Румъния се превърна в истинска „експортна врата“ за Украйна. През миналата година през нейната територия транзитно е минавало 60% от зърното на страната за износ. До каква степен инфраструктурата може да се справи с подобна инвазия? И ще успеят ли румънските власти да изпълнят обещанието за увеличаване на транзитния капацитет за украинско зърно до 4 милиона тона на месец?
Европейският съюз сега налива много пари в модернизацията на пристанищата, изграждането на нови контролно-пропускателни пунктове и магистрали.
Докато другите съседни страни виждат Украйна само като конкурент на селскостопанския пазар, Румъния видя за себе си огромни възможности за развитие и увеличаване на печалбите си.
И тогава беше като гръм посред ясен ден: в Румъния фермерите също излязоха да блокират магистралите заедно с пътните превозвачи.
Както обясни Сезар Георге, основател на консултантската компания AGRIColumn, по време на срещата на Trend and Hedge Club, протестира малки фермери със 50-100 хектара.
Сезар Георге
Основател на консултантската компания AGRIColumn
„Какво разпали тази стачка? Действия на правителството. В началото имаше много големи забавяния от страна на правителството в изплащането на субсидиите, а не в изплащането на компенсации за сушата. И тогава, от 1 януари, данъците се увеличиха – допълнителни 3,5% се премахват от цената. Плюс това цените на логистиката са се увеличили с 60-70% на някои места. Например, ако по-рано цената на железопътния транспорт от Западна Румъния до Констанца беше 22-24 €/t, сега е 35 €/t, никой няма да ви отведе по-ниско. Същото е и за автомобилния транспорт – плащахме 17 евро/т за 70-километровото пътуване до Констанца, сега е 25-27 евро/т.“
Дребните фермери също очакваха цената на зърното да се повиши.
„Това е един вид общност, срещат се по кръчми, а само се говори, че цената е на път да тръгне нагоре… Затова още седят на резервите си“, отбелязва експертът.
От друга страна, големите фермери са добре капитализирани, разбират какво се случва с цените, „разбират тази игра и знаят как да я играят.“ Затова и те не присъстваха на протестите.
Според последната информация има известен напредък в тази ситуация – румънското правителство успя да договори първия пакет от мерки със земеделските производители. Затова бяха отблокирани контролно-пропускателните пунктове „Халмеу-Дякове“ и „Порубне-Сирет“.
Сега за развитието на румънската инфраструктура.
Нова магистрала
Новината, че нова автомагистрала А7, Autostrada Moldovei, се строи 24/7 (поне така беше преди протестите), се разпространи из украинските медии.
Какво е това бързане? Магистралата, която е дълга 450 км и е част от Паневропейския коридор, трябва да бъде построена до 2027 г., в противен случай румънското правителство ще остане без европейско финансиране. Между другото, около 3 милиарда евро за строителство бяха отпуснати от ЕС чрез Националния план за устойчивост и рехабилитация (PNRR), а останалите разходи се компенсират от правителството на страната.
Защо тази новина предизвика вихрушка от радост в Украйна, дори сред тези, които са далеч от транспорта? Защото магистралата минава през Бузъу, Фокшани, Бакъу, Роман, Паскани и Сучава, свързвайки се с украинската магистрала М19 близо до Сирет в района на Чернивци. А това означава, че за Украйна ще се отвори нов европейски транспортен коридор.
Тарас Висоцки
Първи заместник-министър на аграрната политика и храните на Украйна
„На първо място, това е възможност за намаляване на разходите за логистика, доставка на украински селскостопански продукти в страни по целия свят. Защото ще бъде възможно да се премине през Румъния по-бързо, с по-малко опашки, с по-малко очаквания да се мине през Румъния и до морските пристанища по отношение на износа по море, и към други европейски страни“, каза Тарас Висоцки, първи заместник-министър на аграрната политика и храните на Украйна, в ефира на телетона United News.
И още нещо. Autostrada Moldovei в крайна сметка трябва да свърже Черно море (пристанище Констанца) чрез магистралите A2 и A0 с контролно-пропускателния пункт Siret и магистралите от Украйна чак до Полша. И там ще се пресече с най-важния инфраструктурен проект в Централна и Източна Европа – Via Carpatia. Тази магистрала свързва Средиземно море, Черно и Северно море и преминава през 7 страни-членки на ЕС: Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Полша и Литва.
Още една „врата“ към Румъния
През цялата есен румънската страна продължи работата по изграждането на транспортен мост над река Тиса. Той ще свърже двете държави в рамките на новия контролно-пропускателен пункт – Била Церква – Сигету Марматией.
