Постигането на баланс между нуждите на земеделските стопани, потребителското търсене и устойчивостта вероятно ще определи политиките в областта на хранително-вкусовата промишленост по време на новия мандат на Европейската комисия.
От края на 2023 г. фермерите в цяла Европа протестират срещу ниските цени на храните, предложените екологични разпоредби и търговията със селскостопански продукти с държави, които не са членки на Европейския съюз.
Обща загриженост, споделяна от земеделските стопани в целия блок, е нивото на бюрокрация в рамките на Общата селскостопанска политика (ОСП) на ЕС, която наскоро отбеляза значителен тласък към по-екологични политики.
Поуки
„В обществото има силен дебат около храната и земеделието, който става все по-поляризиран. Това е един от уроците, които извлякохме от този мандат. Трябва да работим и да направим така, че селското стопанство и опазването на природните ресурси да вървят заедно. Трябва да засилим диалога“, отбеляза Гийс Шилтуис, ръководител на отдел „Политически перспективи“ в ГД „Земеделие и развитие на селските райони“.
Той спомена и стратегическия диалог за бъдещето на селското стопанство в ЕС, започнат от председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен в речта й за състоянието на Съюза миналия септември, който тя се надява да създаде основа за разработване на политики в новия мандат, който може да преодолее поляризацията.
Шилтуис твърди, че да се накарат младите фермери да се занимават със земеделие устойчиво и чрез устойчиви методи, тъй като светът е изправен пред екстремни метеорологични условия, също трябва да бъде високо в дневния ред, когато става въпрос за навигация в следващия мандат.
Протестите са инструментализирани
Представлявайки не само секция „Земеделие, развитие на селските райони и околна среда“ в Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), но и земеделските стопани в България, Стоян Чуканов призова земеделските стопани да не бъдат демонизирани и разглеждани като замърсители, които не желаят да положат усилия в борбата с изменението на климата.
Въз основа на този аргумент Фаустин Бас-Дефосез, директор по природата, здравето и околната среда в Европейското бюро по околна среда (EEB), добави: „Няма земеделие без здравословна околна среда. Но видяхме яхването от лобита на протеста на фермерите. Това отиде още по-далеч и доведе до отмяна на предпазните мерки на ОСП за опазване на околната среда.“
„Управлението около селскостопанската политика е дълбоко обезпокоително“, обясни тя, като спомена конкретни страни, които са заинтересовани в запазване на статуквото, използвайки дезинформация в обществения дебат. „Исканията и гневът на фермерите са използвани, за да отслабят ЕС.“
Редизайн на хранителните системи
„Потребителите искат да се хранят по-здравословно и устойчиво, но им е трудно. Много от политиките, обещани от стратегията „От фермата до трапезата“ и извън нея, остават непубликувани, недовършени и неизпълнени. Без да имаме стратегия за справяне с това как произвеждаме и консумираме храна в ЕС, няма да имаме пълна Зелена сделка“, отбеляза по време старшият служител по хранителната политика на BEUC Ема Калвърт.
Тя добави: „Чуваме много за потенциалните разходи за прехода към по-здравословна и по-устойчива хранителна система. Ще трябва да видим направени инвестиции. Стратегията „От фермата до трапезата“ правилно призна необходимостта от преустройство на нашите хранителни системи поради външните ефекти от настоящата: високи нива на емисии на парникови газове, големи количества използвани природни ресурси, загуба на биологично разнообразие, отрицателно въздействие върху здравето и липса на справедлива икономическа възвръщаемост за първичните производители. “
„Ние, като потребители, граждани и земеделски стопани, се нуждаем от този справедлив преход както винаги за нашата околна среда, биологично разнообразие и продоволствена сигурност. Наистина трябва да сме сигурни в следващия мандат, че няма да продължим това статукво“, заключи тя.
Промяна на земеделския модел
Хариет Брадли, ръководител на програмата за ОСП и храните в Института за европейска екологична политика, посочи несигурността около земеделието в Европа, обусловена от икономически фактори и въздействието на изменението на климата.
„Старата парадигма за максимизиране на добивите при стабилни климатични условия не е подходяща за новия пазар и климатичната реалност. Трябва да върнем доказателствата в разработването на политики в областта на селското стопанство. Това, което видяхме през последните пет години, е ерозия на реалните доказателства, които се внасят в дебата“.
Брадли отбеляза, че има много възможности за сектора по отношение на преминаването към по-устойчив на климата, регенеративен, селскостопански модел. „Трябва да говорим повече за тези възможности и да ги съобщаваме на земеделските стопани“, каза тя, призовавайки частния сектор да допринесе и за подкрепата на земеделските стопани по пътя на прехода, който може да отнеме 10 години.
Нов мандат, нов бюджет, нови променливи
Анджело Ди Мамбро, редактор на Euractiv за политиките в областта на селското стопанство и храните в ЕС, напомни: „Следващият мандат ще бъде този на новия бюджет и следователно на нова Обща селскостопанска политика. На всичкото отгоре стои въпросът за устойчивостта. Той е там. Не можеш да продължиш напред, без да си устойчив в производството си.“
В уравнението са добавени нови променливи. „Ще има съображения за по-голяма интеграция на украинското селско стопанство“, каза Ди Мамбро. „Следващият цикъл ще бъде интересен конвергентен период, в който бюджетът, ОСП, Украйна и устойчивостта трябва да бъдат помирени“.
Предстои цялостен преглед на законодателството за етикетиране на храните, обещано в стратегията „От фермата до трапезата“ през 2011 г., и Ди Мамбро предположи, че следващата Комисия ще трябва да го разгледа.
