Миналата седмица Националната асоциация на професионалните агрономи проведе първото си общо събрание с новоприетите си членове. Как протече то разказва агр. Димитър Витковски, председател на УС на Националната асоциация на професионалните агрономи.
Събранието беше доста емоционално. Вече имаме много нови членове и непрекъснато се присъединяват нови колеги. Периодът е наситен с много работа на полето и въпреки това много колеги дойдоха към срещата. Радвам се, че има много млади колеги, на които ние – по-опитните трябва да предадем нашия натрупан през годините опит.
Като всяка сбирка на агрономи, много време отделихме на чисто професионалните предизвикателства. Говорихме много на тема какво се случва в земеделието, какви са причините и може ли нещо да бъде подобрено.
И друг път съм казвал, че миналата година регистрирахме тригодишен спад в добивите на земеделските култури. От това, което наблюдавам на полето, за съжаление тази тенденция вероятно ще продължи. Разбира се, това се дължи отчасти и на климатичните промени. Но има и други важни фактори, които в голямата си част са чисто субективни.
Поради икономически предпоставки голяма част от фермерите са се фокусирали върху три основни култури – пшеница, слънчоглед и, в по-малък процент, царевица. От агрономическа гледна точка, за да се поддържа почвеното плодородие и да имаме здрави растения и високи добиви, сеитбооборотът между отделните култури трябва да е в пъти по-голям. И ако при пшеницата не е проблем да се върне на същото място след 1-2 години, при слънчогледа този период трябва да бъде 3-4 години. Единствено царевицата може да се отглежда като монокултура, но не повече от 4-5 години, въпреки че някои автори казват, че може и 10 години.
Причините за това са много. На първо място всяка една култура си има своите собствени патогени. Те се съхраняват в растителните остатъци и се натрупват в почвата. Натрупват се в региона и рано или късно, когато техният критичен брой е достатъчно голям, започват да носят негативи за реколтата. Колкото и растителната защита да е силна като наука, а химията да е силна като химия, има ситуации, в които не можем да се преборим само с химия, ако не си помогнем и със сеитбообороти. Тази част от проблема повечето производители я знаят.
Но втората причина е доста по-малко известна. Всяко растение има свой тип коренова система и свой начин на черпене на хранителни вещества от почвата. Пшеницата развива основната си коренова система на дълбочина до 15 см., докато царевицата и слънчогледът развиват своите на дълбочина 25-35 см. От тази дълбочина те черпят хранителни вещества за изхранване на растенията. Но всяко едно растение черпи хранителни вещества по специфичен начин и отделя определени аминокиселини.
Почвата е правилно да се нарича почвен комплекс, защото тя е един много сложен комплекс. Растенията са се научили да извличат от нея необходимите им почвени вещества. На следващата година, с различни растения, почвата успява да възстанови тези вещества, които са били извлечени от нея, и след известен период от време те отново са налични в усвоими за растенията форми. Когато този период се сгъсти и растенията идват твърде бързо на същото място, периодът на възстановяване на почвения комплекс се забавя. Почвата не може да се възстанови толкова бързо и растенията започват да страдат. Разбира се, внасянето на торове – и органични, и химични, осигурява наличието на тези хранителни елементи в почвата. Но самият почвен комплекс трябва да ги преструктурира по определен начин, за да бъдат усвоими за растенията. И точно този процес започва все повече да се затруднява.
Имаме проблеми с начина на хранене, имаме натрупване на патогени – не само на листни и на стъблени, но и на почвени патогени. Всеки може да види слънчогледите по полетата, които тази година са тип „черноморски вълни“. Растения, засети по едно и също време, се развиват по различен начин. Растенията ни показват, че имат проблем с нападения от почвени патогени.
Освен основните гъбни болести – фитофтора, питиум, ризоктония, които нападат слънчогледа, колеги от страната споделят, че намират и т.нар. бактериален екзудат по корените на слънчогледа. Това е развитие на определени типове бактерии, които се развиват по корена. Те имат специфични отлагания и също затормозяват растежа, като не им позволяват да развият коренова система, която да изхрани растенията. Така започват да се трупат негативи, които се проявяват в количеството на добивите. Всички тези причини се наслагват и добивите намаляват година след година.