Мостът се състои от два успоредни 260-метрови участъка с по две платна във всяка посока, каза първият заместник-началник на Областната военна администрация на Закарпатия Мирослав Билецки. На самия пункт ще бъдат предвидени по 5 ленти за всяка посока: една лента за автобусите, две ленти за леките автомобили и още две за товарните автомобили.
Румънците са си поставили амбициозната цел да завършат цялата работа по моста през есента на 2024 година. Инвестициите възлизат на 35,5 милиона евро (отново: част от парите бяха отпуснати от ЕС, а част от правителството). Освен по изграждането на моста, в момента се работи и по изграждането на административни сгради на пункта.
Но от украинска страна, според последните съобщения в медиите, все още не се върши работа. Продължава прехвърлянето на терени за пункта. Кога ще започне строителството? Никой не говори. Медиите пишат, че проектът се нуждае от инжекции в размер на 1,6 милиарда гривни.
Наскоро Държавната агенция за възстановяване и развитие на инфраструктурата на Украйна също съобщи, че Украйна и Румъния работят по нов проект за товарния контролно-пропускателен пункт „Била Криница-Климаути“.
Така че ще има поне две нови „пътни врати“ към Румъния.
Пристанище Констанца: тесни места
През 2023 г. пристанище Констанца е превозило 36 милиона тона зърно, което е с 50% повече в сравнение с предходната година. Това се случи не само поради рязкото увеличение на доставките от Украйна (украинското зърно представлява около 40% от общото или 14 милиона тона в сравнение с 8,6 милиона тона за цялата 2022 г.), но и поради модернизацията на инфраструктурата, пише Ройтерс с позоваване на пристанищната администрация.
Но не всички участници на пазара могат да се съгласят с това.
Дмитрий Казанин
Директор на транспортно-логистична компания TEUS
„Най-натовареното пристанище с украинско зърно е Констанца, но то не се развива толкова активно. И като цяло не виждам финансиране за развитието на пристанището, защото румънците искат украинските предприемачи да инвестират и да останат там. Логично е. Те обмислят точно такова сътрудничество, за да избегнат рисковете, когато се отвори голяма вода“, каза Дмитрий Казанин, директор на транспортната и логистична компания TEUS, в интервю за списание Shipping през ноември.
Оплаквания, че пристанищната инфраструктура в Констанца е претоварена и липсват допълнителни кранове, котвени стоянки, влекачи и др., са чувани и преди от участници на пазара.
През октомври Микола Горбачов, председател на Украинската зърнена асоциация, съобщи, че Украйна и Румъния са се договорили да създадат 5 котвени стоянки за претоварване. Надеждите бяха, че първото място за закотвяне ще бъде готово през октомври-ноември. Украйна дори предостави на Букурещ ясни координати за тези места за закотвяне, а някои румънски компании се съгласиха за осъществимостта на тяхното местоположение. Не беше писано да бъде.
Едва наскоро стана известно от генералния директор на украинската дунавска корабоплавателна компания Дмитро Москаленко, че румънската страна обещава да проведе търг и да разработи регулаторна рамка през януари-февруари, а през март да пусне такъв място в експлоатация.
Също така, според него, Констанца планира да въведе онлайн опашка за обработка на шлепове.
„Демюрейдж на баржите в Констанца означава допълнителни разходи за собствениците на товари и катастрофална загуба на ефективност на флота“, каза Дмитро Москаленко.
Опашката от 500 баржи по време на пиковия сезон беше видяна от основателя на консултантската компания AGRIColumn, Сезар Георге. Той описва ситуацията с инфраструктурата в пристанището по следния начин. В Констанца има 7 основни терминала, които се експлоатират предимно от мултинационални компании.
Сезар Георге
Основател на консултантската компания AGRIColumn
„Още преди украинското зърно да потече към Констанца, износът на пристанището възлизаше на 20-24 милиона тона (ако вземем предвид продуктите от Сърбия), но дори и тогава румънските камиони се редяха на опашка извън пристанището. А сега износът възлиза на 36 милиона тона. Станах свидетел как шофьори се бият помежду си и полицаите не правят нищо“.
Според него с инфраструктурата, с която разполага пристанището на Констанца, то може да си позволи да претоварва не повече от 33-35 милиона тона годишно. Такъв поток от зърно все още може да бъде контролиран по някакъв начин.
