурси, най-малкото се изисква поддържка, поливни системи, семена, биологични препарати, които не са никак евтини“, обяснява фермерът. Със собствени средства, не и без помощта на Държавен фонд „Земеделие“, са реализирани оранжериите и производствената складова сграда.
Пазарните ниши – био магазини, ресторанти и тренд платформи са предимно ориентирани в София, като има възможност и за поръчка на семейни кошници с плодове и зеленчуци от фермата на село.
Заедно с НПО, аграрният университет в Букурещ, както и други висши учебни заведения в Италия и България, био стопанството е Партньор по Програма „Еразъм“ за обучение на млади хора в неравностойно положение, допълва Мирослав Пешовски. През месец октомври 20 души ще се обучават в България за това как да са конкурентноспособни в земеделието.
А бъдещите инвестиции във фермата включват създаване на инсталация за микро растения за подобряване качеството на биологично чистата продукция.
Десислава Андреева
