У нас от една страна се финансират проекти, от друга се ликвидират площи, докато Франция вече стимулира изкореняването на насажденията и сега подпомага само старите си традиционни производители, а на новосъздадени не дава нищо
Веригата е запушена, вървят тънки продажби на лавандулово масло с малки обеми и по-ниски цени, констатират от Сдружението на производителите на етерични масла
Диана Ванчева
Случаят „Лавандула“ бихме могли да наречем една аграрна епопея, която се точи от доста години у нас, но днес показва, че върви към естествения си развой, който е следствие на сбъркани приоритети и невзети навреме мерки. Обуздаването на производителски мераци и такива за подпомагане и печалби без никаква експертиза, не би могло да се нарече по друг начин, освен сбъркана секторна аграрна политика, която повлича и производители и пазар по нанадолнището, без никакъв баланс.
Всъщност в един момент пазарът поставя всичко на мястото му, а днес именно лавандуловият пазар прави това. Той се взриви преди няколко години и създаде много производители, много насаждения, нови дестилерии и съответно роди големи количества суровина, но днес показва, че няма кой да я изкупи и изконсумира при такива големи количества.
Днес има много големи непродадени обеми суровина за парфюмерията, козметиката и особено за ароматерапията, казват от Сдружението за етерични масла. Организацията умишлено не желае да цитират в цифри обемите, които чакат на склад, за да не повлияе допълнително на снижение на и без това ниските цени.
Всичко това е следствие на дългогодишна секторна политика, която не беше пипната от МЗХ и при която, ако се сравни производството, очевадно е, че преди 10-15 г. България е произвеждала на година 60 т лавандула, а днес производеният общ обем е 600 тона.
При този лавинообразен растеж на реколтата, пазарът естествено не е смогвал да реагира и да нараства със същите темпове през годините. Но капката, която явно е преляла чашата му, казват днес специалистите, е появата на ковид пандемията, скършила сегментът на ароматерапията много рязко. Така показно се стига до днешната ситуация, при която
няма производител, който да няма непродадени количества лавандула от миналата година
Това посочва Константин Шаламанов от „Лавена“ АД.
При това заварено положение на липсата на какъвто и да е пазар, насажденията вече обемно тръгнаха надолу. Те се топят с 45 000 дка на година, това е станало и през 2023, сочи статистиката.
Вижда се, че 80% от този спад във вид на декари с лавандула през настоящата година се дължи на Североизтока, и по-точно на областите Добрич, Шумен, Варна, Бургас, в които преди години фермерите проявиха най-голям апетит и така раздуха големия лилав балон с мерак за нови и нови лавандулови ниви и търсене на шансове за по-голяма печалба. Разрешаваха се проекти за купуване на машини и изграждане на дестилерии.
Сега се очаква спадът в площите с лавандула да продължи и през 2024 г.
Балонът в един момент естествено се очакваше да се спука. Днес ще продължим да сме свидетели на прекратяването на лавандуловия бизнес из страната, но и на продължаване на агонията за нормализиране на бранша, който преработва, казаха от сдружението.
Дали и на какви нива неговите експерти виждат бъдещото постигане на баланс между площи, производство и пазар?
Според тях е ясно, че рязко трябва да се ограничат и площите, и производството, защото
веригата е запушена и продажбите вървят в малки обеми и съответно на по-ниски цени
което е следствие и пример за един сбъркан приоритет. Дестилаторите дадоха за пример бързата и навременна промяна в аграрната политика на Франция и нейната реакция на подобните знаци за сривове на лавандуловия пазар.
Франция веднага е започнала да стимулира фермерите си да изкореняват насажденията
И не само това – светкавично е сменила и политиката на субсидиране – сега държавата подпомага само старите си традиционни производители на лавандула, а на новосъздадените не получават нищо, а пък, ако искат – нека да си произвеждат.
Това може да се посочи като работещ механизъм, но въпросът е как и кога той може да се случи у нас, попита Николай Ненков от „Гален-Н“. На скорошната национална среща на дестилаторите той констатира, че в България продължава да се прави обратното – от една страна се финансират проекти за покупка на машини, от друга – разваляме насаждения. Това се оказва необяснимо за Сдружението на производителите на етерични масла, казаха и други от там. Според тях, когато у нас се ограничи производството, ще може количествата, които вече ги има готови за пазара, да продължат по веригата, която в момента е запушена.
Според Маргарита Александрова от Министерство на икономиката и индустрията днес за преработката на българска маслодайна роза у нас работят около 50 дестилерии, докато в сектора на лавандулата този процес се е развил до 100 преработвателни обекта.
На този фон обаче се наблюдава спад на износа на лавандулово масло. А като цяло според статистиката за периода юли 2020 г. – юли 2023 г. общият експорт на етерични масла е продължил да се забавя и се констатира, че спадът му е с 40% на годишна база.
