Новият изп.-директор Живко Живков призова всички браншове да подават отсега становища и мнения за бъдещ Закон за арендата в България
Според Венцислав Върбанов, председател на асоциацията, отговорите от МЗХ на горещите въпроси застояват и се бавят
Приоритетите, перспективите и очакванията на Асоциацията на земеделските производители в България – АЗПБ днес са нови, но иначе целта е надграждане на организацията, нова комуникация с журналистите и обществото, но и нови изисквания за нови политики от страна на МЗХ.
Това разкри новото ръководство на АЗПБ в лицето на новия изп.-директор Живко Живков, познат ни от ръководството на ДФЗ преди години.
Какво смята да направи през 2024 г. асоциацията, която явно разтваря ветрилото за повече представителност, нови членове и нови заявки към МЗХ за реална съвместна работа.
Новото предизвикателство се нарича Закон за арендата, за него ще подадем ръка на всички колеги в останалите браншови организации, за да работим заедно.
Затова от днес обявявам широк и пълен диалог с тях, за да поднесат своите мнения, решения и идеи за методики. Трябва заедно да изработим един силен, ясен и категоричен закон за арендата на земята, каза Живко Живков.
Според него поземлените отношения в България плачат за нов порядък и уредба, а новите законодателни текстове трябва най-накрая да удовлетворяват и двете страни – тези, които отдават земята си и тези, които я обработват, както и да регламентират рентите и рентните взаимоотношения.
Живков обещава, че ще организират поне една кръгла маса с водещи най-добри специалисти и експерти, които да съдействат за нов модерен европейски механизъм за защита на наемателя и наемодателя, защото без тези нови отношения българското земеделие няма да може да потегли напред силно и проспериращо. Сега и двете страни не са защитени, смята той.
Венцислав Върбанов, председател на АЗПБ определено е на мнение, че на тяхната и останалите организации МЗХ продължава да е сериозен длъжник, както от гледна точка на ясен диалог, така и относно отделни отговори на становищата и предложенията им.
На наш въпрос какво мисли АЗПБ за дребните производители и защитава ли ги, той ни отговори, че според тях и дребните, и едрите се развиват при еднакви условия, но едните все още имат предимство пред другите, която празнина би трябвало да се компенсира от нюансите на аграрната политика, водена от МЗХ, докато не е станало късно. Но и днес сме свидетели на обратното, твърди Върбанов, на липсата на цялостна политика и сегментиране от страна на държавата, което да доведе до справедливост. Затова
големите стават по-големи, а малките – по-малки
което показва, че държавата не успява да изпълнява целите си.
Ако трябва да се върнем на бъдещия нов поземлен закон за арендата, който АЗПБ иска да инициира, то в него трябва да присъства регулация на всички поземлени отношения, те да бъдат разписани ясно, както и да касаят земята, която ползват фермерите от фондовете и общините.
Определено е време да се скъса с едногодишните договори, смятат от АЗПБ, защото те създават нестабилност, не дават възможност на ползватели на земя да защитят свой план или проект в рамките на една година, общо взето винаги създават напрежение в землищата, където преобладават. И се случва, че там успоредно с подписването на договори се получава и голямо изнудване, или договори въобще не се подписват, твърди Върбанов.
Конкуренцията с цената на рентите е другият голям въпрос, който е като балон и сега неминуемо ще доведе до там на някои места да гръмне. В Добруджа например, където се даваха ренти от 140-150 лева, ще бъдат принудени да дадат по 50 лева, смята той.
Що се касае до агрополитиките и отношенията с МЗХ от асоциацията смятат, че занапред явно ще трябва да дават становищата и предложенията си само писмено и така да очакват отговори и евентуално взети решения. Защото останалото досега им е показало, че се дават много предложения и устни обещания, но те после не стават реален факт и по тях не се взимат мерки. Много обещания са ни давани, но все сме лъгани, заключи Върбанов.
Сектор млечно говедовъдство в рамките на АЗПБ отново наблегна, че сега не прави нищо друго, освен да се бори неистово за оцеляване. Животновъдите вече не могат да покриват разходите си и действително са започнали да разпродават животни, за да платят сметките към доставчици. Те сочат, че при стадо с хиляда крави преди години са имали 200 000 лв печалба, а сега отчитат 700 000 лева загуба. И питат кой ще може занапред да занули подобни загуби.
В същото време общините са вдигнали цените на общинските пасища и ливади с процента на инфлационния индекс – тоест около 15%, което вече е станало много скъпо за стопаните и не могат да наемат земя.
Модуларната ставка и по-точно отпадането й, което не се случва, вече също ще отказва много животновъди. Специално за нея Живко Живков има конкретен въпрос към агроведомството: вярно ли е, че МЗХ готви промени при нея за дребните животновъди и дали това ще е правомерно като решение?
Следващият горещ въпрос на АЗПБ е кога ще стане ясно как ще се разпредели остатъкът от 34 млн лв от украйнсака помощ, определен с нова дата и ново намерение като т.нар. енергийна помощ – нищо не е направено , нямаме отговор от МЗХ как ще се отпуснат тези средства, казва Венцислав Върбанов.
Диана Ванчева
