Възможността земеделците да печелят от въглерода (СО 2), който улавят или съхраняват съвсем скоро ще се превърне в реална.
ОСП със субсидии на стопанство или на единица площ не би могла да има ефективност след присъединяването на Украйна.
Мнението за премахване на директните плащания на площ събира все повече поддръжници.
Интервю на Ася Василева
Госпожо Вели, какво се случва в Комисия по земеделие и развитие на селските райони на ЕП, и в Европарламента, което е важно да знаят българските земеделци и пряко ги касае?
Към края на този законодателен мандат работата ни в Комисията по земеделие и развитие на селските райони е фокусирана върху новите регулации, свързани със Зеления пакт.
Наскоро гласувахме становището на АГРИ по проекта на Регламент за устойчиво употреба на продуктите за растителна защита. Това предложение търпи много критики като се представиха и крайни мнения от пълното му отхвърляне до залагане на по-високи цели. Няколко основни аспекта, които се надявам да намерят място и при вота в пленарна зала: наред с амбициите за намалената употреба на пестициди до 2030 г. с 50 %, законодателството следва да поощри разработването и употребата на алтернативни препарати за растителна защита, да не въвежда нови рестрикции в защитените зони, както и да не води до допълнителна административна тежест за фермерите.
Друго спорно законодателно предложение, което засяга селските стопани и беше прието в ЕП, е т.нар. Закон за възстановяване на природата. То предизвика повече полемики в редица страни и не толкова в България. С проекторегламента се предлагат мерки за възстановяване на природата, които до 2030 г. трябва да обхващат поне 20% от сухоземните и морските територии на ЕС. Предложенията включват задължение фермите да оставят за възстановяване и опазване на биоразнообразието процент от земята. Този процент според различните предложения и позиции е 10, 20 и 30. В момента се водят преговори между ЕК, ЕП и Съвета и предстои да станат ясни финалните текстове. Обезпокоителното в случая е, че тези изисквания ще бъдат трудно изпълними и дори бих казала непосилни за малките земеделци. Предложеното неколкократно увеличение на непроизводствените площи е без оценка на въздействието на прилагането на задължителните изисквания по ОСП и без анализи как ще се обезпечи европейското производство на храни. Доволна съм, че в ЕП предвидихме възможност за отлагане на целите по Закона за възстановяване на природата в случай на тежки социално-икономически последствия. Също така, изискахме от ЕК да направи оценка на финансирането за прилагането на този закон и при необходимост да създаде нов специален финансов инструмент за целта.
С доклад предложихме мерки за увеличаване на производството на растителни протеини в ЕС като част от устойчивото производство на фуражи и храни. Призовахме държавите-членки да обмислят въвеждането на екосхеми за бобови растения и пасища и да създадат специални фондове за протеинови растения. На мнение сме, че ЕК трябва да разгледа възможността за отглеждане на богати на протеини култури за храна върху земя под угар.
Също така настояваме фермерите да бъдат в центъра на тази Протеинова стратегия и ЕК да подпомогне земеделците при производството на растителни протеини за храна и фуражи. Ненужната регулаторна тежест за производството на протеини трябва да бъде облекчена.
До края на годината очакваме законодателните предложения на ЕК в областта на хуманното отношение към животните и новите геномни техники. В областта на хуманното отношение към животните ЕК планира да преразгледа пакет законодателни актове, които засягат животновъдството, минималните стандарти за защита в птицевъдството и свиневъдството, регламентите за защита на животните по време на транспортиране и изискванията за кланиците.
Очаква ли се някаква съществена промяна в приоритетите на ЕП след европейските избори?
Със своя избор европейските граждани ще определят дали желаят промяна в приоритетите на Европейския съюз. Това ще зависи от състава на 10-тия Европейски парламент и от мнозинството, което ще се формира. Ще има ли отново проевропейско мнозинство или ще надделеят антиевропейските нагласи предстои да разберем.
Вече все по-сериозно се говори, че присъединяването на Украйна към ЕС ще доведе до сериозни промени в бюджета на ОСП. Започнаха ли вече дебати и консултации за това как ще се промени ОСП след 2027 г.? За какво трябва да се готвят българските земеделци?
