В Европа правят с голям ефект биопалети и биобрикети, сламата може да бъде и безценен мулч за градинарите
Европейската, както и българската аграрна наука отдавна са дали отговор на въпроса могат ли да се използват и как растителните остатъци по-нататък, за да затворят един цикъл и реализират ефект и печалба, а не загуба.
Що се отнася до проучванията, те досега са показали, че поне една трета от сламата, 60-65% от царевицата и около 80% от слънчогледовите стъбла, шлюпки, пръчки от овощни градини и лозя, тютюневи стъбла могат да бъдат използвани за важните днес енергийни цели.
В това отношение може да се каже, че ние ги имаме в изобилие на базата на обработваемите земи у нас, които могат да бъдат много ползотворен източник за целта. Те ни дават освен рекола от пшеница, ечемик, царевица, слънчоглед и др. и голямо количество вторични суровини.
В Европа отдавна използват сламата за енергия
Технологиите за изгарянето й не са нови и не са толкова скъпи, ако се изключи първоначалната инвестиция за инсталациите.
Днес много европейски държави като Испания, Дания, Великобритания дават пример за инсталации, в които се изгаря слама. Имат последващи технологии, с помощта на които тя може да стане източник на топлина за оранжерии, сгради и много други обекти, за сушилни или малки централи за подгряване на вода за бита и производството в даден район.
Използването на сламата за енергийни цели е най-широко разпространено в страните от Северна Европа, където ефектът е отдавна доказан.
В Дания например около 70-80% от фермите
използват собствени котли за изгаряне на слама
В държавите от Централна Европа – Чехия, Словакия, Полша, се отчита, че непрекъснато нараства броят на фермите, които използват сламата като източник на енергия.
Фермери от там споделят с наши колеги, че при оформянето на икономическата оценка за една подобна инвестиция за пресована слама за енергийни нужди от решаващо значение е какви са видът слама и добивът от декар. Което у нас ще бъде определено в полза на такова начинание.
Трябва да се предвидят разходите за събиране, товарене, транспорт, обема на количествата, какта и сезона.
Най-важна в случая става и възможността на фермите да се обезпечат технически със съвременни селскостопански съоръжения за целта. Необходимо е детайлно при всяка култура да се направи анализ на необходимите разходи и вложения.
Според българската аграрна наука е изгодно у нас ще е изгодно сламата от зърнени култури, рапица, царевица и някои други култури да бъде използвана за производството на енергия по този начин.
Като всяка друга биомаса сламата може да бъде успешно вложена и в производство на биопелети и биобрикети
което не е мода, а практика в много развити аграрни държави. Така че, смисълът от използването на сламата като източник на енергия е доказан, а днес в годините на енергиен дефицит и високи цени придобива все по-огромно значение.
Предимствата от това са много:
- Разходите не са високи – балиране, транспорт и съхранение
- Висок добив от слама – например при рапицата – около 1.5 тона на декар
- Механизация на процеса на събиране и обработка
- И пепелта от сламата може да се използва, като се внася в почвата като подобрител
- Сламата отделя добро количество топлина, както дървата и въглищата
- Понижава се процентът на вредните емисии, отделяни в атмосферата при изгаряне на нивата
- Има възможност за получаване на субсидии и финансиране от фондовете на ЕС.
Според агрономите сламата
може да се използва за качествен мулч
А той може да подобри една зеленчукова или овощна градина. Това е валидно и за сухите стъбла, които остават след прибиране на култури като ечемик, ориз, овес или пшеница.
Сламата е идеален материал за мулчиране по много причини. Той е лек и лесен за работа, сравнително евтин и лесно достъпен от местните ферми. Помага за регулиране на влагата и температурата, намалява необходимостта от плевене и помага за изграждане на по-здрава почва. Всичко това означава и по-малко труд, особено в условията на липса на работна ръка.
Да разгледаме още някои предимства на сламата.
Заключва влагата в една градина
Сламата е особено полезна за поддържане на почвата равномерно влажна, което означава, че създава по-добър дренаж и повече защита за растенията по време на суша или наводнение.
Тъй като помага за забавяне на изпарението, при подобен мулч в една зеленчукова градина се налага да се полива много по-рядко –веднъж седмично, а не всеки ден или два.
В същото време при мулч водата се филтрира по-бавно в земята, намалявайки последиците от наводненията и предотвратявайки създаването на прекалено влажна почва.
Регулира температурата на почвата
Мулчирането помага за поддържане на стабилна температура на почвата. То действа като изолиращо одеяло за почвата, поддържа растенията по-хладни през горещото лято и по-топли в студено време, което води до по-здрави растения и по-дълъг вегетационен период.
По-малко плевене
Когато се прилага на гъсто, сламеният мулч може да намали значително плевенето, тъй като блокира слънчевите лъчи да достигнат до почвата и по този начин предотвратява покълването на семената на плевелите.
Защитава и доизгражда почвата
Оставянето на почвата гола може да навреди на онези много важни микроорганизми и полезни насекоми, които помагат за здравословна, богата на хранителни вещества среда за растеж на растенията, а покривайки с мулч това се елиминира.
Като хората,червеите и микробите също се нуждаят от защита от силното слънце, за да вършат своята полезна работа.
Голата земя също означава повече ерозия и извличане на хранителни вещества. Когато почвата е незащитена, дъждът изтича бързо, изнасяйки важни хранителни вещества със себе си. Мулчирането предотвратява подобно оттичане и помага да се запази почвата по-хомогенна и да се запазят полезните микроорганизми в нея.
А докато един мулч от слама се разгражда сравнително бързо, той изгражда нова почвена маса и освобождава хранителни вещества, които могат да подхранват зеленчуците. А по-здравословната и обогатена по този начин почва означава по-здрави растения, с по-малко нужда от синтетични торове.
В крайна сметка подобен славен мулч може да се сравни с горската мека покривка от листа и клонки, която по силата на природата върши своята работа.
Диана Ванчева