Най-болният проблем в момента са цените на продукцията, която нашите колеги земеделци трябва да реализират, казва агроном Димитър Витковски. Себестойността на продукцията има две страни. От една страна са скъпите разходи, от втората страна са добивите. Защото колкото и да са високи разходите, ако и добивите са високи, то себестойността на продукцията съответно е по-ниска.
Това, което наблюдавам през последните години е, че имаме отстъпление от добивите. Добивите не се повишават, а през последните 2 години при доста от културите дори падат. Любимата ми мисъл е, че не можеш да правиш едно и също, а да очакваш различни резултати, споделя специалистът.
Знаем какво се случи с пшеницата и как се развиха нещата там. За втора поредна година. В момента със слънчогледа нещата не са добре, при царевицата – също. Затова се постарах да направя едно наблюдение върху това какво реално се случва на полето за момента. Защото има една друга приказка – баницата като е изядена, тавата си е там. Това, което установявам е, че първите, най-ранни посеви, особено при слънчогледа, имат големи проблеми. Това, че добивите са ниски е факт. Но трябва да разберем причините за тези ниски добиви. Какви са факторите.
В земеделието има два вида фактори. Едните са обективни. И това е природата. Ние срещу нея не можем да се борим. Имаме някакви механизми, ако говорим за поливно земеделие, например. Но глобално с температурите и природата няма как да се борим. Въпросът е какво можем да направим по-различно, за да се вмъкнем в тази рамка.
И тук вече говорим за субективния подход към пролетните култури. Защото в момента е време да говорим за пролетните култури. Какво показва масовата практика в момента? Слънчогледът е най-масовата пролетна култура в България защото той е топлолюбив и сухоустойчив. Царевицата е влаголюбива култура. Това го знаят всички земеделци. И в същото време започваме с много ранни сеитби. Съвсем отговорно казвам, че сеитбите стартират от края на февруари – началото на март. И там винаги има проблеми в добивите. Прекрасен слънчоглед на външен вид, а като го изтеглиш – корен няма.
Затова казвам – баницата като е изядена, тавата е там. Какви са причините? Ранната сеитба. Земята е студена. Тази година поради обилните дъждове в Северозападна България беше и преовлажнена. Коренът на растението няма да тръгне там, където му е студено и където няма кислород. Както надземните части на растението искат топлина и въздух и въглероден двуокис и всички останали елементи, така ги искат и подземните. Заради по-малката влагозапасеност през зимата, земеделците бързат да сеят по-рано, за да използват влагата. Има логика. Но изпускаме, че все още земята е студена.
Слънчогледът пониква при температура 7-11 градуса температура на почвата, но не може развие тази коренова система, която по-късно да осигури изхранването на растението и съответно. Правейки изследвания върху по-късно засетите слънчогледи, там картината е различна. Кореновата система е мощна. Централният корен на слънчогледа трябва да стигне до 1-1,5 м. Той търси водоносния слой. Т. нар. коренова брада, която се развива в орния слой достига в дълбочина 20-25 см. Там корените отделят органични киселини, с които разтварят почвения комплекс и хранят растението. Когато растението не може да развие централен корен, който е основата, която го крепи, идват и големите проблеми. Не се развиват и останалите корени, съответно растението няма как да се изхранва, за да се получи максимален добив.
За това изследване помолих колегите в Добрич, в Ямболско. Исках да обхвана голяма част от страната, за да съм сигурен, че наистина картината е така. И се оказа, че картината е еднаква навсякъде. Безспорно влияние оказват и почвената структура, и типа на почвата, и т.н. Нещата никога не са елементарни и еднозначни. Но важното е, че трябва да се засили субективния фактор и да се вземат правилните решения. При песъкливи полета, които са аерирани и се загряват бързо, може да се приложи по-ранна сеитба. Но тежките почви трябва да се изчакат да се затоплят, за да може растението да се развие и да даде добър добив.
