Германия е видяла средно по 10 ферми да излизат от бизнеса всеки ден през последното десетилетие, според доклада за селскостопанската политика на германското правителство, който подтикна асоциациите и опозицията да призоват министъра на земеделието да предприеме действия.
Броят на фермите, които са затворени между 2010 и 2020 г., възлиза на около 36 000, според доклада, който федералното правителство трябва да внася в германския федерален парламент Бундестага на всеки четири години.
Това представлява спад от около 12%, което също съответства на загуба на около едно на всеки седем работни места.
За германския министър на земеделието Джем Йоздемир десетилетната политика „растеш или умирай“ е една от основните причини за голямата структурна промяна.
За да подкрепи по-малките стопанства, Германия се възползва максимално от пространството за маневриране, предоставено от ЕС в настоящия период на финансиране на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС за преразпределяне на субсидии от големи към малки и средни стопанства.
„Нашите фермери са готови за промяна, но се нуждаят от сигурност на планирането“, обясни Йоздемир в изявление, признавайки, че напоследък липсва сигурност на планирането.
Планирането е особено затруднено от силните колебания в доходите, поставяйки много стопанства под натиск, тъй като докладът говори за „значителни годишни колебания на доходите в селското стопанство“, главно поради метеорологичните условия и колебанията в цените на производителите и суровините.
„Задача на политиците е да направят рамковите условия възможно най-устойчиви на кризи, така че земеделските стопанства да могат да работят успешно и устойчиво“, се казва в изявлението на министерството.
„Липса на перспективи“ и „политическа надеждност“
Значението на сигурността на дългосрочното планиране беше подчертано и от Германската асоциация на фермерите (DBV), която смята, че политиците имат задължение да действат.
„Структурната промяна в селското стопанство се обуславя от два основни фактора: липса на икономически перспективи и липса на политическа надеждност за бъдещи инвестиции“, заяви генералният секретар на DBV Бернхард Крускен пред Euractiv.
Налице е и „прекомерна бюрокрация“, която често води до решение да се „поеме по различен път от земеделието“, когато новото поколение поеме управлението.
Но Крюскен заяви, че зависи от политиците да „създадат надеждна рамка и да не променят законовите изисквания на всеки няколко години“.
На фермерите им липсва „предвидимост и надеждност“, добави в изявление Алберт Щегеман, говорител по селскостопанската политика на парламентарната група на християндемократите от ХДС/ХСС.
Той обвини Йоздемир, че се фокусира твърде много върху проблемите на околната среда и не достатъчно върху „иновациите, инвестициите“ и укрепването на „домашния селскостопански сектор“.
Изоставане в реформите и боледуващ сектор на свиневъдството
За природозащитната организация WWF обаче данните в земеделския доклад отразяват своеобразно „изоставане в реформите“.
Въпреки че нещата в селскостопанския сектор се променят, политиците до голяма степен са в застой, главно поради липсата на подкрепа за Йоздемир и неговите планове, обясни Йохан Ратке, координатор на селскостопанската политика на WWF.
„Независимо дали става въпрос за Стратегията за биологично земеделие 2030, корекции в Общата селскостопанска политика (ОСП), далновиден закон за торовете с прозрачни счетоводни правила, съвременни разпоредби за пестицидите или надеждно финансиране за преструктуриране на животновъдството – списъкът с незавършени проекти е дълъг“, подчерта той.
Резкият спад в броя на фермите обаче се дължи основно на свиневъдния сектор, където броят на фермите е намалял почти наполовина, като повечето от 28-те хиляди ферми излизат от бизнеса.
Свинекомплексите са подложени на все по-голям натиск през последните години заради огнищата на африканска чума по свинете (АЧС) и пандемията от COVID-19, които оказаха голямо влияние върху износа, както и ниските цени на производител и увеличените разходи, например мерките за хуманно отношение към животните.
В същото време германците консумират все по-малко свинско месо през последните десетилетия. Между 1999 и 2021 г. годишното потребление на глава от населението е спаднало от 55 на 43 килограма.
