Комисията по земеделието, храните и горите не прие Годишния доклад за състоянието на националната сигурност на Република България през 2022 г., внесен от Министерския съвет на 17 ноември 2023 г.
Христо Даскалов (ПП-ДБ) се спря на текст в доклада, в който пише, че епизоотичната обстановка се запазва сравнително спокойна. Но по негови думи това не отговаря на истината, визирайки случаите на птичи грип, установените вече няколко случая на африканска чума по свинете, появяват се и случаи на туберкулоза при едрите преживни животни. „За да твърдиш подобно нещо, трябва да имаш функциониращ мониторинг в страната, който от доста години не се финансира както трябва. Така че ние не знаем какво става в страната“, каза Даскалов.
Той изрази своя почуда и от изречение, което гласи, че на база на извършения икономически анализ са определени секторите в страната, към които да се насочи извънредното подпомагане – свиневъдство, птицевъдство, винено грозде, оранжерии. „Последните две добре, но птицевъдството е един от отраслите у нас, които работят добре и по най-пазарния възможен начин, защото то задоволява на 100 процента нуждите на страната от птиче месо и може би 30 процента от това в Северна Македония“, посочи Даскалов, допълвайки, че износът не се ограничава само дотам, а се разпростира и в останалите ни съседки.
По отношение на свиневъдството той информира, че то също задоволява вътрешното потребление с прясно месо и освен това то изнася продукцията си извън България.
Васил Василев, секретар на Съвета по сигурността към Министерски съвет, представи в резюме доклада, според който през 2022 г. българското селско стопанство се е развивало със стабилни темпове, което предполага, че не са били налице съществени заплахи за продоволствената сигурност на държавата. Същевременно е установено, че са необходими допълнителни усилия за повишаване на устойчивостта и гъвкавостта на агрохранителния сектор с цел по-успешно преодоляване на кризи от различно естество. Оценено е, че това предполага активизиране на инвестиционните процеси и ускорено внедряване на иновации и цифрови технологии в земеделската практика като база за нарастване на продоволствието и по-ефективно използване на наличните ресурси.
Според доклада, за реализация на тези цели съществен принос ще имат заложените интервенции в Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., както и изпълнението на предвидените в Националния план за възстановяване и устойчивост инвестиции в областта на селското стопанство. Отчетено е също така, че през 2022 г. зърненият баланс в България е останал стабилен, а секторът на зърнопроизводството продължава да бъде силно експортно ориентиран.
В документа се посочва, че селското стопанство в страната ни е гарантирало в голяма степен нейната продоволствена сигурност. Според предоставените данни вътрешното потребление на повечето селскостопански продукти се задоволява предимно от местно производство.
Съгласно доклада основна заплаха за продоволствената сигурност представлява намаляването на обема на селскостопанското производство, независимо от причините.
Вследствие на това усилията следва да са адресирани към създаване на условия за устойчиво развитие на аграрния отрасъл чрез целенасочено използване на инструменти за укрепване на конкурентоспособността на икономическите структури, ефективно управление на рисковете съхраняване на жизнеността на селските райони и ограничаване на тяхното обезлюдяване.
Отчетено е, че в условията на продължаващ военен конфликт на територията на Европа, предизвикателствата, свързани с безпрецедентното поскъпване на продоволствените ресурси, затрудненията в доставките и нестабилността на пазарите затрудняват нормалното функциониране на участващите в агрохранителната верига.
По данни на НСИ през 2022 г. общият индекс на цените на стоките и услугите за текущо потребление в селското стопанство е по-висок с 35,2 процента спрямо предходната година. Това допринася за по-високи цени по цялата верига на предлагане, което създава обективен риск за осигуряването на качествени хранителни продукти на достъпни цени за българските потребители, особено за тези с по-ниски доходи.
Отчетената инфлация за 2022 г. е с 16,9 процента спрямо предходната година, а цените на хранителните продукти и напитките са нараснали с 26,1 процента
Войната в Украйна също е поставила селското стопанство и предприятията от хранително-вкусовата промишленост пред значими предизвикателства, свързани с безпрецедентно нарастване на цените на основните производствени ресурси – енергия, торове, фуражи и несигурност на земеделските пазари.
Кризисната ситуация допълнително е влошила традиционно ниската ликвидност в земеделските стопанства и малките и средни предприятия, преработващи селскостопански продукти.
Оценено е също така, че влошената вътрешнополитическа обстановка е имала негативно влияние върху конкурентоспособността и устойчивостта на земеделските стопанства. Пазарната им уязвимост се е засилила, което в средносрочен план може да създаде потенциален риск от свиване на производството на селскостопански хранителни продукти
В доклада е отбелязано също, че промените в климата оказват своето пряко влияние върху основните водоизточници, а дефицитите при поддръжката на защитени съоръжения и при осигуряването на проводимостта на реките продължават да създават опасност от увреждане на жилищни и земеделски площи в критичната инфраструктура.
В редица населени места се запазват проблемите с осигуряването на питейна вода заради засушване или наличие на химични или биологични замърсявания във водоизточниците.
