Неприятелите са полифаги и повреждат голям брой културни и диви растения
Високите температури и сухият въздух в резултат от глобалното затопляне през последните години доведоха да висока степен на намножаване на видовете вредни акари. У нас най-разпространени са обикновеният и паяжинообразуващият акари, които се срещат в цялата страна. В България широко разпространен е и атлантическият акар. Той може да се развива както в самостоятелни популации, така и съвместно с обикновения и паяжинообразуващия акари. Освен по зеленчуците, паяжинообразуващите акари вредят още и на голям брой полски видове растения и по плевелната растителност.
Обикновеният паяжинообразуващ и атлантическият акар повреждат най-много доматите, пипера, дините, пъпешите, краставиците, патладжана и фасула. В оранжериите атакуват краставиците, пипера и доматите.
Как действат
Акарите обитават долната страна на листата, която постилат с фина паяжина, откъдето идва и определението паяжинообразуващи. С помощта на устните си органи те пробиват епидермиса на растителните тъкани и смучат сок и хлорофилни зърна. В самото начало повредата се забелязва като малки белезникави или бледожълти петънца. По-късно петънцата постепенно започват да се сливат и се образуват по-големи петна, които обхващат целия лист. Повредените листа придобиват мраморен вид, а силно нападнатите изсъхват. Атакуваните растения започват да отслабват, добивите намаляват и качеството на продукцията се влошава. Понякога растенията могат и да загинат. Повредите са много опасни, когато температурите са високи, а влажността в почвата е ниска, каквито условия в момента има на много места в страната.
Борбата изисква честа смяна на препаратите
Борбата с акарите се извежда с отделна група инсектициди – акарициди. Тя е трудна, защото неприятелите бързо развиват резистентност към използваните препарати. Дори при третиране с определен препарат, ако има яйца, излюпените след това ларви вече са придобили резистентност към него. Това налага непрекъснато редуване на продукти с различни активни вещества.
