Това е важна предпоставка за добро здраве и висока продуктивност
Селенът е микроелемент, който се намира в незначителни количества в организма, но е абсолютно необходим за редица жизненоважни процеси. Той е антиоксидант. Необходим е за разгръщане на размножителните способности и функциониране на половите органи, мускулната, нервната и имунната система, както и за някои жлези с вътрешна секреция. Селенът изпълнява своето биологично предназначение съвместно с витамин Е, А, С и бета-каротина. При слабо изразен недостиг на едно от тези вещества, другите могат в известна степен да го заменят.
Кои са източниците на селен за организма?
Би могло да се обобщи, че повечето фуражи не съдържат необходимите количества от този микроелемент. По-голямата част от пасищата са бедни на селен, особено в сухи години. Това се отнася и за зърнените фуражи. Така че, ако не се осигури допълнителен внос в организма чрез различни добавки или лекарствени препарати, се проявява някоя от разгледаните по-долу клинични картини на заболяване, засягащи в най-голяма степен високопродуктивните животни. Това е причината за наличие на пазара на богат асортимент от препарати, съдържащи селен.
Клинична картина на селеновия недостиг при телетата
Дефицитът може да възникне още по време на феталното развитие. Засягат се най-често тези, родени от първотелки. Тъй като селеновото съдържание в млякото и коластрата е правопропорционално на степента на снабдяване на майчиния организъм, при недостиг непосредствено след раждането си или малко по-късно телетата развиват типична клинична картина. Обикновено протичането е бързо. Животните проявяват несигурна, клатушкаща се походка, често падат на земята и не могат да се изправят. Отделни мускулни групи изглеждат леко удебелени или втвърдени. Съзнанието и приемът на храна във всички случаи са запазени. Ако е засегнат сърдечният мускул, може да се стигне до внезапна сърдечна смърт (week calf syndrome)! В по-леките случаи, когато недоимъкът е по-незначителен, се установява забавяне на растежа, а мускулатурата е слаба и немощна.
Тези състояния могат да бъдат провокирани, като изкуствено се предизвиква и налага двигателна активност. Повод за това биха могли да бъдат продължителен и изтощителен транспорт, преходи, особено при по-ниски температури. Засегнатите животни отказват да се движат, залежават, съзнанието им дори може да се наруши, избива студена пот, учестява се дишането, съпровождано понякога със стонове и скърцане със зъби. Последното е показателно за силната болка, която изпитват телетата.
Клинична картина на селеновия недостиг при подрастващите говеда
Засегнатите животни изостават в растежа с до 30 на сто. Поемането на фуражи, съдържащи голямо количество ненаситени мастни киселини, при големи физически натоварвания или внезапно застудяване през пролетта или есента са най-добрите предпоставки за развитие на остър, бързо протичащ процес. Той се характеризира отново с двигателна атаксия, трудно придвижване, падане на земята и залежаване. И в тези случаи се наблюдава изпотяване и учестено дишане. Тъй като голяма част от мускулите дегенерират, чрез кръвта, с урината се отделя специфичен пигмент (миоглобин), който я оцветява червено-кафява. Промените в цвета на урината се наблюдават в продължение на 24 – 36 часа. При клане на засегнати животни се установява, че отделни участъци от мускулатурата са бледи (бяло месо). Тъй като миоглобинът действа фотосенсибилизиращо, при слънчево облъчване в непигментираните бели участъци от тялото се появяват възпалителни огнища (носно огледало, млечни папили).
Клинична картина на селеновия недостиг при кравите
Възрастните индивиди също са чувствителни. На първо място се засягат репродуктивните функции. Първопричина за това е разстройството в дейността на щитовидната жлеза и имунната защита. В яйчниците се образуват цисти, а матката става податлива на инфекции. В кравефермите, където съществува селенов недостиг, много често след отелване кравите задържат последъка. Това от своя страна води до маточни възпаления и безплодие. Повишава се броят на засегнатите от мастит крави.
През последните години е установена една нова, непозната досега клинична картина на селенов недоимък при кравите. При бременните животни или наскоро след отелване, предимно при оборен режим на отглеждане, в областта на задните крайници (бедро или подбедреница), на местата, които са подложени на най-голям натиск при ставане или лежане, се образуват възпалителни огнища. Така скакателните стави изглеждат груби и удебелени. В отделни участъци мускулите се увеличават и отичат. При разрез се установяват хематоми – в началото неинфектирани, а по-късно инфектирани. Ако заболяването достигне до тази фаза, то се счита, че на практика е нелечимо.
Точна диагноза – селенов недоимък, се поставя от ветеринарен лекар
Когато се касае за стаден проблем, може да се извърши измерване на нивото на селена в кръвта. По-евтино е, ако се определи активността на ензима глутатионпероксидаза в кръвните клетки, което дава индиректна информация за обезпечеността на организма с този микроелемент. Лабораторното определяне на нивото на селен е обективен ориентир, който най-точно определя вида на необходимата терапия и това каква добавка, в каква дозировка да се включи към ежедневната дажба.
При лекуване в случай на остър недоимък се използват инжективни препарати, съдържащи селен и витамин Е, които в началото се прилагат в по-високи дози. В случай на паралитична миоглобинурия (червена урина), при засегнатите животни се прилагат средства, коригиращи ацидозата (натриев бикарбонат). След тази първа намеса на телетата трябва да се осигури покой. При тези, които лежат и не могат да се изправят, не се препоръчва терапия, тъй като тя е икономически неизгодна, а и резултатът е несигурен.
С профилактична цел към храната на всички категории говеда трябва да се добавят препарати, съдържащи селен. Предпочитат се такива, в които селенът е съставна част на органични съединения (селенометионин). Класическите, които съдържат натриев селенид, са опасни, тъй като дори и при малко предозиране може да настъпят фатални интоксикации. За разлика от тях, приложението на органичните съединения, съдържащи този микроелемент, не е така рисковано. Те се усвояват много по-добре от организма. Повечето автори препоръчват перманентна добавка на селенови съединения към фуража. Ако поради икономически съображения това е невъзможно, е допустимо след 8 седмици да се направи кратка пауза за около 10 – 15 дни.
Клинични прояви
Въпросът, който засяга селеновата обезпеченост и недоимък при селскостопанските животни, е актуален за практиката и е обект на много дискусии и проучвания.
В зависимост от дефицита и клиничната проява при говедата разграничаваме следните състояния:
– скрити или субклинични отклонения, засягащи най-често продуктивността и заплодяемостта при кравите;
– клинични, но неспецифични – те се характеризират с повишена заболеваемост и намаляване на жизнеността;
– клинични, със специфична клинична проява – паралитична миоглобинурия, задържане на плацентата и др.
