Климатичните промени – все по-голямо предизвикателство за българските фермери

През последните 50 години скоростта на климатичните промени значително нараства. Повишаването на температурите в някои области на страната и обилните дъждове в други краища на България се оказаха голямо предизвикателство за земеделците. Какво да очакваме в бъдеще и как да се адаптираме към промените, обясняват проф. Валентин Казанджиев и доц. Веска Георгиева от Националния институт по метеорология и хидрология „Секция Агрометеорология“.

Какво се е случило с агроклиматичните условия от 1961 г. досега и какво се очаква да се случи до 2050 г.?

През последните 50 години на цялата територия на България с изключение на крайните западни райони навсякъде средната годишна температура се е покачила с между 0,5 и 2 градуса. Това увеличение на средногодишните температури е предимно за сметка на увеличението на летните температури, което на места достига до 3 градуса. Другият сезон, в който има доста чувствително увеличение на температурите е зимата, предимно в Северна България. Най-малка е промяната на температурите през есента.

Какво означава това за земеделците? Това означава по-високи температурни суми. Удължаване на вегетационния сезон с по-ранни преходи през биологичните прагове през пролетта и по-късните преходи през есента. Пролетните преходи се изтеглят по-напред. Това може да позволи по-ранни сеитби в някои райони. Летните температури обаче депресират растенията. В Северна България отклоненията в температурите са по-големи, отколкото в Южна. Те достигат до 470 градуса за периода на потенциалния вегетационен сезон.

Какво се случва при валежите?

През периода 1991-2020 г. валежите са малко повече от периода 1961 – 1990 г. В почти цялата земеделска зона на България има увеличени с около 10% спрямо предходния период. 10% не се смята за значимо увеличение, но в Североизточна България то е доста по-голямо – между 20 и 30 процента, на места дори 40. Увеличението се дължи предимно на зимните и есенни валежи. Сумите на валежи през периода октомври – март са най-високи. Притеснителни през този период са районите около Дунав и в Североизточната част на страната, където валежите са под 250 мм. Установено е, че те са критични за запълване на еднометровия почвен слой с вода към края на влагозапасяването и при старта на вегетацията на зимните житни култури.

През вегетационния сезон  валежите са най-малко в Североизточната част на България, Черноморието и Южна България. Там те са под 150 мм, което също се счита за критично. През април и юни Черноморската зона отново е с най-малко валежи, както и през юли и август. През зимата в централната част на Северна България има намаление във валежите, докато в Североизточна България те се увеличават незначително. През април и юни има намаление на валежите почти на цялата територия на земеделската зона на България. През юли и август намалението на валежите е най-сериозно в Централната част на страната. През вегетационния сезон от април до октомври в много части на страната – Силистра, Добрич, цялата юго-източна част на страната не достига почти една годишна норма на валеж. Недостигът на валеж спрямо изпарението достига до 300 мм дефицит. Това означава, че говорим за суша.

Сушата е понятие, което се дефинира трудно и трудно се определя нейната продължителност и интензивност. Различават се няколко вида суши, но за земеделците са важни атмосферната и почвената. Класическият метод за определянето на сушата са безвалежните периоди с валежи под 1 мм. Средната продължителност на пролетните засушавания е около 25 дни, докато през лятото достигат и до над 30 дни. Но ако излезем извън средните стойности, в някои райони на страната пролетните суши достигат до 92 дни, а летните – до 127 дни в района на Генерал Тошево. В Южна България периодите на засушаване са по-продължителни.

Почвеното засушаване, тоест изчерпването на почвените влагозапаси под оптималните, е критично за почти цяла България.

Кои са факторите, от които зависи промяната на климата?

Първият са космическите фактори, които са извън нашите възможности. Другите фактори са свързани с естествените земни процеси и индустриални замърсители. Третият фактор  са процесите, които нарушават естествената атмосферна циркулация – вулкани, изсичане на гори и т.н. Според моделите на изследванията, с 95% вероятност  до 2050 г. в източната част на България се очаква увеличение на температурите и намаляване на количествата на валежите. Ако вземем месец януари до 2050 г. температурите ще бъдат значително по-високи отколкото са били в миналото. През юни средните температури ще бъдат от порядъка на 25 градуса, а в отделни райони на Централна и Южна България и Крайдунавските райони ще достигнат до 28 градуса.

Сумата на активните температури през 2023-2050 г. ще бъде в постоянен растеж. Най-големите стойности на температурите се намират в крайдунавските райони и в Централна Южна България. Разбира се и крайните югозападни райони в Петрич и Сандански. Там ще има всички условия за отглеждането на тропически култури.

Относно валежите до 2050 г. се очаква отклоненията да са отрицателни.  Средната годишна сума на валежите ще намалява. В районите на Генерал Тошево и Шабла, които са най-силно засегнатите общини, сумата на валежите се очаква да бъде между 380 и 450 мм за годината. Това, разпределено по сезони, е безкрайно малко за развитие на интензивно земеделие. Най-големи отклонения на валежите ще има в Източна България. Средната многогодишна сума на валежите през периода на влагонатрупването октомври – март до 2050 г. също не е оптимистична. Източните райони имат много малка сума на валежите през този период, която достига до 200 мм.

Тенденцията до 2050 г. е зимите да станат топли, като дните с температура под нула градуса да намалеят с една трета. Съответно летата да стават по-горещи, като дните с температура над 25 градуса се увеличават, което означава и увеличено изпаряване на влага. Годишният брой на дните с минимална дневна температура над 20 С ще нарасне драстично. Ако досега са били между 1 и 18 годишно, то до 2050 г. те се увеличават, като в Русе се очаква те да достигнат до 55. Продължителността на вегетационния период нараства закономерно. Но това не означава по-високи добиви и по-добри условия за растежа и развитието на растенията. Напротив. По-високите максимални температури водят до топлинен стрес.

Какво означава това за земеделието?

С повишаването на средните температури се удължава вегетационния период, но едновременно се регистрират баластни температури, които причиняват топлинен стрес и намаляват фертилността на растенията в периода на формиране на добивите.

Повишаването на температурите през януари и февруари предизвиква разкаляване при зимуващите култури и форсиране на развитието при ранно цъфтящите овощни видове, което ги прави уязвими при появата на мраз.

Продължителните периоди без валежи през зимата създават условия за лошо влагозапасяване на почвите, а през топлата част на годината са предпоставка за бързо изчерпване на продуктивната влага в почвата, което има неблагоприятен ефект върху продуктивността на посевите.

Преовлажняването вследствие на интензивни и поройни валежи има негативен ефект

Късните пролетни мразове причиняват сериозни щети, особено при по-рано засетите царевични хибриди и овошките, особено рано цъфтящите.

 

 

Оставете коментар

Please enter your comment!
Please enter your name here

Агротехника

Последни новини