Господин Проданов, каква е в момента ситуацията в земеделието? Промени ли се нещо?
Ситуацията не е розова. Има много неща, които могат да се променят. И неприятното е, че ние знаем какво трябва да се направи, но няма политическа воля това да се направи.
Какво трябва да се направи?
Има 7-8 законодателни инициативи, които се бавят вече от 15 години, сигурно. Част от тях са Закон за поземлените отношения, Закон за опазване на земеделските земи, Закони за браншовите организации и Аграрна Камара, Закон за кооперативите. Нямаме Закон за застраховането на земеделската продукция.
Вчера се върнах от посещение в Австрия. Там всичко им е определено в закон. А ние не можем една законодателна инициатива да придвижим. Проблемът със споразуменията, който се случва в момента, когато 1 човек с 5 дка изнудва 20, е безумен. Или да вземем положението с рентите. Държавата досега можеше да намери начин нивата им да бъдат регулирани. След като за нула време могат да се приемат други закони, вероятно не е много трудно да се вземат решения и по тези. А това са смислени закони, които са готови и браншът знае как да ги направи. Но никой няма воля да ги приеме.
Продължава ли вноса на слънчоглед?
Внос от Украйна няма. Има румънски. Каква част от него има вероятност да е маскиран украински не е ясно. Но в Украйна в момента е началото на жътвата, там все още няма големи количества ожънат слънчоглед. В момента вноса от Украйна към Румъния също е силно ограничен. Но румънците имат огромна реколта от слънчоглед. Те ще ожънат някъде около 2 млн. и 700 хил. тона. А целият капацитет на преработка на Румъния 1 млн. и 400 хил. тона. Това означава, че само Румъния ще има около 1 млн. тона слънчоглед за износ. А румънския слънчоглед дори не е внос защото това е вътрешнообщностна сделка.
Как е пазарът в момента? Има ли някакво раздвижване?
Цените вървят твърдо надолу. Около 630-640 лв/тон за слънчогледа са цените, които чувам, че дават преработвателите. При пшеницата и царевицата нещата са по-различни, защото те са борсови стоки. Поради това производителите са по-спокойни, че ще получат истинската цена за стоката си. Докато при слънчогледа напрежението идва от това, че борсова цена за него няма. И цената е каквото ти кажат. Тя дори в рамките на България варира с 50-60 лв/тон.
Почти приключи жътвата в България вече. Имате ли вече обобщени данни в Националната асоциация?
Общи количества засега нямаме, но средните добиви при слънчогледа може би ще са под 200 кг/дка. При царевицата нещата са много зле. В някои региони добивите са между 150 и 300 кг/дка, в други – 400 до 600 кг/дка. Говоря за районите, които са традиционно „царевичарски“. Но там нещата също са зле, защото тези добиви са ниски за тях. Няма колега, който да ми е казал, че е жънал добри добиви от царевицата. Дори на поливни площи добивите са ниски. Причината са прекомерните горещини през лятото. Царевицата се търгува на около 380 кг/тон. При тези добиви горе-долу ще покрие само рентата.
Има ли индикации за намаляване на рентите?
Според мен, този процес ще се случи естествено, поради невъзможност на колегите да ги платят. Но, за съжаление, тогава вече ще е късно, защото много стопанства ще си заминат. Най-големите стопанства имат финансови резерви и могат да устоят на няколко такива години. Но малките и средните нямат такива резерви и за тях ще е много трудно.
Как протича есенната кампания?
Много е сухо, но сеитбата навсякъде върви по план. На места дори е приключила вече. Рапиците на места са провокирани да поникнат. Там, където не е имало никакъв дъжд през последния месец, семената стоят в земята. Надявам се, че много скоро ще завали защото после ще стане прекалено късно за рапицата да се развие. За пшеницата все още не е притеснително положението. И след две седмици да завали, ще има достатъчно време да се развие.
А като себестойност?
Мен лично ме притеснява ситуацията в Израел. Притесняваме защото цените на азотните торове на вътрешния пазар, много бързо реагираха нагоре. Особено бързо се отрази на амониевия нитрат. Пазарите реагират на несигурността. Цените на газа и петрола тръгнаха нагоре. Ясно е, че този тор не е произведен на тези цени на газа, но явно това няма значение при формирането на цената му. Надявам се да се успокоят цените, но специално при амониевия нитрат има повишение с поне 150 лв/тон за последните две седмици. А много голям процент от колегите все още дори не са тръгнали да купуват, защото нямат пари. Ще купят когато дойде време да торят и ако имат средства. Но тогава може да се окаже, че цената ще е двойна от днешната. И себестойността на новата реколта пак може да се окаже много висока.
