Зелената сделка е възможност, а не задължение
Най-вредната дума в земеделието е „проект“. Втората по вредност е „схема“. Въпросът, който чуваме все по-често: „Този препарат по схемите ли е?“ звучи не просто двусмислено, но и жалко. Ако е по-схемите, значи става, ако не е по схемите, дори да е добър и да върши работа – не става. Схемите, дори и екосхеми, затова са схеми, за да им намерим цаката. Например, с фактури за по 0,50 лв. И изведнъж на пазара се появи огромно предлагане на препарати „по схемите“. Често на нереално ниски цени, каквито е подозрително да съществуват. И всички тези схеми са призвани да отговорят на изпълнението на Зелената сделка, както я разбираме в нашия си Стратегически план. Има пари – трябва да ги усвоим.
Но целта на Зелената сделка е друга. Тя е възможност да направим нещо по-добро за мястото, на което всички живеем и да оставим здрава земя на бъдещите поколения, пред които всички сме в дълг. И тези, които положат допълнителни усилия в тази посока трябва да бъдат компенсирани за тяхната отговорност и смелост да бъдат първопроходци. Затова са и прословутите екосхеми. Зелената сделка обаче не е задължителна. Който не иска да я прилага, просто не кандидатства по въпросните схеми, взема базовото подпомагане на площ и използва препарати, които смята, че му вършат работа. А който е осъзнал, че трябва да поеме допълнителни ангажименти, нека да бъде възнаграден и с право.
Подпомагането по екосхемите е компенсация. За да произвеждат земеделците храна по определен начин, който цели запазване на биологичното разнообразие, опазване на почвите и водите, повишаване на почвеното плодородие и т.н., чрез поемане на допълнителни агроекологични ангажименти. То е свързано със спазването на определени задължения, при извършване на земеделска дейност. И заплащането за еко схемите е точно тази компенсация за опазване на почвите, които ще се отблагодарят с повишено плодородие и приходи от въглеродни сертификати. Но екосхемите не са задължение.
В случая става дума за екосхемата за намаляване на използването на пестициди. При нея е задължително изискването за неприлагане на ПРЗ от 1-ва професионална група. За да бъдат допустими фермерите, могат да използват алтернативно една от двете опции: или неприлагане на ПРЗ от 1-ва група едновременно с неприлагането на тотални хербициди: или неприлагане на ПРЗ от 1-ва група с прилагане на феромонови уловки, полезни биологични агенти, бактериални или гъбни агенти, като има разширяване на списъка им.
Списъкът на разрешените препарати по схемата е кратък. И това е нормално. Има строги правила. Не могат да се включат всякакви агенти, само и само всички да са доволни. Това е тежко нарушение и ще доведе до санкции от ЕК. Разбира се, списъкът трябва да бъде разширен, защото има добри препарат, които не са попаднали в този списък за момента. Но малко или много, все пак има достатъчно, за да могат фермерите да се справят със Зелената сделка.
По предложение на БАБХ процедурата за разрешаване на продукти за растителна защита с нисък риск беше облекчена, като при взаимно признаване досието не се изпраща за оценка в ЦОРХВ, което съкращава времето за разрешаване от 120 на 60 дни, също така не се заплаща такса в БАБХ от страна на заявителя. Засега обаче това е само добро пожелание и на практика не се е случило. Регистрациите вървят бавно и тегаво.
Бившият министър Десислава Танева пред изпълнителната власт на едно от изслушванията на тогавашния служебен министър Явор Гечев в Народното събрание подчерта, че БАБХ трябва да създаде „бърза писта“ за регистриране и пускане на пазара на щадящи препарати за растителна защита и на биоагенти, вкл. които не са споменати в Стратегическия план. Трябва обаче да се изясни понятието „биоагенти“. Тук влизат и гъбните и бактериалните такива, а не само насекомите.
Това, което е важно обаче, е да се работи отговорно, а не всички възможни препарати да се регистрират по схемите, само и само, за да се усвоят средствата. Доклад на ООН от началото на тази година „Укрепване на програмата 2020-2030“, посочва, че глобалната агрохранителна система
е нефункционална, неефективна, несправедлива, неекологична и неустойчива – при положение на криза може да настъпи глад. Светът все още не може да излезе от сянката на КОВИД-19 и конфликта в Украйна. Като резултат от това се очаква до 2030 г. глобалната икономика да загуби 51 трилиона долара. Докато недостигът на инвестиции за целите за устойчиво развитие до 2030 се е удвоил, достигайки 34 трилиона долара.
През 2020 г. почти всеки трети човек е имал достъп до адекватна и питателна храна, а устойчивите диети не могат да бъдат достигнати от 40 процента от населението на земята. Бедността и гладът в световен мащаб се увеличават за осма поредна година – последните данни сочат, че 828 млн. души са си лягали гладни през последната година. И това се случва не въпреки повишената химизация на земеделието, а благодарение на нея. Почвите трайно се изтощават, добивите падат, вредителите стават все по-резистентни.
Климатичните промени поставят агрохранителните системи пред изпитание. В някои региони са засегнати основни култури и се очаква добивът да бъде намален до 25 процента. Световната агрохранителна система има стойност – годишно тя се изчислява на 14 трилиона долара, което 20 процента от световния БВП. Тя носи много сериозни ползи, но трябва да бъде управлявана добре, Поради неправилни практики 12 трилиона долара се губят, а 2 трилиона долара се разпределят за екологични вредни субстанции.
Очевидно се налага промяна на цялата матрица. В мисленето за екосхемите. Които да не са само схеми. А шанс да изпълним дълга си пред нашите деца. За целта си заслужава да положим малко повече усилия, които ще се отблагодарят.
Ася Василева