Както винаги съм казвал – растението има една единствена цел – да се възпроизведе. Него въобще не го интересува какъв добив е необходим на фермера. А нашата цел е точно тази – да помогнем на растението да разгърне максималния си потенциал, защото на нас ни трябва добив, който да ни донесе някакви прилични приходи. И все повече фермери трябва да се замислят по темата как да помогнат на растенията да разгърнат максимално потенциала, който имат.
На събранието на НАПА по този въпрос станаха много интересни дискусии. Някои колеги казват, че фермерите нямат как да гледат други култури, тъй като икономически не им е изгодно. Да, напълно съм съгласен с това. Но има и по-страшно. Ако след 5-6 години, както продължават да ескалират нещата, започнем да отчитаме нулеви години за някои култури? Това дали е по-добър вариант отколкото отделянето на средства за вкарването на минимални площи с нови култури? Ако трябва да се засили ротацията с междинни и покривни култури. Всеки един фермер трябва да избере вариантът, който работи за неговите полета и финансовите възможности, които има. Но процесът трябва да започне сега, защото вече сме второто полувреме на мача и ще бъде много страшно ако мачът бъде свирен с нулеви години.
Друга професионална тема, която дебатирахме с колегите, е че през последно време започнаха да се развиват доста акари по зърнено-житните култури, от групата на т.нар. ериофидни акари. Интересното е, че тази група акари преди се е контролирала от органофосфорните инсектициди. Но те вече от доста време са забранени. В момента от това което има на пазара се използват циперметрините и делтаметрините, които сами по себе си са тотални убийци. Те освен неприятелите убиват и полезната ентомофауна, тоест естествените врагове на листните въшки, акарите и други ларви и яйца на неприятели. И се получава, че от една страна нямаме механизъм за контрол на акарите, а от друга унищожаваме ентомофагите и даваме възможност на популацията на акарите да се развива. Тя все още не е станала икономически значима, но това е неизбежно, ако пропуснем момента сега да се замислим в тази посока.
И такива казуси има много. С промяната на климата те ще се увеличават. Затова земеделците трябва все по-съвестно да четат и да се замислят за своите действия. Както и да търсят професионални консултации от независими агрономи.
Имаме проблем с хербицидите. Основната група хербициди, които се ползват масово на полето са от групата на сулфунилуреите. Тази група има един механизъм за справяне с плевелите. С неговото ежегодно натрупване в почти всички култури, все повече се забелязват полета, в които има несправяне с плевелите. Рано или късно и това ще доведе до все по-голям проблем. Третираме с хербициди, но плевелите не умират.
Изобщо има много неща, които намаляват добивите. И трябва да се търсят и други причини освен липсата на валежи. Практиката показва, че земеделието ще става все по-сложно и без професионална експертиза няма да има как да се мине. Растенията искат специализирана грижа и професионален поглед върху тяхното развитие. Искат специалисти, познаващи различните видове и групи препарати, които да могат да ги миксират и да ги разпределят във времето и пространството, за да може да се избегнат поне част от негативите.
А от организационна гледна точка какво решихте?
Първото нещо, около което се обединихме, е че трябва да ставаме повече. Трябва да привлечем повече колеги, за да станем една добра и критична маса, и думата на агрономите да се чува все повече, а мнението ни да бъде все по-представително.
На следващия етап ще се легитимираме в Министерството на земеделието, храните и горите. Експертното мнение на агрономите не може да не се чува по време на работните групи, свързани с растениевъдството.
На следващо място, ще се постараем да разпишем решения по определени казуси. Във всеки един район на страната има различни и специфични казуси – свързани с болести, плевели, неприятели, за които всеки един от колегите е намерил някакво работещо решение. Ще се опитаме да намерим някаква форма, под която тези неща да бъдат разписани, за да могат те да бъдат на разположение на всеки един фермер.
Има и оста доста организационни неща, по които се работи в момента, но те ще изкристализират с течение на времето.
Интервю на Ася Василева
