Все повече професионални земеделци се обръщат към механизацията и използването на достъпни специализирани ресурси за работата в своите ферми. Това е така, защото освен улеснение, новите стратегии дават по-голяма точност и контрол върху риска. Земеделието е бизнес изискващ много знание и опит, но също така е зависещ от външни фактори касаещи околната среда. За жалост това, което не можем да контролираме, излага дейността ни на риск, но благодарение на съвременните ресурси, всичко може да бъде предвидено и до голяма степен позволява да бъде обърнато в полза на производителите. Прецизност според нуждите на фермите е революцията в сектора.
Живеем във време, в което селскостопанският сектор е на път да претърпи пълна трансформация, поради непрекъснатия напредък на технологиите и оптимизацията на земеделските практики. Какво по-стимулиращо явление от това?
Прецизното земеделие, намира все по-голяма разпознаваемост от фермерите на новото време. То използва модерна технология за повишаване на калибъра и производителността на земеделските практики. В началото на 20 век бяха открити недостатъците на конвенционалните земеделски техники, което доведе до революционно развитие на техниката и приложението и в стратегиите на световното земеделие.
Мнозина производители и земеделски организации, първоначално изразяваха скептичност, относно прецизното земеделие, включително дългогодишни фермери, свикнали с традиционните земеделски методи. Въпреки това, разбирайки, че данните, анализите и механизацията могат да подкрепят интуицията им, фермерите избираха все по-често да виждат прецизното земеделие като отговор на много проблеми с производителността, ефективността на разходите и устойчивостта пред удобното познато. Всъщност така се раждат революциите!
Как общите бази данни могат да революционизират прецизното земеделие?
Ключов участник в тази земеделска революция са големите бази с данни събирани от всеки кът на земята. Чрез анализиране на обширни данни фермерите могат да вземат добре информирани решения, които подобряват здравето на културите, повишават добивите, а също така и производителността според характеристиките и нуждите на техният регион.
Използването на събраната информация обаче има недостатъци, включително разходи за внедряване, управление на данни и проблеми с поверителността.
Например, някои ферми са инвестирали в метеорологични станции, почвени сензори и технологии за дистанционно наблюдение за събиране на полеви данни в реално време. Анализът на данни може значително да подобри практиките за напояване, прилагане на торове и борба с вредителите, като повиши ефективността на добива, според проучване на Lowenberg – DeBoer et al., от 2020г.
С нечувани досега нива на точност, те могат да наблюдават здравето на културите, влажността на почвата и нивата на хранителни вещества. Освен това става дума за нещо повече от обем събрана информация – скоростта на данните или скоростта, с която данните се генерират, обработват и анализират, също е от решаващо значение. Тази информация в реално време може да информира фермерите за внезапни промени в околната среда, като появата на вредители или увеличение на плътността им. Системата сигнализира за появата на болести по култури, които бързо се развиват, което им позволява да предприемат незабавни действия.
Ето как AI трансформира ландшафта на прецизното земеделие.
Друга революционна технология в селскостопанския сектор е изкуственият интелект (AI). Капацитетът на AI да анализира модели и тенденции с помощта на машинно обучение и предсказуем анализ е предимство за прецизното земеделие.
Например, болестите по културите са открити и метеорологичните модели са прогнозирани с помощта на модели за машинно обучение. В проучване от 2018 г. Chlingaryan et al. използва модели за машинно обучение, за да прогнозира добива на царевица с 92% точност, използвайки данни за времето и предишни добиви като входни данни.
Потенциалът на AI да трансформира целият набор от данни, като прилага прогностика, далеч надхвърля предвиждането на доходите от реализираната реколта.
Използвайки алгоритми за разпознаване на изображения, дроновете могат да разпознават отделни растения, да оценяват тяхното здраве и да забелязват конкретни вредители или болести. Всичко това води до намаляването на нуждата от използване на широкоспектърни пестициди и минимизирането на въздействието върху околната среда, защото могат да бъдат приложени третирания според конкретните нужди на полето. Този факт, води до важни последици за прецизното управление на посевите и по-голямата рентабилност и екология.
Още едно предимство за AI технологиите е, че може да автоматизира отнемащи време задачи като броене на зърна или плодове, като дава на фермерите повече време да се концентрират върху вземането на стратегически избори и подготовката на целеви мероприятия.
Прецизното земеделие е с перспектива да има повече възможности за иновации в бъдеще благодарение на комбинацията от AI и други технологии като роботиката например.
А каква е ролята на роботиката и автоматизацията в прецизното земеделие?
Прецизното земеделие може да се възползва от ефективността и производителността на роботите и автоматизацията в много направления, което категорично освен решава проблема с работната ръка, дава възможност за по-голяма точност при изпълнение на рутинните интервенции. Те могат да изпълняват повтарящи се задачи, да работят непрекъснато, при това да работят при различни метеорологични условия, намалявайки разходите за труд.
Например автономните трактори могат да орат полета с малко помощ от специализирани кадри, а дроновете се използват за задачи като наблюдение на културите и пръскане с висока прецизност. Иновативните роботи за унищожаване на плевели могат да локализират и премахват плевели, което намалява нуждата от използването на хербициди.
Проучването на Zhang et al. от 2019 г. бе свързано с представяне на робот, който може да разпознава и бере зрели плодове, без да ги наранява. Тези подобрения имат потенциала напълно да трансформират плодовата индустрия чрез повишаване на производителността и намаляване на отпадъците от всяка реколтата.
Мащабните земеделски операции не са единствените приложения на роботиката в селското стопанство. Технологията за автоматизирано земеделие също може да бъде от полза за малки и средни ферми. Пример са роботизирани системи за доене, използвани в млекопроизводството. Тези програми могат да проследят производството на мляко от всяка крава, да забележат всякакви промени и да уведомят фермера за потенциални здравословни проблеми при животните. Освен това, с автоматизираните системи за хранене, количеството и видът на фуража могат да бъдат адаптирани към специфичните хранителни изисквания на всяко животно, подобрявайки здравето и продуктивността на животните.
Тези примери само подчертават как роботиката и автоматизацията подобряват прецизността на извършваните дейности, намалявайки риска от човешка грешка или лоша производствена практика. При наличието на механизация или използването на някой от интегрираните подходи, могат да се използват най-добрите целеви стратегии за региона и вида на дейността на земеделците.
Моника Господинова