Дебатът за бъдещото на ОСП след 2027 г. е все още в много ранен етап. На този етап усилията са съсредоточени в краткосрочното предизвикателство с износа на зърнени култури от Украйна и запазване на конкурентоспособността на европейските производители. По мое мнение дебатът на визията на ОСП трябва да е навременен и широк, за да се постигне съгласие. Отлагането на тези разговори за 2025 г., когато трябва да се представи ОСП за следващия планов период, крие рискове европейските земеделци отново да се окажат неподготвени или мерките да не са подходящи за тях. Не бива да чакаме последния момент, за да търсим решение на въпроси, които са ясни още в момента. Още от сега трябва да говорим за това какво означава украинското селско стопанство да бъде част от европейското.
През изминалите месеци неколкократно вече изказах мнение, че наред с краткосрочните спешни мерки за засегнатите от вноса на зърно от Украйна производители, е време да работим и за следващата реформа на ОСП. За да дадем начало на тези разговори, с колеги от група Обнови Европа организирахме през юни семинар на тема „ОСП на 65 години – време за пенсиониране или …?“. Участие взеха представители на Копа и Коджека, на Асоциацията на младите фермери в Европа (CEJA), на Farm Europe, университетски преподаватели. По моя покана и млад фермер от България представи предизвикателствата в момента и сподели как вижда ОСП след 2027 г. Заключението от тази среща беше категорично – промяна на земеделската политика на Европа трябва да има.
ОСП със субсидии на стопанство или на единица площ не би могла да има ефективност след присъединяването на Украйна. Около 25 % от земеделските земи в Европа — и едни от най-плодородните почви в света са в Украйна, а прилагането на настоящия модел на подпомагане има потенциала да разруши ОСП.
Предстои в следващите дни ЕК да излезе с предварителна оценка за въздействието на настоящата селскостопанска политика. В известна степен тази оценка ще е ориентир в каква посока ще се реформира ОСП, особено по отношение на т.нар. зелена архитектура. Важно е да се отчетат и двете големи кризи, които сериозно засегнаха фермерите – Ковид и войната в Украйна.
Предстои най-голямата реформа на ОСП от създаването й и два фактора ще бъдат водещи – зелените политики на ЕС и бъдещото членство на Украйна в ЕС. Наред с тези промени, и в бъдещата аграрна политика на Европа фермерите трябва да останат във фокуса и гарантирането на справедливи доходи за тях да се запази като приоритет номер едно.
Мнението за премахване на директните плащания на площ събира все повече поддръжници. Предвид факта, че българските земеделци получават едни от най-ниските субсидии на площ в ЕС, това би било възможност за българското селско стопанство.
За да бъдем част от този дебат, за да участваме във взимането на важните решения в Брюксел, на национално ниво следва да започнем разговора за бъдещото на аграрния сектор, да имаме формирана дългосрочна визия за земеделието, която да стане част от европейската стратегия.
ЕК прие рамка за въглеродното земеделие. Какво означава тя, как ще продължи развитието й, и ще бъде ли възможност въглеродното земеделие освен за опазване на климата, но и за повишаване на доходите на земеделците?
Възможността земеделците да печелят от въглерода (СО 2), който улавят или съхраняват съвсем скоро ще се превърне в реална. На въглеродното земеделие се залагат много надежди и то се разглежда като нов и зелен бизнес модел за фермерите. В Комисията по земеделие гласувахме становище за рамката за въглеродно земеделие и сертифицирането. Тази рамка е доброволна и е с цел да поощри земеделците да прилагат такива практики и мерки, които да се превърнат и в източник на допълнителни доходи. Прилагането на такива практики вече се прави и от българските, и от европейските земеделци. Част от тези практики са включени и като интервенции в националните стратегически планове по ОСП. ЕК в предложението си за сертифициране на въглеродните емисии от земеделие се ограничи именно само до подпомагането по интервенциите от ОСП.
С колегите ми евродепутати в комисията по земеделие приехме предложения за търговия с агросертификати, които дават още възможности за селските стопани. Подобно на въглеродните сертификати в енергетиката, земеделците да могат да се сертифицират за улавяне и задържане на въглерод. За издадените сертификати да се получава допълнително финансиране чрез публично субсидиране или чрез продажбата им на общ европейски пазар за търговия с квоти от земеделие. Докладчик по темата в Комисията по земеделие беше моя колега от Обнови Европа Мартин Хлавачек и аз съм доволна, че именно група Обнови Европа подобри значително предложението в посока осигуряване на допълнителни доходи за земеделците и монетизация на тези агросертификати.
