В навечерието на 15 септември – датата на която изтича забраната за внос на украинско зърно очаквано се разгоря дебат между маслопреработвателите и зърнопроизводителите. Първите казват, че ще фалират (прилагаме графики с оборотите им за последните няколко години, вярно само до 2021 г., след която не са налични данни). Вторите също казват, че са на ръба на фалита. Каква е истината?
Пет държави, сред които България, искат удължаване на забраната за внос на украинско зърно България, Словакия, Унгария, Полша и Румъния се обявиха за удължаване на забраната за внос са украинско зърно до края на годината. Искането ще бъде представено на Европейската комисия. Сегашната забрана, наложена през май за защита на вътрешните пазари на петте страни, изтича на 15 септември.
Селскостопанският износ и транзит от Украйна да се възстанови напълно от 15 септември, поиска обаче украинският президент Володимир Зеленски на среща с Урсула фон дер Лайен в Атина.
Производителите на растителни масла и маслопродукти се оплакват, че предприятията им са пред затваряне поради липса на суровина на пазарни цени. Те смятат, че вносът от Украйна е единствената възможност на сегашния етап за осигуряване на слънчоглед на пазарни цени. Според Съюза на производителите на растителни масла и маслопродукти и в бъдеще България ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство, заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната, който към момента е бил 3,5 млн. т годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед. От съюза очакват да се ревизира позицията на страната относно продължаване на забраната за внос на четири земеделски стоки от Украйна.
„При положение, че българските земеделски производители са поставени под огромен натиск от високата себестойност на продукцията, ниската изкупна цена, както и от страна на влошените климатични условия, които водят до свиване на добивите, да се предприеме такъв тип политика от страна на аграрното министерство, това е жив популизъм, който ще доведе до огромен брой фалити и напрежение в бранша“, коментира от своя страна Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ). За асоциацията отварянето на вноса е неприемлив вариант. Важно е да се реализира българската продукция и, ако не стигне като количество – тогава да се търси внос.
Според Проданов в голяма степен аргументацията на маслопреработвателите е заблуждаваща, особено в частта капацитет на преработка. Посоченият от тях обем никога не е постиган досега, независимо дали е имало внос от Украйна или не. Към това количество като се прибави и очакваната нова реколта в размер на 2.2 млн. тона, около 3 млн. тона слънчоглед ще бъдат на разположение на преработвателите. „Дори да се наложи внос, той ще бъде много късно и то преди другото лято“, пресмята зърнопроизводителят.
Слънчогледът не е борсова стока, затова пазарната цена при него е изключително хипотетично понятие.
„Дори в момента не продаваме на добра цена, но все пак е някаква, ако влезем във варианта отпреди забраната, ние просто ще бъдем заринати с украински слънчоглед. През тази година всички усилия на земеделските производители в Украйна са насочени към слънчогледа понеже е с най-ниска себестойността на декар. Тамошните производители очакват близо 14 млн. тона продукция“, споделя още Проданов.
Той е убеден, че трябва да се даде шанс на българския производител да продава. „Длъжни сме да запазим българското производство. Тази война ще приключи и ще трябва да имаме устойчиво производство и след нея“, казва още съветникът на земеделския министър.
Родните зърнопроизводители са категорични, че ще защитават позицията си и няма да допуснат да фалира сектора.
Че няма спекулативно задържане на стока от земеделците е категоричен авторитетният български зърнопроизводител Ангел Вукодинов. Той каза, че в Пловдивско сушата е страшна. В Пловдивско и Пазарджишко добивите от слънчоглед са изключително ниски – от 60 до 170 кг/дка и то много рядко.
„ Затова не знам дали маслобойните ще фалират, но със сигурност ще фалират някои от земеделците. Вчера земеделец с около 2000 дка ми каза, че е изтеглил кредит, за да плати рентите. А това означава, че той вече е фалирал. Защо се стигна дотук?
Защото от 2 години държавата води абсолютно недалновидна политика. Ще припомня една извадка от пролетта на Агенция „Митници“, от която стана ясно, че средната вносна цена на слънчогледа за първото тримесечие на 2023 г. беше 1.02 стотинки за килограм от Украйна. В същия момент, цената, която се предлагаше за цялото първо тримесечие на българския производител беше около 76 ст/кг. За всички е ясно, че ставаше въпрос за някаква „далавера“ на гърба на българския земеделец. Като човек, който е 35 години в икономиката друго обяснение нямам. Аз днес като фермер питам колегите маслопроизводители – какво е обяснението на този факт? Защо икономическа полиция и ДАНС не провериха това?
Няма да фалират маслобойните. Нито олиото ще стане по-евтино. Слънчогледа беше 2 лева, олиото си беше на същата цена. В момента пазарната цена на слънчогледа е около 740-760 лв/т. Себестойността на добивите, които прибираме в момента е от порядъка на минимум 1 лв/кг, а на много места и повече. Всички знаем, че в момента става въпрос за извиване на ръце. А вносът на рафинирано и нерафинирано олио не е спирал никога.
Ние в момента продаваме на загуба. Нищо не задържаме спекулативно. Аз лично преди дни продадох половината продукция, която съм ожънал. Дали цената е хубава или лоша, на мен ми трябват свежи пари. Не съм единствен. Как ще отказваме да продаваме? Ние нямаме банки, от които да се храним!
Тази стока трябва да я продадем, всеки ден имаме разходи за покриване. Аз се имам за що-годе успешен земеделец. Продал съм 70% от пшеницата и 50% от слънчогледа. Нали трябва да живеем, да движим бизнеса. Всички имаме кредити, падежи, заплати, осигуровки. На този икономически организъм му трябват ежедневни разходи. Няма откъде да ги вземем, ако не продаваме стока. Как да задържаме стока? Миналата година получихме грандиозната помощ от 4 лв/дка само на първите 1500 дка и чакаме една огромна помощ от 3.60 лв на тон. От тях ли да живеем, да плащаме разходи, да даваме ренти? „
Изпратили сме запитване в Министерство на земеделието по казуса и каква позиция ще отстоява в Брюксел България. Очакваме отговор.