Другият важен фактор е, че слънчогледът не е азотолюбива култура. Масово се прекалява с торенето на слънчогледа с азотни торове. Наистина по време на вегетацията растението е много голямо и красиво, много облистено. Но то прехвърля всичко върху вегетативната маса, а питата е малка, съответно семената също. Това рефлектира и върху маслеността.
Ранната сеитба на слънчогледа изтегля вегетацията му. Слънчогледът, за да натрупа масло в семето, през последните фази на узряването му нощните температури трябва да са по-ниски, а през деня да са високи. През деня могат да достигат и 30 градуса, но през нощта трябва да падат в диапазона 15-20 градуса. Тези температурни амплитуди карат растението да натрупва мазнини в семето. Всъщност, това е защитна реакция. На слънчогледа не му трябва олио. На него му трябва да си защити семето да не измръзне през зимата. Някои растения защитават семената си със захари, а маслодайните – с масла. Най-ранните хибриди слънчоглед имат около 115-120 дни вегетация. Когато се сее рано, в началото на март, вегетацията на растението свършва в средата на лятото. В началото на август температурите и през деня, и през нощта са високи. Растението приключва вегетация, защото това му е зададено генетично. И в следствие на това имаме по-ниска масленост, съответно това рефлектира върху хектолитъра. А хектолитъра е добива.
Друг проблем – прекалено големия брой растения на декар, увеличаване на сеитбените норми. Да, повече растения водят до по-висок добив, но това е до един определен момент. Неслучайно семенарските компании, когато предлагат определени хибриди, в своите каталози посевните норми. Но чувам, че някои търговци си позволяват да препоръчват по-високи норми с цел продажба.
Всички тези проблеми се задълбочават през последните години. И всички те рефлектират негативно върху добивите и маслеността. Време е да поговорим и за проблемите и да ги погледнем в очите. Защото заравянето на главата в пясъка не помага на никого. Не може повече да плачем, че ако загинем, ще фалират всички. Този плач омръзна на обществото. Трябва да се изправим, да покажем на обществото какво правим и какво означаваме. Ако продължаваме да правим едно и също, не можем да очакваме някакви различни резултати. Трябва да направим нещо различно.
Да, несъмнено има външни причини за тежкото ни положение. Но има и вътрешни. С началото на пандемията се прекъсна връзката между фермерите и агрономите-консултанти. Тогава дистрибуторските компании почти навсякъде имаха добре обучени агрономи, които освен, че търгуваха и консултираха земеделците. Мултинационалните компании също работеха усилено в тази сфера. С началото на пандемията връзката по стечение на обстоятелствата се прекъсна. Тогава фермерите изкараха 2 години със собствени сили. По стечение на конюнктурни обстоятелства спечелиха пари, тъй като пазарът се промени драстично и си повярваха, че по този начин може да се продължава и занапред. За съжаление, с приключването на пандемията нещата не се възстановиха. Дистрибуторските компании преминаха основно на търговци. Те са вече тип хипермаркети и не налагат технологии. Фермерите започнаха да правят едно и също нещо година след година. И започнаха да се оплакват, защото добивите застанаха. И природата като рече да не е с тях, и край.
Ако продължа и с техниката, то нещата ще станат още по-притеснителни. Да, много е красиво да минеи рано на пролет с компактор във влажната почва и да я уплътниш. Обаче дали това им харесва на растенията?
За да се излезе от тежката ситуация в земеделието, трябва цялостна подкрепа. Трябва да се ангажират най-различни специалисти. Да се види точно къде е проблемът. Защо наистина жънем толкова малко? Да, и политиците трябва да помогнат на земеделците. Трябва да има подпомагане. Земеделие без европейска и национална подкрепа няма как да се случи. Това е завод на открито. Рисковете, които не зависят от производителите са твърде много.
Но има неща, които зависят и от земеделците. Трябва да се замислим защо от няколко години добивите спряха да растат и да потърсим решенията.
