Производител от Твърдица: Направих си мандра за истинско овче сирене, давам на клиентите това, с което храня и децата си

Добрата грижа за овцете, хигиената на доене и дългият процес на зреене, гарантират ценните качества на овчето сирене. Истинското сирене се прави само от овче мляко, мая и сол, а не с примеси. Това споделя Йордан Кънчев от Твърдица-човек, който цял живот отглежда животни. Заедно със семейството си има овцевъдна ферма с над 400 овце, от тях 350 са майки, а останалите агнета, шилета и кочове. След като години наред се занимавали с отглеждането на свине и крави, решили да променят нещата и започнали да гледат само овце от високомлечните породите Асаф  и Лакон. „При Aсафа  има по-високо производство на мляко в килограми, а Лакона предлага по-добро качество на млякото в процента на мазнини и протеин. Овцефермата ни е почти изцяло механизирана, тъй като работна ръка се намира много трудно. Каквото и заплащане да предложим, работници, които да се занимават с животните-няма. Доим механизирано, ползваме и електропастир на пасището“, разказва Йордан.

По думите му, когато преди 8 години изкупната цена на млякото започнала да пада и стигнала до 0,90 лв. за литър настъпил поредния период за промени при семейството му и решили да си направят собствена мандра-такава, в която се произвежда истинско сирене. „Така, не сме зависими от прекупвачи, преработваме сами собственото си мляко и можем да гарантираме за качеството, на крайния продукт, който предлагаме на хората. Заставаме с името си“, посочва още той.

Капацитетът на мандрата е 500 литра на едно зареждане. Зареждат през ден, правят сирене и от 15 юли до 15 август кашкавал, защото тогава млякото е малко по-гъсто, споделя Йордан и казва, че за всяко нещо си има майсторлък, трябва и търпение. „Тайната за истинското сирене е истинско мляко и без други добавки- при нас се ползва само чисто овче мляко, мая и сол, без никакви примеси вътре. За 1 килограм сирене са нужни около 4,5 литра мляко. Правим два вида сирене- свежо сирене с малка трайност от 2-3 дни и бяло саламурено сирене по БДС, което аз съм пробвал две години стои в саламура в хладилник без да се променят качествата му“, разказва Йордан и шеговито уточнява, че в началото е имал доста несполучливи опити , но след обучение от технолог, заедно със съпругата му Пепа се справят успешно. 

Хвали се, че кашкавалът докато го направят и се купува. Гордее се, че в тези нелеки времена за животновъдите, успява да реализира цялата си продукция. „В началото трудно се справяхме, намаляхме цени само и само да се продаде. Сега хората ни научиха, свикнаха, опитаха и го харесват. Отворихме и магазин в Твърдица където предлагаме продуктите си , ходим и по пазари, но рядко, успяваме да продадем, всичко, което сме произвели“, допълва животновъда.

Йордан коментира и изкупните цени на млякото и състоянието на бранша. „Колегите, които се занимават с отглеждането на крави са много зле, цените са ниски, не могат дори да си покрият разходите. Една цигара е по-скъпа от литър краве мляко. Не знам колко време ще издържат икономически, може би ще останат само големите, малките масово ще фалират. Вносът на суровина от Украйна, а миналата година и от Унгария също оказва негативно влияние на пазара“, допълва той. Въпреки, че не му се налага да се занимава с фирми, които изкупуват овче мляко, казва, че тази година изкупната цена е 2 лева, което пак не достатъчно, но в сравнение с тази на кравето мляко е поносима. „Овцата дава 120-130 литра мляко на година, то не е целогодишно както при кравата .Въпреки, че преработвам само собствено мляко, не ми е лесно, защото разходите за отглеждане на животните се повишават, и то с много. А крайната цена на сиренето и кашкавала не може да се вдига безкрайно “, пояснява стопанинът.

Въпреки, че работата с животни е тежък труд, а животновъдството е заетост 365 дни в годината, не мисли да се отказва. Смята, че животновъди като него се нуждаят най-вече от субсидиране. „То обаче  не се състои само в това да ми дават пари, могат да направят по-гъвкаво да е дори и с получаването на фуражи или закупуването на техника. Аз съм участвал два пъти по програми и все съм в резервите, така и не получих пари по проект. Сам си купих трактор. Със собствени средства направихме и мандрата- заложих субсидиите за три години. Инвестицията е около 60 хил. лв., но аз имах постройката и направих само ремонт“, разказва Йордан и е сигурен, че ако трябва да избира отново, пак би избрал животновъдството, въпреки несгодите и трудностите по пътя.

Яна Дамянова