Пенчо Пенчев е земеделски производител от с. Окоп, община Тунджа. Заедно с неговия баща Атанас Пенчев обработват 6000 дка с традиционни зърнени и маслодайни култури – слънчоглед, рапица, пшеница, ечемик, царевица. От тази година стопанството е част от въглеродната програма на Carbonsafe. Защо са стигнали до това решение и какви са предизвикателствата пред стопанството разказа повече Пенчо Пенчев, който знае, че бъдещето е несигурно и затова сигурните партньори в бизнеса са особено важни.
Стопанството ни е създадено през 1993 г. от моя баща Атанас Пенчев. След това се включих и аз, и сега работим заедно. Завършил съм Аграрен университет – Пловдив, със специалности Агроинженер и магистратура по агрономство. Получих една добра научна основа и много практически знания и опит от баща ми.
В практиката се появиха доста нови неща, технологиите в земеделието вървят напред, човек трябва да чете и да се интересува от новостите непрекъснато. Опитваме се да въвеждаме нови неща, да се напаснем към промените в земеделието и да отговорим на климатичните промени.
С какви проблеми се сблъсква в това отношение вашето стопанство през последните години. Какви промени в технологиите се налага да правите? Как виждате бъдещето с оглед на климатичните промени? Всъщност, вие виждате ли климатични промени наистина?
Климатични промени определено виждам. Особено през последните десетина години времето започна много рязко да се променя. Има тенденция за доста продължителни засушливи периоди. Няма някаква регулярност във валежите. Освен, че като количества те са доста по-малко, но и падат големи обеми за кратък период и после следват месеци суша. През зимата няма никаква снежна покривка. При нас през зимата вече почти не пада сняг, но лошото е, че все по-рядко падат и дъждове. Земята не може да влагозапаси в дълбочина. Това съответно налага адаптиране и промени в начина на отглеждане на всички култури. Трябва да променяме традиционните практики, за да се нагодим към тези засушливи условия. По-различни обработки, по-плитки, без оран.
Какво променяте в технологиите конкретно във вашето стопанство?
От няколко години приключихме с дълбоката оран. Минахме само на продълбочаване, за да не се обръща орния слой и да не се изсушава допълнително земята. Целта ни е запазването на влагата и съответно – на въглерода. Защото когато се обърне орния слой, въглеродът при контакт с кислорода се губи. Правим максимално плитки обработки на дълбочина 6-8 см. Не се рови земята на дълбоко, за да не се изкара и без това малкото влага, която е вътре.
Работи ли? Виждате ли полза на практика?
Правим го сравнително отскоро. На този етап това, което наблюдаваме е, особено при пролетниците, че тръгват по-бързо да се развиват спрямо посевите на нашите съседи. По-бързо се развиват през пролетта и изпреварват засушаванията. Растенията имат по-добър хабитус. Съответно, после на кантара нещата стоят по-добре.
Извън климата с какви други предизвикателства и трудности се сблъсквате? Какво бъдеще виждате за българското зърнопроизводство?
Не знам дали някой може да предвиди бъдещето в момента. Особено през последните години, бъдещето изглежда доста неясно и несигурно. Преди поне ориентировъчно се знаеше какви са цените на зърнените култури, особено по жътва. През зимата имаше някакво процентно завишаване. Човек можеше да си прави някаква по-конкретна и точна сметка. Сега всичко стана много динамично. С много големи и резки амплитуди нагоре-надолу в цените не само на продукцията, но и на консумативите. Това създава огромно предизвикателство пред земеделците и бизнеса. Ториш със скъп тор, после цената на зърното се срива, и като теглиш чертата, се оказва, че се налага да продаваш под себестойност. Най-трудното е, че не можеш да планираш. Надявам се, в бъдеще да се получи някакво стабилизиране на цените на всичко на някакви нива.
Конкуренцията на Украйна, която вече няма съмнения, че ще бъде приета в ЕС, притеснява ли ви?
Определено – да. Притеснява ме. Виждаме, че пазарът у нас е залят с всякакъв вид евтини селскостопански продукти от Украйна. Нашият пазар се подбива и всички изпитваме финансови затруднение, защото няма как да сме конкурентни с тяхното производство. От друга страна, тези продукти идват от военна зона и не е ясно какво ядем.
Новите ДЗЕС-ове затрудняват ли ви?
Като цяло повечето от тези ДЗЕСове сме ги изпълнявали и досега. Разбира се, има някакви трудности, които се доуточняват все още. По-специално, искат да намалят срока за почвените покривки през лятото. Но така или иначе, с продълбочаването този въпрос не стой чак толкова на дневен ред, защото то си оставя растителна маса върху почвата, която покрива това изискване. Но така или иначе, ще трябва да се напасваме. Такава е ситуацията, такива са условията.
Всички казват, че държавата трябва да помага. Ако можете да кажете нещо на държавата – с какво точно бихте искали тя да ви помогне?
По-скоро бих искал държавата да не ни пречи. В земеделието има изключително голяма административна тежест, което отнема много енергия и време от основното ни задължение – работата на полето. Но разбира се, всяка помощ никога не е излишна. Особено в несигурни времена като сегашните.
Защо решихте да се включите в програмата за въглеродно земеделие Carbonsafe?
Срещнах се с представителите на Carbonsafe. Проведохме много стойностни разговори. Вдъхнаха ми изключително доверие. Бяха много открити, нямаше нищо скрито и прикрито. Това изключително много наклони везните в тяхна полза при избора ни на партньор за в бъдеще. Правят и много точни почвени анализи и дават конкретни препоръки. В днешно време тези неща са вече почти задължителни за рентабилно производство. Трябва максимално да се прецизира храненето на растенията. Разбира се, и финансовите постъпления от въглеродните сертификати не са маловажни.
Кога очаквате да получите първите плащания?
Ако всичко върви по план – догодина. Тази е базовата, първа, година. Взеха проби, измерихме количествата въглерод.
Как протича работният процес с Carbonsafe?
Много лесно и приятно. Комуникацията е отлична. Винаги са отзивчиви и отговарят любезно на всичките ни въпроси изключително бързо.
Ще може ли да продължава да се прави земеделие както досега – ори, сей, жъни…
Според мен, не. Няма да може по стария начин. Промяната на климата и изискванията, налагат промяна в технологиите и адаптация на стопанствата. Тя просто е задължителна. И без това с тези суши и с минимални обработки, пак е трудно да запазим влагата. Какво остава ако работим по стария начин и изкараме всичката влага от земята. Какво ще чакаме от тази земя? Човек трябва да се напасва и да се нагажда. Да мисли и да въвежда нови технологии и начини на производство.
Да, но за това трябват инвестиции…
Така е, скъпо е. Но то кое е евтино? Няма друг път. Старият начин на земеделие сам ще си отпадне постепенно във времето, защото просто няма да работи. При новите технологии нещата се случват по-бавно, но за в бъдеще дават някаква сигурност и по-стабилни приходи.
Оптимист ли сте за българското земеделие?
Винаги гледам позитивно на нещата. Каквото мисли човек, това се случва. Трябва да бъдем положително настроени. Вярвам, че нещата в земеделието ще вървят добре, защото в крайна сметка хората винаги ще трябва да се хранят. Да, оптимист съм. Не се отчайвам. Продължавам да работя и да търся нови пътища.
