Поредна статистика на НИМХ сочи, че климатът в България става все по-сух, а Добруджа е най-застрашена от засушаване
| В края на миналата година Националният институт по метеорология и хидрология дори публикува и книга, която нагледно обяснява как се е променил климатът в България през последното столетие и как се очаква да се промени до края на века.
Фактите са много повече от горещи и сухи… В България нарастват средните температури, по-съществено в Северна България. Средният ръст на температурата за страната при реалистичен сценарий се очаква да нарасне с 3-4ºC, а при песимистичен – с 5-6ºC. |
|
| Нарастват по честота и интензитет горещите вълни, които са периоди със задържане на температурата над определени градуси, различни за всяка страна. За България това са поне 6 последователни дни с температура над 32 градуса, 5 последователни дни с температури над 34 градуса, 4 последователни дни над 36 градуса и така нататък.
Климатът у нас е станал по-сух. Най-засегната от суша е Североизточна България, и особено житницата на страната – Добруджа. …Както виждаме климатологията най-често споменава житницата на България – Добруджа, която се оказва сред най-застрашените ни региони, но ни дава хляба, а и зърното за износ. Срещу сушата в Добруджа почти столетие са помагали полезащитните пояси, които не случайно са били смятани за най-големите защитници на земеделието. И не случайно за тях се твърдеше и пишеше от най-големите експерти, наши и чужди, че плодородието на Добруджа е подарък от полезащитните пояси |
Е, да, де…ама това е преди десетилетия, а днес вече тази оценка е забравена и занемарена. И вместо да й се обръща по-остро внимание във времето на климатичните промени, става обратното. Поясите сякаш са забравени. И то във време, когато земеделието ни е обърнато към една нова политика – ОСП, чиято Зелена сделка е препълнена с еко схеми, и с ландшафтни елементи.
На какво се дължи цялата тази родна немарливост? И защо днес се оказва, че по-големи защитници на полезащитните пояси са горските, а не агрономите и фермерите?
Още преди няколко години, а и през 2023 г. медиите масово писахме, че горските сигнализират за масово изсъхване на полезащитните пояси в област Добрич. Сигналите дойдоха от Североизточното държавно предприятие – за проблеми с ясеновите дървета. По-късно тревогата на специалистите се прехвърли и върху цера.
Причините според горските експерти са комплексни, но една от основните е променените метеорологични условия в Добруджа и липсата на грижа. Добруджа изпитва все по-драстична суша, придружена от високи температури, което допринася за развитието на гъбни заболявания и по дърветата от поясите, срещу които борбата засега не се води ефективно.
Според горските инженери ясеновите дървета, които съставляват около 20% от поясите, в огромната си част вече са засегнати от съхнене.
А полезащитните пояси вършат най-сериозна работа на фермерите
Те заемат не повече от 2-3% от общата обработваема площ, но в същото време вършат огромна работа – спират ветровата ерозия на почвата и увеличават с между 15 и 30% добивите от земеделските култури. В това е категоричен зам.-директорът на Държавното ловно стопанство в Балчик инж. Радослав Радев.
Ако тези пояси изчезнат, не само ще станем свидетели на по-малки добиви, но в дългосрочен план почвата ще ерозира чувствително.
Това поставя държавата пред едно голямо предизвикателство
Тя явно трябва да направи ревизия на поясите, да прецени състоянието им и да предприеме мерки във вид на планове за действие или ново залесяване на мястото на дървесната растителност, която се е разболяла и вече е умряла.
Естествено ще става дума за сериозна финансова програма и стратегия, но ще си струва, защото обратното ще означава загуба на плодородие, добиви и зърно.
Логично е най-големите защитници и радетели за това да станат местните фермери и МЗХ, защото проблемът и със средствата, и с работната ръка ще е сериозен. Те са най-заинтересовани обаче от спасяването на този незаменим елемент в ландшафта на Добруджа. Затова би трябвало да искат да се вземат мерки, докато не е станало късно и не са изгубили тази незаменима ограда, която при промяната на климата в Добруджа спасява посевите им.
Според инж.Радев е необяснимо защо се отпускат държавни субсидии за всички обработваеми площи в страната, но не и за поясите, които всъщност спомагат за по-високите добиви и се борят срещу ерозията на почвата.
Засега обаче не чуваме от МЗХ да се тревожи от ситуацията и да обсъжда сред агрополитиките си този възлов въпрос за житницата на България.
А фермерите ни от региона, унесени в битката си за по-високи добиви и повече ефективност, могат да изгубят и двете. Затова е чудно, че и те не поставят този касаещ ги проблем пред МЗХ.
Може би е време полезащитните пояси да влязат в Стратегическия план на България
Така както другите страни-членки със зъби и нокти защитават в плановете си ландшафтните си елементи. Ние ги имаме, те ни пазят житницата, и сме пред риск да ги изгубим.
