Това пита наш известен метеоролог и експерт, който работа в Световната метеорологогична организация с централа в Женева
Вчела научихме, че служебният премиер Главчев е сформирал оперативен щаб заради градушките.
Помощта от държавата ще бъде получена в най-кратки срокове, увери премиерът, който беше в гр. Шипка във връзка с тежката ситуация там и обявеното частично бедствено положение след бурята и падналата градушка.
Мобилни екипи от Агенцията за социално подпомагане вече посещават засегнатите домове, правят оглед на нанесените щети и консултират хората за възможността за отпускане на еднократна помощ, чийто максимален размер е 1578 лв. Семействата, на които е отпусната еднократна помощ за покриване на инцидентно възникнали потребности, имат възможност да кандидатстват и за подкрепа до 2500 лв. от Фонд „Социална закрила“ на Министерството на труда и социалната политика за закупуване на обзавеждане, оборудване и ремонтни дейности.
Министър-председателят Димитър Главчев обяви, че сформира специален оперативен щаб, който в спешен порядък да се фокусира върху проблема с градушките. А министърът на земеделието Георги Тахов и министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков ще координират действията си по темата.
Проблемът освен с разбитите домове на хората, където те ще получат по хиляда-две хиляди лева, обаче е много сериозен за българските земеделци, които с една градушка губят по десетки и стотици хиляди лева и трябва да сложат черта на бизнеса си за цяла една стопанска година. Тях пък държавата ни съвсем не може да ги компенсира, а застрахователите, както знаем, стоят настрани от проблема с градушките и не искат и да чуят за тях.
Така че явно е време
фермерската страна на темата по-скоро да бъде разгледана най-обстойно на експертно ниво
Тук ще цитираме един от земеделските експерти – юристът Пламен Абровски, който сподели, че не случайно от едно известно време насам говори специално за климата и иска да насочи и вниманието на институциите натам.
„Сега сме в периода на проливните дъждове и градушките, а само след няколко седмици ще започнем да говорим за сушата. Сега се говори за противоградовите оръдия, а след месец ще говорим за компенсации от сушата“ – това казва той, като набляга, че е разочарован, че това издава липса на каквато и да е технологична инициатива у нас и показва, че продължаваме да си работим на парче, а така всъщност хем се прахосва държавен финансов ресурс, хем стотици фермери фалират за една година, че някои и за повече.
Какво ни обясняват за противоградовите площадки специалистите. Те са стационарни и от там се изстрелват ракети, когато наближи облакът.
Самият облак обаче, както обясни една експертка по метеорология тези дни, може да се формира далеч преди да стигне в обсега на площадката. И ако в него, когато е бил още далеч от обсега на площадката, са се оформили грудките от лед, то тогава от самата площадка не можело нищо да се направи, колкото и да са опитни стрелците и да са добри ракетите, и да са идеални препаратите, които се използват. Защото…за да има ефект трябва облаците да се обработват, когато на радара се появи градоносна клетка, а тя може да се е появила някъде далеч от нас.
Резултатът в такъв случай е ясен – и стотици ракети да бъдат изстреляни, желаният ефект не може да се постигне.
Нашето Министерството на земеделието е наясно с това, казва Абровски, но за съжаление той смята, че то е прекалено консервативно в мисленето си, за да предприеме нещо…За разлика от Румъния, където от две-три години насам срещу подобни съсипващи земеделците облачни явления се ползва технология за изваляването на облаци. И дори в последния момент разбираме, че това се прави от български специалисти.
Какво представлява изваляването на облаци и кой го прави
И защо наш, български експерт от година поне предлага подобни експерименти да се направят и у нас, но засега никой не го чува.
Да се експериментира с изваляването на обработени облаци у нас, предлага Димитър Иванов – български експерт и метеоролог от Световната метеорологогична организация с централа в Женева.
Според него време е България да започне опити с изваляванията на потенциални облаци, което е в огромен интерес не само на земеделието ни, а също и на водните ресурси и туризма.
Димитър Иванов допълва, че в Южна Европа и на Балканите има тенденция валежите да намаляват, което е свързано с измененията на климата и ще вещае недостиг на вода. По тази причина в Румъния вече се правят експерименти и дори се практикува изваляването, и то от български учени и метеоролози, и то от 2 години.
В напреднала фаза на подобни опити са САЩ, Канада, Китай и Русия, казва специалистът, но според него Европа изостава.
Димитър Иванов разказва, че в Румъния, където се провеждат от две години извалявания, непрекъснато се отчита положителен ефект от това. Например в районите, където това се прави, е установено, че валежите от дъжд са се увеличили с 10%.
Според Иванов в скоро време и някои европейски държави вече проглеждали натам и подготвяли информация и екипи, затова той препоръчва и ние да бъдем от първите, които ще стартират. Още повече, че именно български екипи вече са добили този опит и го практикуват в северната ни съседка.
България разполага с необходимите специалисти, метеоролози, техника и учени, казва той, което е най-добрата база да се започнат изследвания и у нас.
Експериментите обикновено можели да продължават от 3 до 5 сезона, и трябва да се водят по строга научна програма и статистика съвместно с НИМХ и БАН. Всичко обаче зависи от държавата и без държавата е невъзможно това да започне, защото е свързано с много институции, включително и с Ръководството на въздушно движение (РВД).
Според Иванов обаче има смисъл от извалявания в планините, за да отива водата в реките и съответно в язовирите. А ако направим опити с изваляване на сняг, той би могъл да се ползва в цял свят.
Всичко това се получава при нас в лабораторни условия, казва Иванов, но се иска да се опита и в реални условия. А според сънародника ни, плюс това методът бил подобен на изстрелването на ракети срещу градушките и технологията била подобна.
Диана Ванчева