Какво се случи вчера на Комитета по наблюдение на Стратегическия план?
Промяната в ставката на преразпределителното плащане е сред най-притеснителните предложения за изменение на Стратегическия план, които бяха обсъждани. До 30 хектара планираната сума е 938 евро/ха, а над 30 хектара е 625 евро/ха. Това е небалансирано решение. Абсолютно ненужна и необоснована промяна. Идеята да се подпомогнат сектори плодове и зеленчуци с малко декари през преразпределителното плащане не е оправдана. Не вярвам, че тези около 1000 лева отгоре, които ще получи един земеделец за стопанство с 300 дка с плодове, ще е спасителният пояс. Дават някакви 1000 лв повече и казват, че правят държавна политика. Сметките сочат, че от 14.50 лева/дка ставката ще стане 18.90 лева/дка за първите 300 дка, което е около 1200 лева за едно стопанство.
С това изменение се променя базовото подпомагане на декар, което се отразява негативно в баланса на стопанствата над 1700 дка. Започва да им се намалява подпомагането. На практика най-засегнати ще бъдат стопанствата между 2 000 и 6 000 дка, което е недопустимо в тежката ситуация за зърнопроизводството.
Изваждането на браншовите организации по мерките за обучение също буди несъгласие, тъй като се прави без никакви аргументи и обяснение.
По мярка 4.1 имаше дискусия, че не са вдигнати таваните за проектите на организации на производители.
Ще изпратим становището на НАЗ по тези проблеми и очакванията ни са те да бъдат взети под внимание, тъй като са достатъчно аргументирани.
За нас е важно този Стратегически план да бъде договорен с Европейската комисия и да минат промените основно в задължителните стандарти, защото изключително много затрудняват стопаните.
Има ли и други проблеми, които ви притесняват?
Има и други проблеми. Колегите от Ямбол и Видин ни сигнализират, че и на двете места ще се сменят директорите на ОДЗ. И на двете места това са компетентни хора, с които земеделските производители работят прекрасно. В момента и двете организации – в Ямбол и във Видин, подготвят протестни писма, и дори са готови да преминат към ефективни протестни действия. Още повече в кампания по споразумения.
Освен това от Националната асоциация на зърнопроизводителите ще входираме официално писмо до премиера акад. Николай Денков с искане за спешна среща, защото точка 1 от меморандума, който сключихме с правителството през септември, не се изпълнява.
Някой предлага ли решения на всички тези проблеми?
Не. Никакви решения не се случват. Предлагаме нещо. Казват ни ОК и до там. По време на посещението ни в Австрия имахме среща с директора на Фонд Земеделие на Австрия. В неофициален разговор попитахме кога ще се изплащат в Австрия субсидиите за настоящата кампания. Казаха ни, че на 21 декември ще бъдат изплатени на 100 процента всички плащания по всички схеми по Първи стълб и 90 процента от плащанията по Втори стълб.
Каза, че сте били на посещение в Австрия във връзка със земеделското застраховане?
Застраховането е също една много важна тема. Особено в тези години на климатични промени и природни катаклизми. Как работи в Австрия? Има държавна помощ, която финансира 55% от премията на застраховката. Производителят си сключва полицата, плаща си неговите 45%. Другите 55% застрахователят си ги търси от ДФЗ Австрия. Абсолютно никаква бюрокрация, улеснени процеси.
Истината е, че в близките 4-5 години нямаме ли ясно изразена държавна политика в земеделието, то ще си замине. И говоря за държавна политика за всички сектори. И не на принципа „вземи от едните – дай на другите“. Браншът знае какви са тези решения, но никой не ни чува. Говорим за реформа на ОСП след 2027 г., но да не стане така, че дотогава да оцелеят само големите фирми. Говорим, че ще подпомагаме малките. А с това преразпределително плащане най-засегнати са стопанствата с между 2000 и 6000 дка. В зърнопроизводството това са малките. Това са семейните стопанства. Гръбнакът на селските райони. Как правиш политика, като ощетяваш най-уязвимите в настоящата ситуация?
Интервю на Ася Василева
