Господин Цеков, днес Браншова камара „Плодове и зеленчуци“ проведе среща с министър Вътев. Как се стигна до нея и има ли реални резултати от срещата?
Срещата е следствие на нашия дългогодишен призив да се обърне внимание на това, което се случва или по-скоро, не се случва с нашия сектор. Толкова години слушаме приказки. Има един финансов ресурс, който се прелива от пусто в празно. Реални резултати, обаче, няма.
Ние, като най-голямата организация на реални производители в сектор плодове и зеленчуци, не сме съгласни с това и ще се борим до последно нашият сектор не само да оцелее, но и да бъде възроден. И това е всъщност мотото, под което сме се обединили. Участието ни в протеста беше мотивирано основно с желанието ни да запазим българските пазари. За последните 30 години си загубихме и пазарите, и производствата.
Мога да кажа, че седма точка в меморандума, който подписахме с правителството, беше поставена лично от мен и беше основно изискване. А именно – много спешно да започнем поставянето на краткосрочни, средносрочни и дългосрочни политики за рестарт на нашите сектори. Има изключително много натрупани проблеми, изключително много производители, които не произвеждат, а консумират ресурс. Злокачествени образования, които слагат петно на сектора. От друга страна самата администрация вече гледаше на нашия сектор чисто служебно. А и браншовите организации често преследваха лични интереси. Ние вече говорим за политики, които са меродавни за абсолютно всички.
Още в понеделник ще пристъпим към сформиране на работна група заедно със зам. министър и няколко представители от Браншовата камара, реални производители. Ще работим в няколко, изключително важни посоки. Едната е свързана с пазара. Втората посока е запазване и привличане на работна ръка. Тук работната група ще бъде междуведомствена между МЗХ, Министерството на труда и социалната политика и нас. Трябва да можем да върнем българите, които се трудят по полетата на чужди държави, да работят у нас, а не да търсим работници от трети и четвърти държави.
Третата е по отношение на модернизацията на стопанствата и адаптиране към новите условия и предизвикателства. Като пазарни сътресения. И четвъртата е свързана с напояването. Защото за каквито и политики да говорим, без да осигурим основен ресурс като водата, нищо няма да стане. Посоките за работа са очертани с конкретни предложения.
Ще започне и работата по закон, които ще регламентира търговските отношения, надценките, защитата на българската продукция. Всичко това, което години наред сме го говорили и сме го искали, започваме да го задействаме в чисто работен план.
Но само една мярка няма да свърши работа. Трябва няколко мерки да се разработят и приложат едновременно, за да може реално да се усети подобрение в сектора и той да стане привлекателен. Много е важно да спрем отлива на хора от нашия сектор. Да предпазим производителите от фалит и да създадем устойчиви бизнес структури.
Трябва да се формулира и социалната роля, която нашето производство има за обществото. Трябва да формираме социални земеделски общности, които да бъдат специален фокус на държавата. Ние произвеждаме от една страна социален продукт – храната, а по-точно здравословна храна, от която хората се нуждаят, за да са здрави.
А от друга страна зеленчукопроизводството и овощарството са много енергоемки сектори, те имат нужда от много работна ръка. Което може да помогне за демографията на България. Именно тези общности, които се формират в селските райони, могат да поемат много работна ръка.
Всичко е въпрос на държавна политика. Сектор плодове и зеленчуци е изключително важен за хранителния суверенитет на държавата. От друга страна е важен от демографска гледна точка. Ние можем да съживим напълно обезлюдени региони. Защото за какво са ни самолети и влакове, ако няма кой да пътува в тях и българите ги няма.
Оптимист ли сте, че всичко това ще се случи?
България прогони голяма част от населението си. Гръбнакът на сектор плодове и зеленчуци бяха 250 000 – 300 000 семейни стопанства. Този гръбнак беше пречупен. Ние земеделците сме оптимисти. И смятаме, че ако в държавата няма национално отговорни политици, които не могат да прочетат крещящите цифри, които показват какво се случва, то те нямат място в тази държава. Ние вече не искаме да се примиряваме. Националната камара „Плодове и зеленчуци“ е създадена от производители с чисти, ясни и точни намерения и сме готови да ги отстояваме. Не искаме пари. Искаме условия, за да можем да работим. Да можем на българските пазари да продаваме нашата българска продукция.
Как ще се реши проблемът с пазарите?
С регламентиране на отношенията с търговските вериги. С фермерски пазари. С постоянни пазари в общинските центрове. С активиране на обществения сектор. Навсякъде, където се приготвя храна в социалния сектор и има обществени поръчки за нея, тя може да е от български продукти. Има много посоки, в които може да се повиши търсенето на българска продукция. Трябва да има регистър на производителите, да можем да отсеем тези, които реално произвеждат, от тези, които живеят само от субсидии. Регистър на търговците, за да могат да отпаднат зелените картончета. Има много мерки, които могат да започнат да функционират. Разбира се, това няма как да стане без участието на държавата. И ако видим, че нещата отново няма да се случат и отново само ще тупаме топката, то този път вече няма да се примиряваме. Надявам се, че усилията ни ще доведат до конкретни резултати.
Предложили сме и застрахователен пакет. Вече има европейски застрахователи, които са готови да поемат 100-процентов риск. Направили сме разчет, че парите, които тази година бяха платени – почти 22 млн. лв за компенсации за пропаднали площи, можем само с една четвърт от тях през следващата година да стимулираме застрахователните премии.
Ние сме си поставили конкретни цели и задачи и искаме да покажем пред българското общество, че имаме ресурс да произвеждаме.
Работната група ще е между МЗМ и Браншова камара „Плодове и зеленчуци“?
БКПЗ обединява над 1800 земеделски производители. В камарата има представители на всички подсектори. Всичките тези политики, за които настояваме, са меродавни за абсолютно всички земеделски производители, независимо дали са членове на БКПЗ или не. Това е тест и за нас като организация, и за нагласите на МЗХ. Ние искаме политики, чрез които да можем да възродим сектора. Имаме чисти и ясни намерения, и ще отчитаме публично пред обществото резултатите от нашата работа.
Ася Василева
