В живописната долина на река Струма, в сърцето на гордия Пирин, се намира биоферма Моравско село. Тук на открита площ от 700 дка и закрита от 50 дка оранжерии Росица Телкеджийска и семейството й, отглеждат над 40 култури целогодишно. С много любов и грижа към храната, природата и здравето на хората.
Технологията на производство е изключително интересна и си заслужава да бъде видяна от всички, за да им вдъхне кураж, че успешно зеленчукопроизводство и овощарство, и то био, е възможно и в България.
Затова Моравско село отвори вратите си за посещение по време на открит ден на биологичните ферми. Посетители бяха ученици от Селскостопанските гимназии в Разлог и Сандански, Югозападния университет, както и фермери от региона, дошли да почерпят опит.
Моравско село е еталон за биологично земеделие не само за България, но вероятно и в света. И не само за чисто, биосертифицирано производство, с много голям асортимент на сезонно предлагана продукция, но и за къси вериги за доставка, логистика, внедряване на иновации, и желание за постоянно развитие.
Начинът за развитие в земеделието според Росица Телкеджийска, е или да влагаш всеки един свободен лев година след година в развитие, или да дойдеш в земеделието с готови пари. В Моравско село не са от вторите. Всичко постигат с труд, любов и много инвестиции вече 20 години. Започват от 25 дка в землището на град Кресна, за да достигнат днес, след 20 години, до 700 дка.
Постепенно се инвестира в логистика, техника, работна ръка, сертифициране по различни стандарти, включително Global Gap. Разработва се пазара и днес продуктите на Моравско село са търсени от потребителите на търговските вериги. Моравско село само прави логистика и дистрибуцията си. На ред са складовите и хладилни бази, в които продукцията да се окрупнява на партиди, за да може да излезе и на международните пазари.
И другото е работа, никога не пропуска да каже Роси. В земеделието според нея е много важно да си оптимист, защото трудностите са ежедневие. Лесно няма никъде, казва младата земеделка.
С помощ от държавата са закупили поточна линия за миене на моркови, и в момента са подали документи по друг проект. Но Роси казва, че не е почитател на тези проекти. Процедурите са дълги и тромави, често водят до загуба на време и сили. Предпочитат да работят с банки и лизинги. „Така можем да останем градивни, а не да се ядосваме, че някое правителство се е сменило и ще чакаме проекта още 2 години“, обяснява Росица.
Моравско село е и прекрасен пример за приемственост в земеделието. Росица Телкеджийска е второ поколение земеделец. Тя продължава бизнеса на своите родители, които започват преди 30 години с биохотела Моравско село и фирмата за дистрибуция на биологични препарати Амитица, а нейните деца учат земеделски специалности в чужбина и ще се върнат в България, за да продължат.
„Подбираме културите, които отглеждаме според желанията на потребителите, обяснява Росица Телкеджийска. Много е важно потребителят да има възможност да стига до фермера, който го храни. Едно от най-важните неща е хората да знаят от къде идва храната им“.
В оранжерията прави впечатление, че навсякъде между редовете има насадени подправки – копър, босилек, чесън, целина, тученица, лапад, коприва, и т.н. В момента в оранжерията има домати, краставици, зелен боб, сладък и лют пипер.
Лютият пипер заслужава отделно споменаване, защото от него Роси прави фантастичното си сладко от люти чушки, което наскоро покори дори сърцата на дубайски топ-готвачи, и на самата Силвена Роу.
На откритите площи в момента има моркови в няколко цвята, лук – кромид и зелен, картофи, тиквички, разсад, дини, пащърнак, цвекло, зелета и кейл. Доматите са три вида – чери, Ръгби и червен на турска фирма. Проблемът с българските семена е, че нямат транспортна стабилност и веригите не приемат такава стока.
Най-важното за вкуса на зеленчуците е здравата почва, обяснява Росица. Всичко е единен организъм. Когато почвата е здрава и не е замърсена с химия, тя е жива. Тогава и растенията са здрави и вкусни. Използват многокомпонентни смески за подобряване на почвата. Те потискат плевелите и вдигат съдържанието на хранителни елементи в почвата. Важното е почвата да си почива. В Моравско село почвите са наносни и леки. Използват само и единствено проверени препарати и технологии, предлагани от Амитица.
Включително много бактерии, които стимулират разграждането на растителните остатъци, които стават на минерали в почвата. Т.нар зелено торене. Семената и разсадите задължително се обеззаразяват с Екопроп.
Картофите са на 150 дка, сорт Сорая. При биологичното производство на картофи е важно сортът да има генетичен потенциал за силно и здраво растение. В момента се окопават с италианска окопна машина, т.нар. колибри. Окопава междуредово до 2 см от растението и едновременно загърля растенията. Предшественикът е пащърнак. Торят се с Биоазото, бавноотдаващ азот, птичи тор. Той също така повишава съдържанието на въглерод в почвата, а това е много важно за плодородието. С телените червеи се справят само и единствено с Натуралис. „Но почти нямаме проблем“, казва Роси. Даже в картофите не и се е случвало, само при моркови при оставяне на нивата от 4 месеца.
Разбира се, проблемите не подминават и Моравско село. Липсата на работна ръка неминуемо и тук води до все по-голяма механизация на производството, а това означава известно намаляване на отглежданите култури.
Големи са инвестициите в напояване. Те никога не спират. В собствените земи изграждат стационарни поливни инсталации, а в тези под аренда – подвижни макари. Но и тук има тънкости. Всяка култура има различни изисквания към начина на поливане.
Защо био? Росица казва, че никога не е имала вариант да прави друго. Хотелът Моравско село в Предела, който принадлежи на нейните родители е сертифициран за био хотел през 2003 г, и е предопределил по-нататъшното развитие. Започват с малки площи за клиентите, но доволните са толкова много, че днес стигат до 700 дка, а чистата българска храна става кауза за цялото семейство. И е разбираемо. Дори и най-непредубеденият потребител лесно може да направи разлика между вкуса на храната от биоградините Моравско село и тази, отгледана по „химичен“ начин.
Българска храна няма, категорична е Росица Телкеджийска. Който и да се захване с такова производство и го прави с любов и мерак, проблеми с пазара няма да има. Затова и за Росица Телкеджийска е мисия да привлече младите в земеделието. Не спира да прави съвместни проекти с училища и гимназии, в които обяснява на децата какво е земеделие и пали любовта им към него.
