Оранжерийните производители и Национална браншова камара „Плодове и зеленчуци“ изразиха пълната си подкрепа и съпричастност към животновъдите
Оранжерийните производители са заявили, че 99 процента от площите няма да засеят и няма да има зимата оранжерийно производство, ако до петък не си получат парите за компенсациите, свързани с войната в Украйна.
Велин Георгиев, който представлява оранжерийното производство, информира, че имат над 5 изпратени писма за искане на срещи с министър Вътев и изтъкна техните проблеми по отношение на отоплението и цените му. По думите на Георгиев оранжерии в България е имало във всеки град, но вече половината са ликвидирани, а другите се борят за оцеляването си.
Животновъдният бранш иска до края на седмицата да бъде изплатена на всички полагащата им се украинска помощ; да отпадне модуларната ставка – всички да получават еднакви пари, защото имат еднакви разходи; да бъде намерен бюджет и ставката по необвързаното подпомагане да бъде не по-ниска от досегашната – 150 лева на говедо и 350 лева на бивол; да бъде намерен бюджет, с който местните/автохтонни породи да получат, колкото и досега. Това заявиха представители на животновъдни браншови организации по време на пресконференция на тема „Да спасим българското мляко и да се противопоставим на целенасоченото унищожаване на българското млечно животновъдство“, която се проведе в Националния пресклуб на БТА в София.
Председателят на Асоциация „Обединени български животновъди“ Бойко Синапов заяви, че искат оставката на министър Кирил Вътев с целия му кабинет. Той заяви, че ако исканията им не бъдат изпълнени до края на седмицата, в неделя, вместо да гласуват, ще протестират.
„Многократните ни молби продължават да не се изпълняват от Министерство на земеделието и храните. В меморандума, който подписахме миналия месец, една от точките беше пълно изплащане на компенсаторната помощ за Украйна“, каза Димитър Зоров, председател на Управителния съвет на Националния съюз на говедовъдите в България, подчертавайки, че това не са помощи, а компенсации за щети и те са много малки на фона на истинските им размери.
По думите на Зоров около 100 фирми в страната, които са гръбнакът на млечното производство, все още не са получили нито една стотинка, въпреки меморандума. „Хората в Европа подкрепиха техните производители, за да не умрат. А тук всеки ден клането на животни нараства, кланиците казват, че не могат да смогнат“, заяви Зоров.
Той цитира данни, според които изхранването на едно животно на ден струва само за закупуване на храната над 21 лева, което прави поне 7300 лева на година единствено за храна, отделно са заплатите, горивата, токът. Така сумата минава 10 000 лева.
Според проучване, на което Зоров се позова, до преди войната инвестицията в едно животно е струвала 12-15 000 евро, след войната – над 20 000 евро.
„Това, което ни очаква за догодина, е 40-50 процента по-малко от тази година. Единствените подпомагания са обвързаните с производството, където новата ставка е 411 лева, а за хората с над 150 животни, т. нар. модуларна ставка, е с 30 процента по-малко – 320 лева“, посочи Зоров и припомни, че миналата годината сумата е била 500 лева. По отношение на необвързаното с производството подпомагане, досега ставката е била 190 лева на говедо, сега става 76 лева.
Мария Степанчева, председател на Асоциация на биволовъдите в България, коментира, че меморандумът не е подписан от целия животновъден сектор, а само от 1-2 човека от него. „Никога не сме говорили „де минимис“ да се даде на най-малките производители. Редно е тази помощ да бъде получена от всички до този таван, определен с регламент на ЕС до 25 000 евро“, каза Степанчева, подчертавайки, че това е дискриминация на средните и големите производители.
Цанко Цанев, фермер от Централна северна България и представител на Асоциацията на земеделските производители, каза, че в момента тече масово клане, масово ликвидиране на фермери и незабавно трябва да бъдат изплатени средства по дерогацията. Ние сме повече от 10 000 животновъди.
По думите на Бойко Синапов 50 процента от млякото в България е внос, а що се отнася до месото в ЕС над 6 месеца дълбоко замразено месо не се преработва в техните преработвателни предприятия, най-големият им пазар в момента е България.
Пенка Христова, представител на Съюза на животновъдите в България и съпредседател на Института на жените фермери в България, обясни, че след година ги очаква и обвързване със социална отговорност – за определен брой крави или телета, ще трябва да имат определен брой работници.