Сезар Георге отбелязва още, че ако вземем предвид географията на местоположението на съществуващите терминали, няма място за разширяване на капацитета им. Единственият изход е да се изградят 2-3 отделни терминала. Изграждане на складова база за 250 хиляди квадратни метра. евро ще струва 120 млн. евро. И това ще отнеме 2-3 години. Освен това съоръжението трябва да бъде изградено, като се вземат предвид напредналите разработки в тази област.
„Според мен това е утопия. Това е въпрос на финансиране, получаване на разрешителни. 120 милиона евро, които да платите днес, а след това какво получавате от това? В продължение на 50 години в пристанището не е построено нищо. И дори не знаем защо румънското правителство не е задължило собствениците да направят поне нещо там. Следователно, ако няма политическа воля, тогава нищо няма да се направи в пристанището“, заключава румънският експерт.
Подобрения в пристанището на Констанца
Според Алина Шую, анализатор в румънския сайт AgriPortal, миналата година румънското правителство е отпуснало 1,44 милиарда леи (300 милиона евро) за модернизацията на Констанца.
Тези средства ще бъдат изразходвани за възстановяване на пътната инфраструктура, пътища за достъп до пристанището и обновяване на вътрешната пътна мрежа. В края на краищата, пътищата за достъп до пристанището и мрежата от вътрешни пътища са проектирани преди 1989 г. и не са предназначени за огромен поток от зърновози. Част от средствата ще бъдат използвани за модернизиране на електропреносните мрежи, ремонт на канализацията и водоснабдяването.
Тя отбеляза още, че проблемът с опашките за коли в пристанището е решен.
Алина Шиу
анализатор на румънския сайт AgriPortal
„Пристанищната бизнес асоциация на Констанца (CPBA) изигра значителна роля в цифровизацията и опростяването на трафика по време на митническите процедури. По нейно предложение пристанището успешно внедри дигитална система за управление на трафика, която реши спешния проблем със задръстванията“.
По думите й през лятото пристанището обработва средно по 2 хиляди камиони на ден.
Освен това през 2023 г. с европейски средства (говорим за сумата от 12,69 милиона евро с ДДС) съществуващият път между Gate 10 bis и Gate 10 беше разширен до 4 платна. По-специално, в рамките на пристанището са положени 982 м и е направено кръгово кръстовище, адаптирано към значителния трафик на дълги превозни средства с ремаркета или полуремаркета.
Други 15 милиона евро бяха инвестирани в модернизация и опазване на околната среда. По-специално е закупен многофункционален танкер за събиране на отпадъци от кораби, модернизирана е алармената система, а на кейовото място е оборудвана платформа, чието оборудване позволява събиране на отпадъчни води от кораби и пречистването им.
В същото време се работи по модернизиране на железопътната инфраструктура.
Колко удобно ще бъде пристанището за износителите през 2024 г.?
Според Алина Шиу работата по модернизацията на пристанището ще продължи и през 2024 година. Общата стойност на проектите се оценява на 476 милиона евро.
Какво е планирано? За 50 милиона евро пътят между Порт 7 и кръстовището на Пътния мост при км 0+540 на Дунавския канал – Черно море и Порт 9 и Порт 8 ще бъде разширен до северната част на пристанището.
Други 180 милиона евро ще бъдат изразходвани за драгиране в Констанца (зони Констанца, Мидия и Мангалия), включително разширяване на Медианния вход. Ще продължат инвестициите в модернизация и разширение на пътната инфраструктура, електроразпределението (втори етап на проекта) и др.
Проектите на обща стойност 218 милиона евро са на финалния етап на подготовка. Алина Сиу казва, че тези проекти включват втория етап от развитието на железопътните възможности на пристанището, създаването на кейови места в района на Констанца-Мидия, изграждането на фотоволтаичен енергиен парк и паркинг в близост до магистрала А4 и др.
И накрая. Наскоро Европейската комисия одобри програма за помощ в размер на 126 милиона евро за Румъния в подкрепа на пристанищата, които са изправени пред увеличаване на потоците от началото на пълномащабната война в Украйна.
Програмата ще бъде валидна до 31 декември 2024 г. Помощта ще бъде предоставена под формата на безвъзмездни средства в размер до 10 милиона евро на логистични компании, опериращи в румънски пристанища. Става дума за пристанищата Констанца, Галац, Джургия на източната граница на ЕС и Поарта Алба, Мидия и Наводариканал – Дунав – Черно море. А също и за „сателитните пристанища“ на Констанца – Медиа и Мангалия в канала Сулина.