Подчертавам, че работа по законодателството продължава и предложенията не са окончателни. Становището на Комисията по земеделие беше прието, но водеща е Комисия по околна среда, която предстои да гласува текстовете. Следващите стъпки са гласуване в пленарна зала и преговори в Триалога – между Европейския парламент, Европейската комисия и Съвета.
Излезе един тревожен доклад на Комитета по регионите, че се очаква до 2030 г. почти 30 млн. души ще напуснат селските райони в ЕС. Обезлюдяването на селските райони и застаряването на населението в тях не е проблем само за България. Но как може то да бъде спряно донякъде? Какви са решенията, които предлага специално за България политическата програма на ДПС?
Тревожни са данните за обезлюдяването на селските райони и застаряване на населението, изнесени в Годишният доклад на ЕС за състоянието на регионите и градовете за 2023 г. от Комитета на регионите. Прогнозите в доклада са, че в следващите 10 години 30 милиона души ще напуснат селските райони. Като основни причини за това са посочени липсата на достъп до качествени услуги като здравеопазване, образование, транспорт и цифрова свързаност, липсата на възможности са обучения през целия живот и професионално развитие на младите. Големите градове продължават да бъдат по-привлекателно място за живеене и професионално развитие от малките населени места.
В доклада е разгледан и въпроса с производството на храни, като част от основната дейност в селските райони и като една от важните икономически дейности, които допринасят за жизнеспособността на тези населени места.
Съществено е да отбележа, че този доклад освен тревожни прогнози, съдържа и редица добри практики и примери за справяне с предизвикателствата и проблеми в тези региони, за ангажираността на местните и регионалните власти, за активността на местните общности. Впечатляващи са примерите са преминаване към биологично производство, за стимулиране на късите вериги за доставки и консумацията на местни и регионални продукти, подпомагане на местните земеделски производители като доставчици на храна по обществени поръчки, нови планове за напояване, създаване на платформи за сътрудничество и други.
Като част от решенията в доклада се препоръчва инвестициите на ЕС в селските райони да продължат и да се увеличат, тъй като те имат основен принос за екологичния преход в области като производството на енергия от възобновяеми източници, устойчивата храна и опазването на природата. Към това бих добавила и осигуряването по-голяма синергия/допълняемост с другите програми и инструменти на ЕС. Средствата, както и мерките по линия на Европейския фонд за развитие на селските райони сами по себе си не са достатъчни за решаването на всички тези проблеми. Голяма част от финансирането по линия на Програмата за развитие на селските райони, а сега и в Стратегическия план за развитие на земеделието, е насочено към изграждане и обновяване на инфраструктурата в селските райони. Подобряването на услугите като здравеопазване, образование и социални услуги в т.нар. селски общини продължава да бъде недофинансирано. Наред с добрата инфраструктура и свързаност, създаването на добри икономически и социални условия в селските райони има решаваща роля за задържане на хората, особено младите, в тези региони. Именно заради това, в политическата програма на ДПС за местните избори залегнаха приоритети като привличане на инвестиции и създаване на работни места. Ролята на местните власти е ключова в този процес и ДПС ще работи за това.
Защо се срина пазара на мляко в ЕС? Какви са тенденциите?
Месеци наред на пазара на мляко в ЕС се наблюдават аномалии. От една страна – намаляването на изкупните цени на сурово краве мляко, а от друга страна – увеличаването на цените на млечните продукти за крайния потребител. От началото на годината средното намаление в цените на суровото мляко за ЕС е около 3 %, като то е по-голямо през летните месеци. По данни на ЕК за месец септември изкупните цени на кравето мляко в България са 41,67 евро/100 кг при средна цена за ЕС от 43,54 евро/100 кг. На най-ниска цена (36,11 евро/100 кг) млякото се изкупува в Швеция, а най-високата изкупна цена е в Кипър – 63,54 евро/100 кг.
България не прави изключение от общата тенденция. Като същевременно, последните публикувани данни от Органа за наблюдение на пазара на мляко в ЕС към Европейската комисия показват, че няма намаление в произведените количества.
Тенденцията не е добра – Европа продължава на произвежда мляко на цени, които не са рентабилни за животновъдите, а в същото време потребителя в магазина плаща повече за млечни продукти.