Ветрозащитното ни залесяване е започнало още в Кралство Румъния
Ветрозащитното залесяване в България започва в Южна Добруджа – тогава в територията на Кралство Румъния съгласно Букурещкия договор, след 1925 г.
Първите полезащитни пояси от съвременен тип в Добруджа са засадени в землището на село Карвуна през 1936 – 1939 г. под ръководството на Горския опитен институт в Букурещ.
Изграждането на съвременната полезащитна мрежа официално се регламентира след важното за модернизирането на Добруджа постановление на МС на НРБ № 236 от 8 март 1951 г. С него се взема решение в района на Добруджа да се създадат 9 държавни горски пояса и цялостна мрежа от полезащитни горски пояси.
За защита от ветровата ерозия
За защита от ветровата ерозия горските пояси се разполагат напречно на посоката на преобладаващите ветрове, а за защита от водната ерозия на наклонените площи – по посока на хоризонталите на склоновете. Покрай реките и овразите се засаждат пояси за укрепване на бреговете им, а покрай постоянните напоителни канали – за понижаване нивото на подпочвените води. Тези пояси намаляват и вредата от ветровата ерозия.
Срещу ветровете
В равнинните райони, където често се проявяват силни ветрове, главна задача на поясите е да намаляват силата на вятъра, с което почвата се предпазва от издухване, намалява се непроизводителното изпарение на влагата и тя се използва по-пълно от земеделските култури.
През зимата горските пояси запазват снежната покривка от издухване и осигуряват по-равномерно разпределение на снега по повърхността на земята. Това предпазва посевите от измръзване и позволява равномерно навлажняване на почвата.
Срещу сушата
Полезащитните пояси играят важна роля в борбата срещу сушата, като осигуряват условия за натрупване и запазване на влагата, подобряват водния запас в почвата и създават условия за по-пълно използване на торовете.
На наклонени площи
Главна задача на горските пояси на наклонени площи е да осигурят по-пълно поглъщане на водата и с това да намалят силата на стичащата се по наклона вода, получена от топенето на снега или при проливни дъждове. С това се подобрява водният режим на почвата по склоновете и се намалява водната ерозия.
И двата вида горски пояси подобряват водния и хранителния режим на почвата и създават условия за поддържане на високо почвено плодородие, осигуряват получаване на високи добиви. Ефектът от полезащитните пояси се повишава, когато се прилагат и подходящи агротехнически мероприятия.
Българската система
В България е създадена цялостна система от полезащитни пояси в Добруджа. Те биват главни и второстепенни. Главните (ширина до 20 м) са разположени перпендикулярно на преобладаващите ветрове, на разстояние 400 – 600 м, а второстепенните (ширина до 16 м) – напречно на главните, на разстояние 1000 – 2000 м. Така се оформят полета с дължина 1000 – 2000 м и ширина 400 – 600 м, подходящи за механизирана обработка. Полезащитният ефект на пояса се разпростира на разстояние, което е 25 пъти по-голямо от височината му зад него и 5 пъти – пред него.
В състава на полезащитните пояси обикновено се включват 4 групи дървесни видове: главни, съпътствуващи, плодни и храсти.
Главните дървесни видове са ядрото на пояса и образуват първия (връхния) му етаж, като дават главния отпор на ветровете. Използват се дълготрайни, светлолюбиви, високи (около 20 м) видове – (дъб, ясен, топола, бяла акация, гледичия и други), които се засаждат в 3 реда.
Съпътствуващите дървесни видове влизат във втория (средния) етаж на пояса, като създават условия за по-бърз растеж на главните, уплътняват пояса и потискат плевелите. Използват се липа, остролистен клен, обикновен бряст, горска круша и други.
Плодните дървета също се включват във втория етаж на пояса и освен защитния повишават и стопанския му ефект с продукцията, която дават. Засаждат се сливи, череши, кайсии, черници, орехи и други. Храстите защитават почвата от плевели, намаляват повърхностния отток на водата и силата на вятъра, привличат птици и дивеч. Използват се лигуструм (птиче грозде), леска, френско грозде, люляк и други.
В средата на 50-те години се създават 9 броя така наречени държавни пояси с дължина от 25 до 220 км и ширина 70 – 90 м. На територията на тогавашните стопанства е проектирано създаването на 132 хил. дка полезащитни пояса. До пролетта на 1957 г. площта им е около 90 хил. дка, а по последни данни площта на полезащитните горски пояси в седемте общини на Добричка област съставлява общо 65 хил. дка.
Поради това, че преобладаващите за Южна Добруджа ветрове са северни, основните пояси имат посока на редовете изток – запад и са разположени на около 500 м един от друг. Второстепеннтите пояси са напречно разположени на основните на около 1000 м един от друг.
