Владимир Бонев – младши е третото дете в семейството на емблематичните добруджански земеделци Боневи. Пето поколение земеделец, в момента той е студент трети курс в специалност „Земеделска техника и технологии“ в Русенския университет „Ангел Кънчев“.
Защо избра да учиш точно това?
Земеделската техника е голямата ми страст. Произхождам от семейство на зърнопроизводители от Каварна, които са в земеделието от повече от 33 години, а като история съм пето поколение земеделец. Аз съм израснал със земеделието и работата в него.
Квалификацията, която получаваме е „Машинен инженер – земеделска техника“. Първата година се учи общо инженерство, а през следващите две години специализираме в областта на земеделската техника от всякакъв аспект.
Колко студенти завършват тази специалност годишно в България?
Болна тема. Русенският университет в тази област е с най-големи традиции в България.
Тъжно е, че в момента сме само 6 човека в редовно обучение. Има колеги и в задочно обучение, но въпреки това броят на студентите, които завършват тази специалност в България е нищожен в сравнение с това, което е необходимо на пазара. Много е голям гладът за кадри.
Може би причината е, че това е доста трудна специалност – много отговорност, много физически труд, много математика, много механики, които са изключително сложни. Понякога показвам на приятели за какви задачи става въпрос и какви казуси се налага да решаваме. Но за мен точно това е най-интересното – че учим неща, които обясняват света, как работи той и колко е сложно всичко.
Какво определи твоето решение да учиш точно това и точно там?
Аз бях казал на моите родители още в 7-и клас, че ще уча точно това. Те искаха да съм по-близо до тях и да уча в Техническия университет във Варна. Но аз бях непреклонен. Земеделското инженерство е това, което искам да правя в живота. Прибирам се всеки уикенд в Каварна и по време на кампания помагам на полето.
Нивото на образование в Русенския университет е на изключително високо ниво. Въпреки че сме малко хора, преподавателите ни поддържат много високо качество на обучението. Особено в инженерните специалности, мисля, че едва ли някъде другаде в България има толкова сериозно обучение.
Слуша ли ти се вече думата при избора на земеделска техника у вас?
Вкъщи се шегуваме, че много обичам да пазарувам, много ми е любимо. Наложи ми се през последните 2 години, с помощта на консултанти, да направя 2 проекта по европейски мерки на доста висока стойност – над 1 милион и повече лева, които ще реализираме в нашето стопанство. Много съм горд, защото беше за първи път, когато мнението ми се чу в и то едва ли не в разрез с на това на моите родители. Те са по-консервативни, притесняваха се, че настъпва финансова криза, че техниката и инвентарите са доста поскъпнали. Но успях да ги убедя.
Тук искам да уточня за нашите читатели, че си на 21 години …
Тогава бях на 18. Най-интересното е, че баща ми, който е по-консервативен, и обича премереният риск, не беше никак съгласен. Наложи ми се едва ли не тайно да ходя при фирмите-представители на земеделска техника в района, за да събирам оферти, сведения, мнения. И след като вече имах всичко черно на бяло седнах да коментирам със семейството и да стигнем до консенсус в крайна сметка.
Как избирате все пак техниката във вашето стопанство? По какви критерии?
Според събраният ми, макар и скромен опит, и от опита, който съм получил от родителите си, защото те са ме научили на много неща в земеделието, е важно машината да се справя с работата си. Особено в областта на инвентарите. Ние разполагаме с инвентари от най-висок клас и такива, които са още от съветско време. Инвентарът е много важен. Но много по-важно е как той се използва и как се поддържа. Да, той е само част от технологичната верига. Важни са всичките й части в синергия.
Но определено в кризисни ситуации, като тазгодишната подготовка за сеитба на есенниците, инвентарът е критично важен. Сушата е жестока, не е валял сериозен дъжд от много дълго време, мисля, че последният дъжд от около 30 литра при нас падна на 27 юли, земята е като бетон. Ако почвообработващата техника не е сериозна, то обработките биха били невъзможни. Ако не разполагахме с качествена сеялка със силен натиск на работните органи, нямаше как да положим качествено семето и съответно то да се реализира.
Ние доста години работихме с български и съветски дискови брани. Малко смешно звучи сериозна фирма да пази тези инвентари. Но е важно да се грижиш за техниката и да я използваш по предназначение в правилните агротехнически срокове. По единия от проектите, който подготвих, много държах на марката Lemken и техните почвообработващи брани Rubin 10, понеже видях, че това е много сериозна машина за есенните обработки. И това се оказа изключително актуална покупка защото без нея, според мен, на места щеше да се наложи да минем сигурно десетки пъти, за да обработим полето при тази зверска суша.
Как правиш избора? Имаш ли любими марки или всеки път проучваш пазара и събираш мнения?
Най-важното е да се проучва пазара и да се търси оптимално съотношение цена-качество. Аз по принцип съм привърженик на скъпите машините, ако мога така да кажа. Те не случайно понякога са скъпи. Но все пак, трябва да се спазва някакъв разумен диапазон цена-качество при покупките. В някои области обаче не трябва да бъдат правени компромиси. Парили сме се от покупка на техника, която после не отговаря на изискванията ни. И затова в определени сфери, като например при почвообработващите машини и дисковите брани имам предпочитания, там съм фен на марката Lemken. Но всеки си има мнение, разбира се, зависи и от типа почва в стопанството, атмосферните условия, агротехническите срокове. Във всяка една дейност има различни нужди. В нашето стопанство не се придържаме към една марка. Избираме всяка машини според конкретните ни потребности.
