Цанка Нацева е икономист по образование и, заедно със семейството обработва земя в с. Дренов, Ловешко. Със земеделие семейството се занимава от 1994 г. Тогава нейният съпруг Румен Нацев продава апартамента в Русе и купува нов трактор МТЗ.
„Започнахме с 80 дка – наследствените ниви на дядото на моя съпруг, разказва Цанка Нацева. Любовта към животните ни запозна. Голям мерак ни беше да гледаме животни и да си произвеждаме фуража“.
Започват по модел, който сега всички казват, че трябва да развиваме – със стотина животни и 80 дка собствена земя с фуражи за изхранването им. Но тогава, а и сега, този модел се оказва невъзможен за изпълнение. Поне у нас.
„Свалиха под себестойност цените на мляко и на животни, и постепенно се наложи да премахнем всички животни, спомня си Цанка Начева. По неволя преминахме към зърнопроизводството, увеличихме площите, купувахме машини, и така до днес, когато вече стопанисваме близо 8000 дка“.
Цанка Нацева, която е магистър по „Агробизнес и предприемачество“ от Аграрен университет – Пловдив, смята, че у нас се налага преструктуриране на стопанствата.
„Винаги съм смятала, че не трябва да има толкова големи стопанства. Политиката в сектора трябва да е насочена към семейните ферми. В нашия, Ловешки съюз на зърнопроизводителите, има много колеги, които са точно такъв модел – с по 5000-6000 дка, в които работи цялото семейство. При големите стопанства вече говорим не за фермери, а за предприемачи. Това са бизнесмени, които търсят съвсем други неща. За нас е важно да издържаме семействата си, да изучим децата си и да имаме някакъв среден стандарт на живот. За тях това не е достатъчно.“.
Вярно е, че политиците непрекъснато говорят за семейни ферми и средна класа в земеделието, но очевидно този техен приоритет някак не се превъплъщава в реалността.
„Това е само на думи, казва Цанка Начева. Всички програми и финансови стимули назад през годините бяха насочени изцяло към принуждаване на земеделците да се уедряват. Ние от самото начало искахме да останем с малко декари и животни. Всяка година водех спор с моя съпруг, който не желаеше да увеличаваме земята. Обезпечаваме ги тия декари с машини и спираме, казваше той. Но на следващата година се налагаше да си вземем и комбайн. А по програмите ми искат икономически растеж и декари, за да мога да взема комбайн. И така се налага да вземеш още декари. И се започва една въртележка. Увеличаваш декарите, обезпечаваш ги с машини, намаляваш хората, увеличаваш декарите. Това е политика, която идва от Европа. На думи говорим едно, на практика се получава друго“.
Но дори всички тези проблеми като че ли не са толкова изморителни колкото бюрокрацията. Когато си земеделец по душа, а се налага да прекарваш цялата седмица в офиса и не можеш дори да стигнеш до полето, това демотивира. Цанка Нацева споделя, че точно това вече се случва, обаче. Докато нейният съпруг е поел полската работа, то за нея вече не остава нито един ден от седмицата, който да е свободен от офисна работа.
„Хората срещат голяма трудност с цялата тази бумащина. Вместо да намалява, тя непрекъснато се увеличава. Като браншова организация, ние се опитваме да сме в помощ на нашите членове. Но това отнема страшно много време и много колеги просто не се справят. Всички институции непрекъснато искат от нас неща, които трябва да изпълняваме. Само изискванията на Инспекцията по труда ни отнемат десетки часове и тонове хартия за писане. Пожарна безопасност, общински служби, непрекъснато има най-различни казуси. Без счетоводители и ТРЗ вече не може да се мине. Всичко това ни отнема много време вместо да си гледаме работата на полето. Преди ходех по полето, правех огледи и това ми беше любимото, сега съм един книжен плъх в офиса„
Работата на полето са поели съпругът и децата на Цанка. И въпреки, че самата тя не е много сигурна, че иска децата да продължат в земеделието, то вече е оказало своята магия и те са решили да продължат семейния бизнес.
„Признавам, че хранех надежди, че ще изберат друг път. Но и двамата ми сина решиха да свържат живота си със земеделието. Така са отраснали и не искат да живеят в големия град. Но това вече е изключение. В днешно време връзката на младите със земята е прекъсната. Те се отдалечават от нея. Колеги от нашия съюз се опитват да правят инициативи в тази посока, които да върнат тази връзка. Организират посещения на деца от местната детска градина във ферма на колега, за да видят къде живеят животните, водят ги на полето. Градските деца просто не са наясно как се произвежда храната“.
Проблемите са много, но това, което е актуално сега за всеки един земеделец е жътвата. Колкото и нетипично да звучи в Ловешко в момента не се оплакват от суша, а от поройни валежи. Слава богу, градушката, която е минала и от тук, не е нанесла големи поражения в стопанството на семейство Нацеви. Но тук идва и темата със застраховането. Цанка Нацева винаги застрахова площите си, но застрахователите не отчитат щети, ако нямаш унищожени растения. А всяка една градушка се отразява на крайния добив. Цанка Нацева винаги търси варианти да внедри новостите, които да помогнат стопанството да остане икономически стабилно. Отскоро стопанството е част от въглеродната програма на българската компания Карбонсейф. Казва, че ги е избрала защото те не налагат определена технология, а се съобразяват с типа почви в стопанството и наличните му възможности.
