През изминалата година цените на зърнените култури в България регистрираха намаляване от близо 1/3. Този спад беше резултат от волатилността и несигурността на глобалните зърнени пазари. Фермерите се сблъскаха с предизвикателства, причинени от войната между Украйна и Русия през първата половина на 2022 г., която доведе до рязък скок в цените. Впоследствие обаче пазарите се стабилизираха на нови нива, намалени спрямо началото на конфликта.
Като малка страна, България беше изложена на световните тенденции и не разполагаше със способността да повлияе на тях. Така цените на зърната в страната следваха глобалните тенденции, въпреки усилията и трудностите, пред които се изправиха местните производители.
Към 8 януари 2024 г., цените на пшеницата в България показват спад от 28% спрямо предходната година. Текущата цена за тон хлебна пшеница на ДАП пристанище е 407 лв/т, в сравнение със 567 лв/т преди една година, което е намаление от 160 лв/т. Фуражната пшеница също поевтинява с 33% до 375 лв/т. В сравнение с предходната година, разликата между хлебната и фуражната пшеница се увеличава, като в момента фуражната се търгува с отстъпка от 32 лв/т спрямо хлебната. Причината за този спад в цените може да се свърже с дъждовете преди жътвата, които доведоха до намалено качество на реколтата. През 2023 г., само 48.7% от произведената пшеница отговаря на изискванията на мелничарския отрасъл за производство на висококачествени брашна за хляб и хлебни изделия, в сравнение с 66.3% през 2022 г.
За разглеждания период, цените на зърната в България показват следните изменения:
- Царевицата губи 31%, намалявайки от 525 лв/т на 360 лв/т.
- Ечемикът поевтинява с близо 37.5%, търгувайки се на 322 лв/т.
- Цените на рапицата спадат с 30% до 753 лв/т на ДАП Варна/Бургас.
- Слънчогледът изтрива 27% от стойността си, търгувайки се на 750 лв/т на пристанище.
Въпреки по-слабите добиви в България поради сушата тази година, цените на слънчогледа и царевицата се стабилизират и следват регионалните и световни пазари. Забраната за внос на зърно от Украйна, въведена през май, не довежда до увеличение на цените, което потвърждава обвързаността на българските фермери с глобалните зърнени пазари. През 2024 г., фермерите очевидно ще се насочват към намиране на начини за намаляване на себестойността на производството, за да останат конкурентоспособни и рентабилни.