Във вашето стопанство работи и една много интересна машина, мен лично няколко фермера са ме молили за ваши контакти, за да им разкажете за нея. Става въпрос трактора Кировец К 742…
Честно казано, аз първо бях ядосан, когато баща ми го купи. Тогава изобщо не бях съгласен с тази покупка. Може би още не бях дорасъл. Въпреки, че не беше отдавна, само преди една година, но опитът и практиката променят житейския кръгозор на човек всяка година. Аз по принцип съм фен на германските марки, заради икономията им. Особено на марката Fendt и се бях насочил към тях. Но баща ми, като човек с по-голям опит в сферата, реши друго.
А тази машина впоследствие се оказа звездата на сезона. И аз имах „честта“ да работя с него. Няма запушвания по изпускателната система. Това е един голям бонус за нас. Работещите в сектора знаят, че когато купуват един трактор, той има дадена спецификация от определени конски сили, но като всяка машина има загуба на мощност по пътя на работа – чрез силоотводни валове, климатик, ремъци, триене на гумите и т.н. При много от съвременните западни трактори това е много голям проблем, те на практика не разполагат с цялата мощност, която се дава по спецификация. Освен това, този Кировец е с двигател 12,8 литра, шест цилиндъра, усилени мостове и за цената си се оказа една невероятна покупка, която освен това е и икономична и има огромна теглителна сила, която може да се сравни с всеки трактор с мощност над 500 к.с. И базирайки се на нашия опит, мога да потвърдя, че разходът на гориво е много нисък, теглителната способност е много добра. Справя се с инвентари, които други трактори с мощност 400 к.с. не могат да дърпат. Много колеги се чудеха как ще работи с толкова енергоемък инвентар като Lemken. Но се оказа, че не само работи, но и не се натоварва. Тракторът има индикация за натоварване в проценти, и той върви като на транспорт. Разбира се, в по-влажно време ще има по-голямо натоварване, но съм сигурен, че тракторът няма да има проблеми. Защото така са сметнати предавателните числа, че скоростната кутия и двигателя работят в хармония.
Имаш ли спомен от колко годишен си на полето?
Винаги съм бил на полето. Не помня да не съм бил. От 12-13 годишен започнах активно да участвам в работата. Но изключително сериозно се включих в работата на фирмата през последните 2 години. Не само в счетоводството и документацията, но и в реалната работа на терен. Много ми е мерак да съм комбайнер, да правя ежедневните ремонти на машините, да бъда от сутрин до вечер на полето и в работилницата. Голямо удоволствие ми доставя да бъда с нашите служители. Всичките ни служители са добри хора, много отговорни, които дават сърце и душа за работата си. Естествено, ние винаги сме били коректни с тях.
На колко време трябва да се обновява един машино-тракторен парк, за да е рентабилно производството, според теб?
Това е актуален въпрос, тъй като в момента тече прием за модернизация на стопанствата. Но смятам, че няма лоша техника, а има лоши стопани. Един трактор може да ти служи и 50 години, зависи от експлоатацията и грижите, които полагаш за него. Има и друга поговорка – когато играта върви, играчите не се сменят. Понякога ни се налага да работим и със съветска техника, която в някои сфери не отстъпва на западните си конкуренти. От друга страна западната техника вече стана невероятно скъпа, дори самите дилъри считат, че това вече е недопустимо. Но такива са условията. В тези тежки икономически времена, кризи, войни, пандемии, нормално е да има някакви аномалии. Но няма как да лежим само на стари лаври.
Благодарение на инженерите на пазара непрекъснато излизат иновации. Наистина гениални неща навлязоха в земеделието. Земеделието вече няма нищо общо дори със земеделието от преди 20 години. Излезе много нова техника, която напълно променя правилата на играта. Но и със старата, и с новата техника може да се работи. Всичко зависи от условията и разходите, които сме готови да направим.
Ти като млад и образован човек как виждаш бъдещето на земеделието?
Земеделието остана единият от двата работещи бранша в страната. Другият е туризма, който също в момента страда. Като казвам работещи браншове, имам предвид развиващи се, които са конкурентноспособни. Наистина, тежки са времената. Но едно е сигурно – земеделието никога няма да умре. И без лукс могат да живеят хората, но без хляб не могат. Нито хората, нито животните могат да живеят без земеделско производство. Ще настъпят тежки икономически времена, тези времена ще покажат кой е взел правилни решения. Тези, които са взели много кредити и лизинги, има голяма вероятност да не оцелеят. За съжаление, ще има фалирали колеги. Трябва да се правят премерени рискове, да се търси оптималното съотношение цена-качество. Ние също сме притеснени, разбира се. Както казах, кандидатстваме по програми, но няма как да спрем да работим. Трябва да използваме тези възможности и да работим въпреки тежката икономическа ситуация. Но точно поради тази причина, още когато правих проектите, си направих икономически план за какъв период от време можем да вземем машините без да се натоварваме, без да изпадаме в кредити и да поемаме излишни рискове. Така през последните 3-4 години успяхме да заменим може би 70% от автопарка на стопанството ни. Което за мен е може би едно от най-хубавите неща на света. Доставя ми огромно удоволствие да гледам новата техника. Не че подценявам старата, напротив. Ние сме големи фенове и на верижните трактори. Имаме единственото ХТЗ-150 в света с автопилот, монтиран на скоростната му кутия. Но каквото и да си говорим – хвали старото, но работи с новото.
На какво те научиха твоите родители?
Преди всичко да съм добър човек. Научиха ме, че между хората трябва да има уважение и разбирателство. Не мога да постъпвам некоректно с хората. И че радост носят само парите, спечелени с честен труд.
Ася Василева