„С Карбонсейф започнахме работа от тази година. Въглеродното земеделие ще е важно за в бъдеще. Срещнах се и с други фирми, но избрах Карбонсейф защото те не държат да се прилага но-тил или подобни технологии, които не са подходящи за нашия район, за нашите тежки глинести почви. Направихме първите базови почвени проби. Работим много добре и се надявам да има и ефект.“
Цанка Нацева търси решения за проблемите, вместо да скръсти ръце.
„В Ловешкия съюз на зърнопроизводителите подехме инициатива да работим с преработватели. Тази година нашето сдружение проведе годишния си семинар като поканихме местни преработватели, които изкупуват зърно. Ние сме в центъра на страната и транспортният разход до пристанище оказва много голямо влияние върху цената при нас. Имаме вече такава практика с местен преработвател, които миналата години изкупи царевицата на нашите членове на много добра цена. В нашия регион има няколко такива фирми, които имат нужда от суровина – фуражни заводи. Договорихме се да ни пускат заявки, когато имат нужда от количества. Ние ги пускаме към колегите с цени, и който в момента иска да продава, може да се възползва. Засега се получава, вече имаме оферти. Идеята ни е цялото сдружение да заработи на друг принцип, с общ маркетинг. Миналата година се опитахме да го направим за слънчогледа. Много е трудно, но се надявам с времето да заработи. И не само за реализация на продукцията, а и за съвместно закупуване на консумативи. Мисля, че няма друг път пред по-дребните стопанства. Трябва да се обединяват и да си помагат. Трудно е с доверието, обаче. Българинът е лъган много. Много неща се правят и проформа, и убиват вярата в истинското.
Много ми е мъчно за животновъдите. Обичам животните, но този отрасъл е една безкрайна мъка. При нас трудностите започнаха с войната в Украйна, но при тях толкова години е мъка и безнадеждност. Животновъдството е изключително трудно, няма почивка, няма отпуска. Толкова години приоритетен сектор, уж се дават някакви средства, но те като че ли потъват някъде и за самите животновъди няма особена полза. Хората се мъчат, имат прекрасни условия, за да го направят, но не се получава“.
Но и в зърнопроизводството вече цените падат. Стопаните се надяват поне добивите да компенсират донякъде. 500-600 кг/дка е добивът от ечемик в Ловешко, където не е имало градушки стигат и до 800 кг/дка.
„Ударът с цените го очаквахме, казва Цанка, но за съжаление и държавата не е коректна. Все още чакаме плащания за Кампания 23. Ставките са намалени, а минималните ставки за следващите години пък изчезнаха“.
Екосхемите също са противоречиви.
„Сега говорих с един колега, който след като видя ставката па Екосхемата за разнообразяване на отглежданите култури, каза че на пясъка покрай река Осъм може да си гледа монокултурно царевица и за тези 3.50 лв/дка да не се занимава. И при положение, че няма минимални ставки, от догодина плащанията ще са още по-малки. Не знам дали колегите ще ги прилагат. Макар, че някои от екосхемите не са трудни. Лично нашето стопанство от години не използва глифозат. Когато имаш някакви минимални убеждения, че трябва да подобриш почвата и да пазиш природата и здравето на хората, нещата не са толкова сложни. Искам да пробваме и с покривни култури. При нас има колеги, които го правят, и то не за екосхемите, а защото са убедени, че това работи и е добре за тях. Малко по малко тези неща няма да са в чак такава тежест. Ако почвата се подобри, то това е добре за земеделците“.
Какво е обаче това, което мотивира Цанка Нацева да продължава въпреки трудностите и защо въпреки многото работа се е отдала на обществена дейност, с каквато у нас малко хора се нагърбват.
„ Аз лично се чувствам малко изморена. Но ме мотивира, че децата продължават след мен. Винаги им казвам – гледайте, ходете, слушайте, учете се. Прилагайте нови технологии. Всичко, което сме постигнали дотук трябва да се надгражда. Няма как да останем на това ниво. Когато ние почнахме, се учехме на едни технологии, сега нещата се сменят. Лошото е че трябва да смениш и машините.
А за обществената дейност, аз просто съм такъв човек, че не мога да търпя, когато има да се свърши някаква работа за хората. Тогава всеки се дърпа като не е за него. Аз не мога така. Освен председател на Ловешкия съюз на зърнопроизводителите, част от НАЗ, съм и председател на читалище, участвам в различни обществени съвети. Винаги съм обичала да работя с хора и да помагам на хората. Боли ме за всичко. Опитах се да помогна на местните животновъди да си направят организация, съдействам им за изкупуване на млякото. Не може да си човек и да не те боли.“
И въпреки всичко Цанка Нацева е оптимист. Имало е и по-трудни времена, казва тя.
„Преди субсидиите беше най-трудно. Цените бяха много ниски, нямаше никаква сигурност какво се случва. Нямаше машини, нямаше комбайни. Това беше някакъв кошмар. Произвеждаш стока, на полето е, а ходиш и се молиш някой да я прибере. Чакаш, зърното почва да капе. На теб ти се свива сърцето. Тогава наистина беше най-трудно. По отношение на закупуването на техника програмите помогнаха много. Субсидиите също. Дадоха ни глътка въздух и ни позволиха да инвестираме. Лошото е, че нещата почнаха да се изкривяват“.
Засега цената на новото производство не е ясна. Както всеки икономист Цанка чака счетоводството да приключи балансите и да е наясно с точните цифри. За съжаление, те едва ли ще са радващи.
Ася Василева
